Решение № 3458 от 22.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7647/2025
- Вид
- Решение № 3458
- Подписан
- 22.09.2025
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
- чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
- чл. 399, 400 и 401 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за задължителното застраховане
РЕШЕНИЕ
№ 3458 гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110207647 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9 срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2500164 от 22.04.2025 г., издадено от И. Х. Й. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София (ДИТСофия), с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ (Наредбата).
В жалбата се твърди, че НП е издадено в хода на административнонаказателната процедура, в която са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че административното нарушение, в което дружеството-жалбоподател в обвинено не е извършено и че повдигнатото административнонаказателно обвинение не е доказано. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи, че в НП наказващият орган не е описал доказателствата, които подкрепят тезата на актосъставителя за извършено нарушение. В тази връзка се изтъква, че АУАН не е достатъчно основание за издаване на НП, тъй като не следва да се приема за доказателство за описаното в него нарушение. Отделно от това е наведено оплакване за нередовно връчване на АУАН, с оглед отсъствието на изрично делегирани правомощия за тази цел в полза на 1 упълномощеното лице. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ, доколкото още в деня, следващ този на извършване на проверката, е бил сключен застрахователен договор от стрА. на работодателя. Изразява се становище за прекомерност на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. П., която поддържа подадената жалба и моли обжалваното НП да бъде отменено по подробно изложените вече аргументи.
Претендира за присъждане на направените разноски и представя списък.
Въззиваемата стрА. и административнонаказващ орган ДИТ - редовно призовА., представлява се от юрк. Мончева, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Изразява становище за неприложимост на чл. 415в от КТ с оглед липса на доказателства в деня на установяване на нарушението то да е било отстранено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа А.лиза и оценката на събраните доказателства по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съдът приема, че от фактическа стрА. се установява, следното:
Търговското дружество „Хоумновейт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 38Б, ет. 3, офис 9, извършвало икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за стрА.та, а именно със строителство на жилищни и нежилищни сгради с код по класификатора на икономическите дейности 41. 20. Дружеството осъществявало своята дейност в обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ VI-6143, 6145, 6146, кв. 49, м. „Малинова долина“ от I до VI част, в район „Студентски“, гр. София.
На 17.02.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. А. М. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Черни връх" № 38Б, ет. 3, офис 9. При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство свидетелят С. Л. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, установил, че дружеството „Хоумновейт“ ЕООД, в качеството на работодател, извършва икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за стрА.та в горепосочения строителен обект. При посещението на място в обекта на дейност било установено, че на строителната площадка работят представители на няколко дружества. При проверката по работни места са установени две лица да полагат труд, единият от които е установен като Р. С. А., ЕГН: **********, работещ на длъжност „технически ръководител строителство с работодател „Хоумновейт“ ЕООД. В хода на последвалата проверка по документи контролните органи от ГИТ установили като трудово правоотношението между жалбоподателя и неговия работник. В тази насока свидетелствал представеният трудов договор от 20.01.2025 г., по силата на който Р. С. А. поел задължение да изпълнява от 2 същата дата длъжността „технически ръководител, строителство“ при търговското дружество, което от своя стрА. се задължило да осигури на служителя здравословни и безопасни условия на труд и да му заплати уговореното в трудовия договор възнаграждение. С оглед естеството на изпълнявА.та работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за този вид дейности, свидетелят Л. констатирал, че работодателят не е осигурил застрахователна защита на лицето Р. С. А., което полагало работа в стопанисвания строителен обект. Установено било, че работодателят не е изпълнил задължението си да застрахова за риска „трудова злополука“ своя работник, за което бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2506907 от 12.03.2025 г., в който било отразено, че „Хоумновейт“ ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“
В деня следващ проверката, а именно на 18.02.2025 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Трудова злополука“ към „Дженерали Застраховане“
АД, обективирА. в застрахователна полица
№
0111250855000777 от 18.02.2025 г. за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, ведно с Приложение № 1 към същата, в което било дадено описание на покритите рискове и обезщетения, както и списък на застрахованите лица по полицата, в който под № 18 фигурирал и назначеният на длъжността „технически ръководител, строителство“ , Р. С. А., с което за него възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на сключения договор.
С оглед на това актосъставителят главен инспектор Л. приел, че към 17.02.2025 г. – датата на проверката, с работника Р. С. А., същият не е имал сключена застраховка „трудова злополука“, което било в нарушение изискванията на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, поради което съставил АУАН № 22-2500164 от 12.03.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател, за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да застрахова работника Ахмедов за риска „трудова злополука“.
АУАН е съставен в присъствието на Д. В. Т. – упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, която представила генерално пълномощно, предоставящо правомощия пред всички държавни и административни органи във връзка с осъществяването на правни и фактически действия, сред които такива по подписване и получаване на всички документи, свързани с дейността на дружеството. Препис от акта е връчен на Тодорова по надлежния ред, при което не са направени възражения срещу констатациите в него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-2500164/22.04.2025 г. на директора на ДИТ - София, с което на „Хоумновейт“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 от 3
КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
ОписА.та фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмени доказателства по делото. Проведен е разпит на свидетеля С. Л. – главен инспектор в ДИТ, както и на свидетеля А. Б. – главен инспектор при ДИТ – София, показанията на които съдът приема за достоверни. Тези свидетелски показания не се изключват на собствено основание или от други доказателства по делото, тъкмо обратно – потвърждават се от писмените доказателства. От показанията на тези свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК се изяснява безпротиворечиво каква е значимата фактическа обстановка по случая.
От показанията на свидетеля Л. става ясно, че на 17.02.2025 г. е извършена проверка по отношение на дружеството „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД, по-конкретно на обект „Жилищна сграда“ в гр. София, район „Студентски“, местност „Малинова долина“. На място било установено лицето Р. А., който полагал труд, като същият попълнил декларация, в която посочил, че работи за „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД на длъжност „технически ръководител, строителство“. В хода на проверката било установено също, че проверяваното дружество осъществява дейност по строителство на жилищни сгради, която е с коефициент на трудов травматизъм по-висок от среден за стрА.та, както и че към датата на проверката 17.02.2025 г., дружеството не е изпълнило задължението си да застраховка работника Ахмедов за риска „трудова злополука“. В хода на проверката, а именно на следващия началото на проверката ден – 18.02.2025 г. от стрА. на дружеството била представена застрахователна полица. Именно свидетелят Л. е съставител на процесния АУАН, екземпляр от който е връчен на пълномощник на дружеството. От показанията на свидетеля Б. се установява, че е участвала при извършването на проверка в строителен обект, находящ се в гр. София, местност „Малинова долина“, кв. 49, като на 17.02.2025 г. в строителния обект е установен работникът Р. А., в качеството на технически ръководител на обекта. В хода на проверката са били представени трудов договор, застрахователна полица от 18.02.2025 г. Било установеното, че „ХОУМНОВЕЙТ“ ЕООД, в качеството на работодател, не е сключило задължителна застраховка „трудова злополука“ за работника Ахмедов, поради което бил съставен АУАН № 22-2500164 от 12.03.2025 г., подписан от свидетеля Б. като свидетел № 1. АУАН е бил връчен на представител на дружеството, оправомощен с нотариално заверено пълномощно. Обстоятелствата, изводими от показанията на свидетелите по делото се подкрепят от писмените доказателства по делото. Установява се без съмнение, че на 18.02.2025 г. – денят следващ началото на проверката и констатиране липсата на задължителната застраховка, дружеството е е сключило застраховка за риска „Трудова злополука“ за работника Ахмедов.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна стрА. се установява, следното:
4
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.
РазгледА. по същество, жалбата се явява частично основателна.
По делото се установява, че към датата на съставяне на процесния АУАН, актосъставителят е заемал длъжността „главен инспектор“ в ДИТ – София и е имал компетентност по съставяне на АУАН като държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 от КТ . Съобразно разпоредбата н а чл. 416, ал. 5 от КТ , наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, като в настоящия случай изпълнителните директор на ГИТ е възложил на директорите на дирекции „Инспекции по труда“ такива правомощия, следователно обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно приложените по делото заповеди.