Решение № 113 от 12.07.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Разград, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20233330200191 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр.

София, против НП № 38-7 от 25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.65, ал.1 вр. с чл.53, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.1 от ЗМИП.

В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, които водят до опорочаване на административно наказателното производство. Твърди, че е изтекла предвидената в закона давност по чл.34 от ЗАНН, липсват задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН относно описание на нарушението, датата и мястото на извършването, навежда доводи за липса на мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което моли НП да бъде отменено изцяло. В условията на евентуалност, ако се приеме, че извършеното съставлява нарушение, да бъде приложен чл.28 от ЗАНН или да бъде изменено като бъде намален размера на наложената имуществена санкция или да бъде прието, че извършеното представлява маловажен случай. В с.з. проц.представител- гл.юрисконсулт Г. заявява, че поддържа жалбата на посочените основания, счита, че са налице съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, евентуално да бъде намален размера на наложената санкция или да бъде прието, че деянието съставлява маловажен случай. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Председателят на Държавна агенция 1

Национална сигурност /ДАНС/, чрез процесуалния си представител Х., застъпва становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр. София е задължено лице по смисъла на чл.4, т.7 от ЗМИП и като такова следва да прилага в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

В тази връзка със Заповед № ФР-9-56/13.04.2022г. била разпоредена проверка на „Български пощи“ ЕАД от дл.лица от дирекция Финансово разузнаване- Д П св. К. Д и Д Д, относно установяване изпълнението на изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФГ спрямо трансгранични преводи през периода 01.06.2021г.-14.04.2022г. и изпълнение на изискванията на Глава четвърта от ЗМИП с ППЗМИП.

Проверката приключила на 29.11.2022г. със съставянето на Констативен протокол рег.№ ФР-10-8298, както и съставянето на актове за установените административни нарушения. Едното от нарушенията било за това, че на 08.11.2021г., в пощенска станция в гр. Разград, са изплатени в брой два международни превода чрез пълномощник, които са на обща стойност над 5000 евро и попадат в хипотезата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗМИП.

Двата превода били свързани операции по смисъла на т.14 от ДР на ЗМИП, тъй като са с едни и същи лица, в един и същи ден, в рамките на разлика от 5 минути. В този случай за Български пощи възниква задължението да извършат цялостна проверка на клиента си по чл.10 от ЗИМП, като един от елементите на тази комплексна проверка е изискването за идентифициране на клиента. Сделката е чрез представител, като имаме пълномощник и упълномощено лице и попада в хипотезата на чл.65, ал.1 от ЗМИП, който изисква при сделка да се идентифицират и представлявания и представителя.

В случая е установена представителната власт с пълномощно, но реда за идентифициране на физическите лица се съдържа в чл.53, ал.1 от ЗМИП, предвиждащ идентифицирането да се извърши чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. В клиентското досие не се съдържали тези официални документи за самоличност нито на представителя, нито на представлявания. За това именно нарушение на чл.65, ал.1 от ЗМИП св. Давидкова съставила АУАН № ФР-108304/29.11.2022г.

Актът е предявен и връчен на управителя на дружеството Б Т, който е подал писмени възражения по акта, с което е оспорил констатациите му и е поискал прекратяване на административнонаказателното производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липса на задължителни реквизити, неправилно приложение на материалния закон, неуведомяване за правото му да отправи предложение до наказващия орган за 2 сключване на споразумение, възразил е за маловажност на нарушението, поради ниска обществена опасност на деянието, както и защото от него не са причинени вредни последици.

Възраженията са преценени като неоснователни и въз основа на този акт било издадено обжалваното НП № 38-7 от 25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.65, ал.1 във вр. с чл.53, ал.1 и ал.7 от ЗМИП.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Наказателното постановление и актът, с който е установено нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 123, ал. 1 ЗМИП - актът за установяване на нарушението е съставен от контролен орган в дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, а НП е издадено от П Т, назначен на длъжността председател на Държавната агенция "Национална сигурност" с указ № 148/26 май 2021 г. на президента на Република България.

АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. В тази връзка направените от жалбоподателя възражения са неоснователни. Касае се за извършена проверка от контролните органи относно спазване на мерките срещу изпирането на пари и в случая АУАН следва да бъде съставен в 6-месечен срок от установяване на нарушителя или ако са изтекли повече от 5 години от извършване на нарушението. Нарушението е извършено на 08.11.2021г., като неговото установяване, както и откриване на нарушителя е станало с приключване на проверката на 29.11.2022г., когато именно е съставен и Констативния протокол, както и процесния АУАН.

При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на законния представител на въззивника и в присъствието на двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е предявен за запознаване и му е връчен препис.

АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42, ал. 1 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП, при пълна идентичност са описани всички съставомерни признаци на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, като е посочена и нарушената законова разпоредба.

Съдът намира, че и материалният закон е правилно приложен, като възраженията на жалбоподателя за липсва на осъществен състав на административно нарушение не са основателни.

Предвид предмета си на дейност "Български пощи" ЕАД е 3 задължено лице по чл. 4, т. 7 ЗМИП и следва да прилага мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари в това число и комплексна проверка на клиентите /чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМИП/.

Комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация /чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМИП/. Редът и начинът за идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация са уредени в Раздел V, Глава II "Комплексна проверка" на ЗМИП. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗМИП предвижда, че идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност по см. на § 1, т. 12 от ДР на ЗМИП и снемане на копие от него, а ал.7 уточнява, че когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал. 2.

Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗМИП задължените субекти по чл. 4 ЗМИП са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. В изречение второ на чл. 65, ал. 1 ЗМИП е разписано задължението на субектите по чл. 4 ЗМИП, когато операцията или сделката се извършва чрез представител, да изискват доказателства за представителната власт и да идентифицират представителя и представлявания.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМИП урежда момента, в който следва да се приложат мерките за комплексна проверка, в това число и идентифицирането на клиентите и проверка на тяхната идентификация, а именно - преди установяване на делови взаимоотношения по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗМИП.

Дружеството - жалбоподател е следвало да изиска доказателства за представителна власт и да идентифицира представителя и представлявания по начина, указан в чл. 53, ал. 1 ЗМИП - чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

Наведените от дружеството – жалбоподателя възражения за извършена идентификация по смисъла на чл.55, ал.1 т.3, т.4, т.6 , т.7 от ЗМИП съдът намира за неоснователни, тъй като такава допълнителна проверка и идентификация е направена в един последващ момент – вече по време на проверката от контролните органи, но не и към момента на сделките.

Касае се за ангажиране отговорността на юридическо лице заради неизпълнение на задължение при осъществяване на дейността му, поради което отговорността му е обективна.

По изложените съображения съдът намира, че "Български пощи" ЕАД е осъществило състава на административното нарушение по чл. 65, ал. 1 изр. второ, вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗМИП. Нарушението е извършено в гр. Разград на 08.11.2021 г., когато в пощенска станция на лицето Шазие Ахмед са изплатени в брой два международни парични превода на обща стойност над 10000 лв., без преди това да е изпълнил задължението си по чл.

65, ал. 1 ЗМИП да идентифицира представителя и представлявания чрез представяне и снемане на копие от документите им за самоличност.

4

Следва да бъдат споделени възраженията на въззивника, че единствено заради важността на защитените обществени отношения, не може да се изключи приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е обща разпоредба и може да намери приложение във всеки случай на административно нарушение /вкл. и по отношение на формалните нарушения/, стига същото да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В случая обаче съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция с издаване на обжалваното наказателно постановление. На първо място не се установяват никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е формално, поради което липсата на настъпили вредни последици не следва да се преценява като обстоятелство, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност.

Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, че се касае за натрупани суми от пенсия, тъй като адреса на подаване е на Федералната служба за пенсионно осигуряване на Кралство Белгия, са неотносими към преценката за обществената опасност на нарушението. Още повече, че по приложеното пълномощно липсва представителна власт за представителство пред „Български пощи“ ЕАД или получаването на суми. Разпоредбите на ЗМИП изискат извършване на идентификация и нейната проверка от страна на субектите по чл. 4 ЗМИП по отношение на всички клиенти, с които задълженото лице встъпва в делово взаимоотношение, без значение от качеството им.