Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 962 от 14.10.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 828/2025
Вид
Определение № 962
Подписан
14.10.2025
В сила
14.10.2025
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 962 гр. ХАСКОВО, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500828 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба подадена от адв. П. П., пълномощник на Т. Т. Ч. от гр.***.

С Определение № 1017 от 22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 606/2025 г., РС Димитровград е оставил без уважение подадената от адв. П. П., пълномощник на Т. Т. Ч. молба с правно основание чл. 247 и чл. 248 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на решение № 256/28.07.2025 г., в частта относно разноските, като неоснователни.

Недоволен от постановеното определение на съда в частта, в която съдът е оставил без уважение подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК, е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си адв. П. обжалва в срок.

Счита,че постановеното определение е неправилно в обжалваната част и моли то да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде изменен диспозитива на Решение № 256/28.07.2025 г. , като ответникът „ Кредисимо“ ЕАД бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 118.58 лв., а в полза на адв. П. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 865,19 лв., а ответникът „ Ай Тръст“ ЕООД бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 108.39 лв., а в полза на адв.

П. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 839.79 лв. Твърди,че съдът неправилно е определил дължимите в производството 1 разноски на ищцата, представляващи платена ДТ. Неправилно определил и дължимото възнаграждение на пълномощника по реда на чл.38 от ЗА по всеки един от обективно съединените, без да се съобрази с реално положения труд от адвоката. Съдът неправилно приложил решението на СЕС от 25.01.2024 г. и не отчел,че е налице изменение на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в която не се предвиждал минимум на адвокатското възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от юрк. И., пълномощник на „ Кредисимо” ЕАД гр.***, с който оспорва подадената частна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

В срок не е постъпил отговор от „ Ай Тръст“ ЕООД гр. ***.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба подадена от Т. Т. Ч., с която е предявила обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД против „ Кредисимо” ЕАД гр.*** „ Ай Тръст“ ЕООД гр.***

Съдът е постановил Решение № 256/28.07.2025 г. , с което е прогласил за недействителен, на основание 26, ал.1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит №*** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда **), ет.**, Бизнес център *** и Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Съдът е прогласил за нищожен, на основание 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2020 г., сключен между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.***(сграда **), ет. ***, Бизнес център *** и Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***

Съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район *** (сграда **), ет.***, Бизнес център *** да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата в размер 175,03 лева, като платена без основание по договор за кредит №*** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.04.2025 г. до окончателно й 2 изплащане.

Съдът е осъдил "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.*** (сграда **), ет.**, Бизнес център *** да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата в 1 193,15 лева, като частичен иск за сумата от 1 397,28 лв., като платена без основание по договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.04.2025 г. до окончателно й изплащане.

Съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда ***), ет. **, Бизнес център *** да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата в размер на 116,08 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

Съдът е осъдил "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда **), ет.**, Бизнес център *** да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата в размер на 105,90 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.

Съдът е осъдил Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда **), ет.**, Бизнес център *** и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.*** (сграда ***), ет.**, Бизнес център *** да заплатят солидарно на адвокат П. П. - САК, сумата в размер на 465,19 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Т. Т. Ч..

С молба вх. № 6759/28.07.2025 г. ищцата, чрез пълномощника си адв. П. е направила искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на основание чл.247 от ГПК и/или изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, на основание чл.248 от ГПК, с което да бъде изменен диспозитива на Решение № 256/28.07.2025 г. като ответникът „ Кредисимо“ ЕАД бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 118.58 лв., а в полза на адв. П. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 865,19 лв., а ответникът „ Ай Тръст“ ЕООД бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 108.39 лв., а в полза на адв.

П. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 839.79 лв.

С Определение № 1017 от 22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 606/2025 г., РС Димитровград е оставил без уважение, като неоснователна, подадената 3 от адв. П. П., пълномощник на Т. Т. Ч. молба с правно основание чл. 247 и чл.

248 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и изменение на решение № 256/28.07.2025 г., в частта относно разноските.

Въззивният съд приема,че частната жалба обхваща само частта на определението, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските, т.като изложените доводи в частната жалба и формирания петитум, са относими именно към молбата с правно основание чл.248 от ГПК. Нито в подадената молба, нито в частната жалба се сочи допуснатата от съда очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК.

За да постанови атакуваният съдебен акт в обжалваната част първоинстанционният съд е приел,че делото не е с фактическа и правна сложност и предвид материалния интерес правилно е определил възнаграждението на адвокат. По отношение на доводите,че неправилно са определени разноските, дължими на ищцата, съдът е посочил, че същата е надвнесла ДТ в размер на 5 лв., която подлежи на връщане, поради което е приел,че молбата и в тази част е неоснователна.

Така постановеното определение в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено.

Неправилно съдът е определил дължимата ДТ и в мотивите на постановеното определение е посочил,че е надвнесена ДТ в размер на 5 лв., което е посочил и в решението /без да посочи защо приема това/, поради което отказал да измени постановеното от него решение в частта на разноските, дължими в полза на ищцата Т. Ч..

Ищцата е предявила против „Кредисимо” ЕАД гр.*** иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 1651.92 лв. и с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 175.03 лв. Дължимата ДТ е в размер на 116.08 лв.

Ищцата е предявила против „ Ай Тръст“ ЕООД гр.*** иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 1397.28 лв. и с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1193.15 лв. / първоначално като частичен за сумата от 50 лв./. Дължимата ДТ е в размер на 105.89 лв.

4

Или общо по всички искове против ответниците дължимата размер на 221.97 лв.

ДТ е в

С платежно нареждане от 08.04.2025 г. / л.15/ ищцата е внесла по сметка на РС Димитровград ДТ в размер на 226.97 лв., като в платежното изрично е посочено,че се внася ДТ по искова молба срещу „ Кредисимо“ ЕАД гр.*** и против „ Ай Тръст“ ЕООД гр. *** и ДТ по чл.102 з ал.3 от ГПК, която се явява в размер на 5 лв. Тази ДТ е дължима на основание чл.102з ал.3 от ГПК, т.като исковата молба е подадена по електронен път, поради което и правилно е внесена. Доколкото исковете са изцяло уважени направените от ищцата разноски следва да бъдат заплатени в пълен размер. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително на ищцата разноски в размер на 2,50 лв. всеки един от тях, представляваща платена ДТ на основание чл.102з ал.3 от ГПК.

На следващо място съдът неправилно е постановил с решението определените разноски, представляващи възнаграждение на адвокат в размер на 465,19 лв. да бъдат заплатени солидарно от ответниците Кредисимо” ЕАД гр. *** „ Ай Тръст“ ЕООД гр.***, т.като не са налице основания за солидарна отговорност на ответниците. Всеки един от ответниците следва да понесе разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.

При определяне възнаграждението на адвокат на основание чл.38 от ЗАдв. съдът взе предвид фактическата и правна сложност по делото, проведеното едно съдебно заседание, на което не е присъствал пълномощникът / подадена е молба от пълномощника, вкл. и молба с правно основание чл.241 от ГПК/, съобрази предмета на делото и водените множество идентични дела, при които единствено различен е размерът на договорения кредит, съответно цената на иска, поради което и с оглед разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024 г. на СЕС, съдът намира,че договореното възнаграждение следва да бъде определено под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Действително Наредба № 1/09.07.2004 г. претърпя изменения, вкл. в нейната заглавна част, но в нея остават минимални размери, с които следва да бъде съобразено определеното възнаграждение на адвокат, при липса на писмен договор / чл.2 ал.1/. Именно съобразявайки с критериите в тази наредба, с 5 фактическата и правна сложност и размера на всеки един от исковете, с множеството, идентични спорове, съдът приема,че възнаграждението следва да бъде определено под минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата. Определеното под минимума възнаграждение на адвокат в никакъв случай не обезценя труда на адвоката, но държи сметка за действително положения труд, за фактическата и правна сложност на делото, участието на пълномощника в съдебно заседание, броя на проведените съдебни заседания,цената на иска и др.

Против „ Кредисимо“ ЕАД гр. *** са предявени два обективно съединени иска с цена 1651.92 лв., първият и 175.03 лв. – вторият. С оглед посоченото по – горе следва да бъде определено възнаграждение на адвокат в размер на 200 лв. за защита по първия иск и 100 лв. за защита по втория иск или общо 300 лв.

Против „ Ай Тръст“ ЕООД гр.*** са предявени два обективно съединени иска с цена 1397.28 лв., първият и 1193,15 лв. – вторият. С оглед посоченото по – горе следва да бъде определено възнаграждение на адвокат в размер на 200 лв. за защита по първия иск и 200 лв. за защита по втория иск или общо 400 лв.

Предвид изложеното постановеното от РС Определение в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което постановено друго по същество, с което да бъде изменено постановеното от съда решение в частта на разноските като същото бъде отменено в частта, в която „ Кредисимо“ ЕАД гр.*** и „ Ай Тръст“ ЕООД гр. *** са осъдени солидарно да заплатят на адв. П. С. П., САК сумата от 465,19 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., вместо което бъде постановено „ Кредисимо“ ЕАД гр.*** да заплати на адв. П. С. П., САК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38 от ЗА, а „ Ай Тръст“ ЕООД гр.*** да заплати на адв. П. С. П., САК сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38 от ЗА, които суми могат да бъдат заплатени по посочената в постановеното съдебно решение банкова сметка.