Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 28.04.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 59/2026
Вид
Решение № 241
Подписан
28.04.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.127, т.1 · Конституция на Република България
  • чл.343Б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Разград, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА в присъствието на прокурора Г. Г. Т. като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330100059 по описа за 2026 година за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е по иск е с правно основание чл.2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от Д. П. К., с която е предявен иск за заплащане на сумата 6 000 лв., респ. 3067,75 евро обезщетение за нанесени неимуществени вреди за периода 18.10.2024г до 05.09.2025г. от водено срещу него досъдебно производство ДП № 330-3M246/2024 г. по описа на ОД на МВР-Разград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2025г. до окончателното му изплащане.

Сочи, че на 18.10.2024 г. е тестван с техническо средство-дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. №ARMB 0064, като при направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози, а именно: амфетамин, че по негово искане му била взета и кръвна проба, че след вземането на същата бил задържан в сградата на Районно управление при ОД на МВР - Разград за 24 часа, че му бил съставен акт №3269906/18.10.2024г. за това, че като водач на лек автомобил е управлявал последния под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. № ARMB 0064, който отчита положителна проба за употреба на амфетамин и като доказателство било иззето СУМПС № 282975848; че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000340 от 21.10.2024г., на ищеца е наложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б. 'б" от ЗДВП -временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца като му е отнето свидетелството за управление на МПС и било образувано ДП № 330-3M-246/2024 г. по описа на ОД на МВР-Разград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК, което било 1 прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.08,2025 г. , с което прокурорът приел, че не е осъществен съставът на престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК както от обективна, така и от субективна страна.

Твърди, че след образуването на досъдебно производство изживял силен стрес, че по време на 24-часовото му задържане в ареста същият се чувствал много зле, било му дискомфортно през цялата нощ, не е спал, притеснявал се и за четиримесечното си дете,като не знаел какво е състоянието му след катастрофата, която била повод за тестуването; че след задържането дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от силно главоболие, изпитвал срам от хората, спрял да се храни, имал затруднения със съня, не можел да си намери място, опитал се да обясни на семейството си, че той не е взимал наркотици и не е наркоман, но постоянно имал чувството, че хората не му вярват и го гледат със съмнение; че до получаване на окончателното решение на прокурора е трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен; бил уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото; често сънувал неспокойни и кошмарни сънища, в които отново изживявал случилото се и се събуждал; чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина.

Счита, че с образуваното срещу него досъдебно производство са били накърнени моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване, било е унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо обвинение и множеството обяснения, които е трябвало да дава. Всичко това било крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния му сън. Започнал да има паник атаки, притеснявал се винаги, като видел полиция. Чувствал нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, като същите се явяват пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на Разградската районна прокуратура, а именно задържането му под стража за 24 часа и лишаването му право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Претендира и за присъждането на адвокатско възнаграждение, което съдът да определи съобразно чл.38,ал.2 от Закона да адвокатурата.

Ответникът в законоустановения срок депозира отговор, в който оспорва допустимостта на иска предвид липсата на повдигнато обвинение по отношение на ищеца. Също така сочи, че прокурорският акт за прекратяване не е влязъл в сила. По същество сочи, че не е доказано противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между такова поведение и твърдяните вреди; че образуването и воденето на ДП при наличие на законен повод и първоначални данни не е „незаконно разследване“; че ДП е прекратено в кратък срок след получаване на експертния резултат; че 24часовото задържане и престой в ареста, личния обиск и временното отнемате на СУМПС са полицейски и административни актове и не са изпълнени от прокуратурата; че дори и да има вреди, те не са в причинна връзка с действия на прокуратурата, а с полицейски и административни действия. В условията на евентуалност оспорва твърденията за неимуществени вреди. По отношение 2 на претенцията за законна лихва, сочи, че такава се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.10.2024 г., около 18.30ч., при управление на лек автомобил "Фолксваген Туран", с peг. №РР0603ВН в гр.Разград, на кръстовището между ул. "Д. Ненов" и ул. "Ивайло", ищецът претърпял лек пътен инцидент. Автомобилът му бил блъснат отзад от л.а.

„Фолксваген Пасат” с рег.№РР 6804ВС. Тъй като в автомобила пътувал със свид. С., с която живеел на съпружески начала и с четиримесечното им дете, позвънил на тел.112, с цел при необходимост да бъде оказана медицинска помощ.

След пристигането на полицейския екип, мл. автоконтрольор Деян Вангелов му направил тест за наркотици с техническо средство-дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. №ARMB 0064. При направената проба със слюнка уредът отчел наличие на наркотични вещества или техни аналози, а именно: амфетамин.

Той изразил несъгласие с резултата от теста и поискал да му бъде взета кръвна проба, поради което му бил издаден от служителите талон за медицинско изследване с бланков № 078612 и бил отведен до МБАЛ-Разград за вземане на същата/кръв и урина/. След като му били взети пробите, ищецът бил задържан в сградата на Районно управление при ОД на МВР - Разград за 24 часа.

Съставен му бил акт №3269906/18.10.2024г. за това, че като водач на лек автомобил е управлявал последния под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг чек 5000", с фабр. № ARMB 0064, който отчита положителна проба за употреба на амфетамин. Иззето било като доказателство СУМПС № 282975848.

Междувременно свид.С. и детето били откарани в МБАЛ Разград. След приключване на прегледите, същата позвънила на ищеца с молба да отиде да ги вземе. При този разговор той я информирал, че не може да направи това, т.к. тестът за наркотици се оказал положителен.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 241075-000340 от 21.10.2024г., на ищеца била наложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 1, б. 'б" от ЗДВП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца като му е отнето свидетелството за управление на МПС.

Образувано било и ДП № 330-3M-246/2024 г. по описа на ОД на МВР-Разград за престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК. На 21.10.2024 г. РП – Разград е била уведомена за започване на това досъдебното производство. Наблюдаващият прокурор е искал удължаване на срока на разследване, зам. районният прокурор е удължил този срок, видно от представената по делото преписка.

Образуваното досъдебно производство и прилагането на принудителната административна мярка значително смутили живота на младото семейство.

Според показанията на свид. С. трудно организирали посещението при лекари, което било необходимо с оглед възрастта на детето, при тези прегледи ищецът не можел да присъства и той тежко приел това. Освен това отложили една имунизация и забавили преглед при специалист в друг град. Същата свидетелка, както и свид.К., съобщават, че ищецът не е имал удобен транспорт до работа и предвид невъзможността да шофира, се е налагало да тръгва и да 3 се връща доста по-рано, респ. по-късно от обичайното. По този начин било редуцирано времето, което можел да прекара със семейството си и особено с малката си дъщеричка. Значително по-трудно било пазаруването. В продължение на цялото лято се чувствал унизен и не контактувал с приятелския си кръг, чувствал неудобство и от родителите си, както и от родителите на партньорката си. Страхувал се, че няма да му повярват, че не е вземал наркотични вещества. Всичко това натоварило психиката му.

Пропуснал летните събирания с компанията, с която се събирали семейно в предходните години. Според свид.К. част от хората, с които работи ищеца, са разбрали за положителната проба и са правели коментар. И с двамата свидетели ищецът споделял, че изпитва страх, че случката с теста може да се повтори.

Съдът счита, че следва да кредитира депозираните свидетелски показания, т.к. освен, че не се опровергават от други доказателства по делото, описват реакция на ищеца, която е разбираема с оглед обстановката, в която е бил поставен. Първата свидетелка е от най-близкия семеен кръг, а вторият свидетел – от приятелския такъв, тъй като именно най-близките хора са тези, с които ищецът е споделял своите чувства и именно те биха могли да установят промяната в неговото поведение.

В досъдебното производство не е записано срещу кого е водено, но за ищеца е искано издаване и е получена справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител/ водач. При разпита на И.С. С., с която ищецът съжителства на съпружески начала, същата е предупредена за правото по чл.121 от НПК. По делото е оценен автомобила, управляван от ищеца "Фолксваген Туран", с peг. №РР0603ВН с оглед евентуално отнемане.

Химическата експертиза е имала за обект кръвната проба, взета от ищеца.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.08,2025 г. по ДП № 330-3M-246/2023 г. по описа на РУ на МВР – Разград прокурорът приел, че от протокола за съдебно - химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози №Е-271/17.07.2025 г. на специализирана Химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия при МБАУ1 -Варна е видно, че не са открити наличие на наркотични вещества и техни метаболити в предоставените за изследване биологични обекти - кръв и урина на ищеца. Съответно направил извод, че не е осъществен съставът на престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК както от обективна, така и от субективна страна. В постановлението е отбелязано, че е влязло в сила на 01.08.2025 г.

Не са представени доказателства за връчването на това постановление на ищеца, респ. няма доказателства същият да е узнал за това постановление преди 04.09.2025 г., когато е поискал предоставяне на препис от същото, видно от приложеното по ДП № 330-3M-246/2023 г. по описа на РУ на МВР – Разград.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

По реда на ЗОДОВ се реализира отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази отговорност от държавата.