Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 18.10.2022, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 180/2022
Вид
Решение № 145
Подписан
18.10.2022
В сила
07.06.2023
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Разлог, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №

20221240100180 по описа за 2022 г.

Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Г.К.Ж., ЕГН.*, с адрес: г.Р., у.„Г.С.Р.“№6, против ТП“ДГС-Р.”, с адрес: г.Р., у.„Е.Й.“№4.

Ищецът счита, че издадените от директора на ответника Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение №РД-62 от 28.01.2022 г. е незаконосъобразна и настоява същата да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения, всяко от които в размер на 1`456.37 лева или общо 8`738.22 лева.

В ИМ се сочи, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение поради сключен между тях трудов договор, по силата на който Г.К.Ж. е бил назначен като „горски стражар“ в ТП „ДГС-Р.“.

Твърди се, че със Заповед №РД-62 от 28.01.2022 г. на активно легитимираната страна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с нея.

В исковата молба е посочено, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено поради това, че при издаването на превозни билети №6007/00363/12.12.2021 г. и №6007/00364/12.12.2021 г., ищецът не изпълнил вменените му служебни задължения по ЗГ, Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като с действието си, грубо нарушил дисциплината на ползване на дървесината от обектите, правилата за експедиция на дървесина и издаване на превозни билети. Ищецът сочи, че описаните от работодателя нарушения се изразят в това, че при извършена проверка на 14.12.2021 г. в обект на фирма „В.г.-2”ЕООД е установено, че между количеството дървесина, доставено от ищеца в обекта на търговското предприятие и 1 описаното в превозните билети количество има съществени разлики. В тази връзка ищецът заявява, че не е извършил посочените от ответника нарушение и че не знае какво точно се е случило между датата на доставената от него дървесина и датата, на която е извършена проверката. Също така са изложени доводи и за това, че в настоящия случай работодателят не е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което сочи, че наложеното дисципилнарно наказание се явява несъразмерно тежко. В исковата молба изрично е посочено, че в деня на експедицията не било извършено контролно замерване, а в превозните билети била отразена кубатурата на челата на дървесните секции.

Предвид изложеното по-горе се настоява Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №РД-62 от 28.01.2022 г. да бъдат отменени като незаконосъобразни, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения, всяко от които от 1`456.37 лева или общо 8`738.22 лева. Отправена е претенция и за присъждане на сторени съдебни разноски.

Исковата молба е връчена на ответника, като същият в указания му срок е подал писмен отговор.

Ответникът признава допустимостта на исковата молба, но оспорва същата по основание.

Признава се, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен трудов договор, като се твърди, че всички останали твърдения, направени от ищеца в исковата молба, се неверни. Сочи, че именно ответникът е извършил констатираните нарушения и че това се установява от събраните в хода на проверката доказателства.

На следващо място ответника заявява, че ищецът е имал и предходни дисциплинарни нарушения, за които е бил наказван, а така също и че на ищеца е била наложена имуществена санкция във връзка с допуснатото от него нарушение, довело до уволнението, срещу която санкция не е възразил.

Наведени са доводи и за това, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, включително са изискани писмени обяснения от уволнения служител.

Настоява се исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.

В проведеното последно открито съдебно заседание се явяват адв. М., преупълномощен от адв. А. – процесуален представител на ищеца и юрисконсулт Р. – процесуален представител на ответника. Адв. М. поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен в цялост.

Юрисконсулт Р. оспорва ищцовите претенции и заявява, че същите са неоснователни.

Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Предявеният иск за връщане на предишната работа е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Предявеният иск за заплащане на обезщетение 2 за оставане без работа след уволнението е с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Съгласно текста на чл.189, ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В чл.190, ал.1, т.7 от КТ е разписано, че дисциплинарно уволнение може да се наложи за тежки нарушения на трудовата дисциплина.

В разпоредбата на чл.14в, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че количеството транспортирана дървесина се измерва и вписва в превозния билет в плътен и/или пространствен кубически метър.

Съгласно установената съдебна практика преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характера на извършваната дейност от служителя и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение.

При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В този смисъл са мотивите към Решение №75 от 10.06.2015 г. на ВКС, по гр. д. №5735/2014 г., IV г.о., ГК и Решение №188 от 15.07.2015 г. на ВКС, по гр. д. №5173/2014 г., IV г.о., ГК.

Съгласно Определение №1480 от 28.12.2015 г. на ВКС, по гр. д. №6009/2015 г., IV г.о., ГК дисциплинарното наказание се налага за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по време на изпълнение на определена длъжност, без значение дали работникът продължава да изпълнява същите трудови функции към момента на налагане на наказанието. В същото определение е посочено и че дисциплинарната отговорност за допуснати нарушения не отпада с преназначаването на работника на нова длъжност. В горния смисъл са и част от мотивите към Решение №5958 от 12.08.2015 г. на СГС по в. гр. д. №16287/2014 г.

От представените по делото като писмени доказателства Трудов договор №1 от 07.03.2014 г./лист 131/, Допълнително споразумение от 29.11.2019 г. към трудовия договор /л.18/ и Допълнително споразумение от 22.12.2021 г. към трудовия договор /л.49/ се установява, че в периода от 29.11.2019 г. до 22.12.2021 г. ищецът Г.Ж. е заемал длъжността „помощник лесничей“ в ТП„ДГС-Р.“. От Допълнително споразумение от 22.12.2021 г. е видно, че от тази дата до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността „горска стражар“ при същия работодател.

Като писмено доказателство е представена и приета длъжностна характеристика на помощник-лесничей /л.19-21/. На последната страница от длъжностната характеристика е отразено, че същата е връчена на Г.Ж. на 29.11.2019 г. В длъжностната характеристика са изброен подробни правата и задълженията на служителя. На страница първа от нея е отразено, че заемащият длъжността помощник лесничей следва да познава основната нормативна уредба на горското стопанство. На страница втора, като част от основните му функции и задължения са посочени: участие в измерването на добитата дървесина, следене 3 за правилно изготвяне на първичните документи, грижливо пазене на имуществото, което му е поверено или с което е в досег при възложената му работа. На същата страница е отразено, че служителят носи отговорност и за достоверността на информацията в документите, които изготвя.

От изложеното по-горе се установява по категоричен начин, че към 12.12.2021 г. ищецът Г.К.Ж. се е намирал в трудово правоотношение с ответника ТП“ДГС-Р.”, където към онзи момент е заемал длъжността „помощник лесничей“, заедно с всички произтичащи от нея права и задължения.

По делото като писмено доказателство е представена и Заповед №РД-62 от 28.01.2022 г., /л.5 и л.34/, с която на основание чл.192, ал.1, във вр. чл.330, ал.2, т.6, във вр. чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 от КТ, на Г.Ж. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. За да наложи подобно наказание и да прекрати трудовото правоотношение със служител, работодателят е посочил, че на 12.12.2021 г. Г.Ж. в изпълнение на служебните му задължения на помощник лесничей при ТП„ДГС-Р." и в качеството му на МОЛ на Обект №2020 е издал превозни билети с №6007/00363/12.12.2021 г., с количеството дървесина описано в билета: 7,03 кубически метра и превозен билет №6007/00364/12.12.2021 г. с количеството описано в билета: 5,63 кубически метра, като купувач и получател на дървесината и по двата билета е „В.г.-2"ЕООД. В заповедта е отрезено още, че на 14.12.2021 г., при проверка в обект по чл.206 от ЗГ, на фирма „В.г.2"ЕООД, извършена съвместно от служители на РДГ-Б. и служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР-Б. е установено, че между количеството дървесина, доставено в обекта на фирма „В.г.-2" , придружена с превозни билети №6007/00363/12.12.2021 г. и №6007/00364/12.12.2021 г., издадени от Г.К.Ж. и описаното в превозните билети количество има съществени разлики, а именно: в превозен билет №6007/00363/12.12.2021 г. посоченото количество дървесина е 7,03 кубически метра, а действително измереното количество дървесина в цеха на фирма „В.г.2"ЕООД е 14,75 кубически метра, в превозен билет №6007/00364/12.12.2021 г. посоченото количество дървесина е 5,63 куб. метра, а действително измереното количество дървесина в цеха на фирма „В.г.-2"ЕООД е 8,09 куб. метра. Според работодателя тези си действия Г.К.Ж. не е изпълнил вменените му служебни задължения по ЗГ, Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като Г.Ж. грубо е нарушил дисциплината на ползване на дървесината от обектите, правилата за експедиция на дървесина и издаване на превозни билети.

Като писмени доказателства по делото е приложен и Констативен протокол серия Е №040668 /л.25-26 и л.47-47/. От съдържанието на този протокол е видно, че след извършена проверка съвместно от служители на РДГ-Б. и служители на сектор ПИП при ОД на МВР-Б. на фирма „В.г.-2"ЕООД е установено, че посоченото количество дървесина в превозни билети №6007/00363/12.12.2021 г. и №6007/00364/12.12.2021 г. не отговаря на дейстиветлоното такова, тъй като в първия превозен билет е записано, че се доставя 7,03 кубически метра дървесина, а действително измереното количество дървесина в цеха на фирма „В.г.-2"ЕООД, е 14,75 куб. метра, а във втория превозен билет е записано, че се 4 дотавя 5,63 куб. метра дървесина, а действително измереното количество дървесина в цеха на фирма „В.г.-2"ЕООД е 8,09 кубически метра.

Страните не спорят, че превозни билети

№6007/00363/12.12.2021 г. и

№6007/00364/12.12.2021 г. са издаден от ищеца Г.К.Ж., а и доказателствата по делото потвърждават това обстоятелство.