Решение № 4175 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4175 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110208361 по описа за 2024 година СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след провеждане на което и на основание чл.63 от ЗАНН намира, че изтъкнатите в жалбата процесуални нарушения не съставляват такива, а обжалваното НП е правилно и закъносъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.

Въз основа на предоставения от АНО доказателствен материал, преди всичко на Протокола за ПТП със скица към него – подписани от втория участник в ПТП, Декларацията по повод това ПТП на този втори участник, Декларацията на самата И. Б. – жалбоподател – признаваща, че на посочените в АУАН и обжалваното НП действително е управлявала посоченият в НП автомобил, твърди да е била засечена отдясно от друг автомобил, поради смущение не е спряла, а е продължила движението си, като е спряла едва на паркинга на магазин от голяма търговска верига, където чакала неизвестно какво да се случи и след като никой не я потърсил там, продължила по пътя си, съдът намира, че както в АУАН, така и в обжалваното НП фактите са коректно изложени.

Съдът намира за безспорно установено, че на 30.05.2023г. в София, на кръговото кръстовище на Околовръстен път с бул Черни връх л.а. Хюндай Соната, управляван от А.М. и л.а.Ауди, управляван от жалбоподателя са 1 навлизали в кръстовището по двулентов път, като л.а.Хюндай е бил отдясно на л.а. Ауди. Тази маневра се регулира от разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Това означава, че не водачът на л.а. Хюндай е засякъл жалбоподателя, а И. Б. е отнела законово предоставено предимство на дяснодвижещия се спрямо нея л.а. Хюндай, управляван от А.М.. Правилно и законосъобразно в АУАН е констатирано, че с това отнемане на предимство И.

Б. е предприела маневра, която създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и е създала предпоставка за настъпване на ПТП. В случая И. Б. не само е създала предпоставка за ПТП, но такова е настъпило по нейна вина. Не е спазила правилата за предимство. Извършеното съставлява нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, което според чл.179, ал.2 се наказва с абсолютно определената по размер глоба от 200 лева.

След като И. Б., управлявайки МПС, е причинила ПТП, което е възприела реално да се е случило. На възражението в жалбата й, че възникнали разногласия не са доказани по никакъв начин, съдът намира, че същото е неоснователно. Законодателят е уредил задължението на всеки един от участниците в ПТП, когато вследствие на това ПТП са причинени само материални щети по автомобилите: да спрат, да установят щетите и в случай, че двамата водачи постигнат съгласие за вината за причинените щети, да съставят двустранен Протокол за това, който да послужи на изправната страна пред съответния застраховател. В случай, че не постигнат съгласие, да уведомят служителите на МВР, като изчакат пристигането им - -а предприемане на по-нататъшни действия по установяване на причините за настъпването на ПТП и щетите, които са следствие от него.

В конкретния случай жалбоподателят И. Б. дори не е спряла за установяване на щетите по автомобилите. Волята й да не се пристъпва към комуникация с втория водач е очевидна, признава се от нея в Декларацията, която приложена към преписката. Бездействието й в тази насока – да предприеме действията, предвидени в закона след настъпване на ПТП, според съда правилно АНО е квалифицирал като форма на разногласие по повод 2 вината за това ПТП с другия водач. На извършителя е безразлично дали другия водач е претърпял вреди, дали ще му бъдат възстановени щетите по автомобила. Законът за движението по пътищата допуска такова поведение – да не се комуникира с другия водач, но само в случай, че се спре и се изчака пристигането на контролните органи, които да встъпят във функциите си по установяване на причините за ПТП. По този начин задължението за спиране и опит за установяване на вина между водачите е елемент от законово създаден алгоритъм за дължимо поведение на водачите на МПС при ПТП. С отказа си да спре, да встъпи в комуникация с другия водач жалбоподателката е предприела действия към изначално саботиране на този алгоритъм, довършен с неуведомяването от нейна страна за участие в ПТП и липса на съгласие с другия водач. Правилно и законосъобразно АНО е преценил, че е налице разногласие между водачите на МПС, участвали в ПТП – единият от тях изначално не желае да комуникира с другия. След като е напуснала местопроизшествието, И. Б. е довършила изпълнителното деяние на нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Нарушението е довършено още на кръговото кръстовище, където е възникнало ПТП, с акта на напускане на местопроизшествието, т.к. не е уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП.

Това неуведомяване на органите на МВР за ПТП е довело до забавеното установяване на извършителя на нарушението, респ. до съставянето на АУАН едва на 08.05.2024г. (все пак по-малко от година от извършване на нарушенията), след съставяне на цитираната по-горе Декларация на И. Б. същия ден 08.05.2024г. в двуседмичния срок от съставяне на АУАН и преди изтичане на една година от извършване на нарушенията, компетентен според приложената Заповед на министъра на ВР, орган е издал обжалваното НП, което съдът намира за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Наказанието е определено в законоустановените размери и срок за лишаването от право да управлява МПС, като и двете наказания клонят към минималния размер.

3

В докладваните писмени бележки главен юрисконсулт при ОПП взема становище по Жалбата и претендира разноски за въззиваемата страна, които да са направени за юрисконсултско възнаграждение. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, съдът намира искането за основателно, поради което следва да бъде уважено. Размерът на раноските определя на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-4332010576/17.05.2024 г. на Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на И. В.

Б. са наложени наказания: глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДВР и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН жалбоподателя И. В. Б. с ЕГН ********** да заплати на ОПП-СДВР сумата от 80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е съобщено в о.с.з, при присъствието на жалбоподателя, комуто съдът указва, че може да го обжалвано пред АССГ в 14-дневен срок от днес.

За Решението да се съобщи на неявилата се страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4