Решение № 3803 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330113343 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агр фуудс“ ООД, ЕИК 204558182 против ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, вид „индустриален пожар, рисков клас 2“, съгласно полица от 18.04.2023 г., с период на покритие 27.04.2023 г. – 26.04.2024 г., в срока на който – на 05.05.2023 г. настъпило събитие, покрит риск – пожар в собствения на ищеца и застрахован обект - СПО – ресторант „***“, находящ се в УПИ ***, *** по плана на ***, *** ***, при който настъпили материални щети, въпреки положените усилия за ограничаването им.

Застрахователят бил своевременно уведомен на – 06.05.2023 г. – чрез служител на брокера, с чието съдействие била сключена застраховката, който от своя страна уведомил ответника, както и по телефон на 08.05.2023 г., в т.ч. – впоследствие и на 22.05.2023 г., след снабдяване с необходимите документи от компетентни органи във връзка с констатация за пожара. ОУ не предвиждали конкретна форма за уведомяване, поради което застрахователят бил длъжен да отчете и регистрира своевременното такова, вкл. направено чрез трето лице или по телефона.

1

По образуваната преписка по щета, не бил извършен оглед, а ответникът директно постановил отказ да плати обезвреда с аргумент, че не бил уведомен в срок за настъпилото събитие. Отказът бил незаконосъобразен, в противоречие с договора и КЗ.

Ищецът бил принуден да извърши оглед посредством помощта на трето лице, за което бил съставен протокол от 09.06.2023 г., а впоследствие и да извърши ремонт на щетите, предвид предназначението на обекта и функционирането му, за което били съставени документи от дружества – изпълнители на възстановителните дейности.

Поради изложеното се моли за присъждане на: 16 971,80 лева - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди; 651,53 лева - обезщетение за забава за периода 26.05.2023 г. – 12.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 14.09.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва уведомяването за събитието по телефон; подадената на 22.05.2023 г. писмена претенция била в просрочие, съгл. раздел VI, т.1.3 ОУ, което представлявало и пречка за установяване обективните причини за възникване на пожара. Оспорва -протокол от 09.06.2023 г. с прил. снимки; протокол от 21.07.2023 г. Причината за възникване на пожара била неясна/съмнителна, поради което били налице обстоятелства, изключващи застрахователното покритие – злоумишлени действия; неизправности на ел. уреди и инсталация; неспазване на правила и изисквания на компетентни органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност; груба небрежност. Застрахованият не изпълнил задълженията си по раздел VI, т.1.6 ОУ. Оспорва акцесорния иск, поради неоснователност на главния. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.405, ал. 1 КЗ:

В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на застрахователното покритие на твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили описаните щ е т и по собствения му обект в претендирания размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното 2 вземане, както и възраженията си в отговора, включително – че е налице проявена груба небрежност и изключен риск, при което не носи отговорност, а при доказване на горните факти от ищеца, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, вид „индустриален пожар, рисков клас 2“, съгласно полица от 18.04.2023 г., с период на покритие 27.04.2023 г. – 26.04.2024 г., в срока на който – на 05.05.2023 г. настъпило събитие пожар в собствения на ищеца и застрахован обект - СПО – ресторант „***“, находящ се в УПИ ***, *** по плана на ***, *** ***; предявена е писмена претенция пред застрахователя на 22.05.2023 г.; постановен е отказ за плащане на обезщетение на 26.05.2023 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1541/06.02.2024 г. – л. 89-91/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

За възникналото събитие са ангажирани гласни док. средства.

Св. Красимир Б. заявява, че към датата на възникване на пожара – 05.05.2023 г., бил на длъжност „директор“ при ищеца. След като получил обаждане, че в ресторанта има пожар, отишъл на място, когато пожарът вече бил потушен, хората били изведени от заведението, а вътре имало дим. Обадил се на тел. 112, за да съобщи за инцидента и поискал пожарен автомобил и служители, които да проверят дали всичко е наред. На следващия ден – 06.05., опитал да се свърже със застрахователя, но не успял. Обадил се на брокера, чрез когото била сключена застраховката, за да обясни за случилото се и невъзможността да се свърже със застрахователя. Брокерът поел ангажимент той да се свърже, след което му върнал обаждане, че се е свързал с представител на застрахователя и, че е съобщил за инцидента. След 10-15 дни взел протокол от пожарната за инцидента и го изпратил на брокера, който от своя страна да го препрати на застрахователя.

Св. Стоян Грънчарски /очевидец/ заявява, че присъствал на инцидента, но не видял как е избухнал пожарът, т.к. бил с гръб към него. Хората започнали да викат, настанала суматоха и, когато се обърнал назад, видял, че стената гори – огънят стигал до тавана, но той все още не се бил запалил. Сервитьорите веднага донесли пожарогасители, а той, т.к. бил пожарникар, започнал да гаси. Бързо успели да го потушат, нямало пострадали, всички се евакуирали. Вътре било много задимено, не се виждало нищо, не можело да се диша. Ресторантът бил пълен – имало около 200 човека. Когато дошли пожарникарите, пожарът вече бил потушен, а те направили оглед на мястото.

3

Св. А. М. заявява, че към датата на възникване на пожара бил на длъжност „***“ в „***“. При пристигане на място, установили, че пожарът е бил потушен от гости на ресторанта. Над една от масите имало украса, която била изгоряла – стигала до тавана, бил разположена зад гърба на гостите на масата, прилепена към стената.

След като се върнали в службата, изготвил телефонограма.

Показанията на тримата свидетели се кредитират като ясни и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, няма пречка да бъдат ценени, вкл. при съобразяване на чл. 172 ГПК – относно показанията на св. Б..

Относно уведомяването на застрахователя.

Съгл. т. 1, р. VI от ОУ на застрахователния договор, при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен – т.1.1 – да уведоми незабавно компетентните органи, вкл. служба за противопожарна и аварийна безопасност и/или полицейско управление; т.1.3 – да уведоми застрахователя без забавяне и не по-късно от три дни от узнаване за събитието; съгл. т. 2, р. VI от ОУ – застрахователят има право да дава указания във вр. с установяване на причините за събитието, отстраняване на последиците от него, допълнително осигуряване на застрахованото имущество, а съгл. т. 3, р. VI от ОУ – застрахованият е длъжен да представи доказателствата и документите, поискани от застрахователя във вр. с установяване на събитието и размера на вредите, вкл. документи, издадени от компетентни органи, констативни протоколи, експертизи, фактури, платежни документи, счетоводни извлечения и др.

От събраните гласни док. средства и писмени доказателства /справка за получени сигнали на ЕЕН 112 – л. 103; справка от IV РСПБЗН, ведно с телефонограма – л. 133-134/ се установява, че при възникването на пожара са били уведомени компетентните органи, чрез подаден сигнал на тел. 112, въз основа на който до обекта на ищеца е бил изпратен пожарен автомобил. За получения сигнал и за посещението на място е издадена служебна бележка от IV РСПБЗН от 19.05.2023 г. /л. 35/.

От показанията на св. Б. се установява, че в срока, предвиден в застрахователния договор, ответникът е бил уведомен за събитието по телефона от брокера, чрез когото е била сключена застраховката – на следващия ден – 06.05.2023 г.

Предвид датата на настъпване на събитието принципно не е било възможно претенцията да бъде заявена писмено в предвидения тридневен срок от узнаването, док. пожарът е избухнал късно вечерта на 05.05. /петък/, при което следващите два дни – събота и неделя са били неработни, а предвид официалния празничен ден – 06.05., неработен е бил и третият ден – 08.05. /понеделник/. Поради изложеното, съдът приема, че за надлежно изпълнение на задължението за уведомяване следва да се счита и стореното такова по телефона. Въпреки това, от представената преписка за имуществена щета по процесната застрахователна полица не се установява събитието да е било регистрирано от застрахователя на дата, която да предхожда посочената 4 впоследствие от ищеца – 22.05.2023 г., към който момент от негова страна вече е било възможно да представи издадената служебна бележка от IV РСПБЗН. Последната е била представена именно към тази дата – първата възможна, като предвид липсата на регистрация при ответника към този момент, с подаването й е регистрирана писмена претенция пред застрахователя от тази дата – 22.05.2023 г. – отделено с доклада за безспорно между страните. С оглед изложеното, съдът приема, че застрахованият е изпълнил задължението си да уведоми за настъпилото събитие застрахователя в предвидения между страните срок.

Док. съобразно писмо от 26.05.2023 г. /л. 41/ застрахователят е мотивирал отказа си да плати застрахователно обезщетение поради неизпълнение от страна на застрахования на задължението му за уведомяване в тридневен срок от узнаване за събитието, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Изложеното налага разбирането, че застрахователят не може да откаже застрахователно обезщетение само при простото наличие на неизпълнение на задължение, предвидено в закон или в застрахователния договор, а следва да са налице предпоставките в цитираната разпоредба – неизпълнението да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникването на застрахователното събитие.

Както приема ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика, за да е значително, неизпълнението на предвиденото задължение трябва да създава невъзможност за застрахователя или съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие, както и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди. Освен това неизпълнението на предвиденото задължение следва да е в пряка причинна връзка с реализирания застрахователен риск, като при изпълнението му – не би се стигнало до реализиране на събитието. При липсата на такава причинна връзка застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение дори и да е налице съществено с оглед на неговия интерес неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования. При реализиране на всички елементи от фактическия състав на чл.