Определение № 19933 от 29.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19933 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110103156 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба от „.“ АД (в несъстоятелност) срещу „.“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД.

По допустимостта на производството:

Съдът намира, че производството е процесуално допустимо.

Предявени са в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове по чл.

422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ./2025 г. по описа на СРС, 153 състав, срещу които ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. Налице е идентичност между вземанията по заповедното и исковото производство, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на исковете поради отнемане на банковия лиценз на ищеца и откриване на производство по несъстоятелност.

Наведените доводи касаят материалноправната легитимация на ищеца и съществуването на претендираните вземания, респективно основателността на исковете, а не процесуалната допустимост на производството. Отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност и откриването на производство по несъстоятелност не водят до загуба на процесуална правоспособност на търговското дружество, нито до липса на процесуална легитимация да предявява искове за събиране на свои твърдени вземания.Ето защо съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими.

По доказателствените искания:

С исковата молба ищецът, а с отговора на исковата молба – ответника,са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от 1 фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, тъй като поставените задачи целят установяване на обстоятелства относно размера, начина на формиране, осчетоводяването и изискуемостта на претендираните вземания. Искането е допустимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде уважено. Съдът намира, че по направеното от ответника възражение задачите към експертизата не следва да бъдат ограничавани единствено до периода до 06.11.2014 г., тъй като това възражение касае основателността на исковете и следва да бъде преценявано по същество при постановяване на крайния съдебен акт.

Искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал банкова гаранция с изх. № ./21.06.2013 г. следва да бъде оставено без уважение. По делото е представен препис от документа, чиято истинност не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, поради което не е налице необходимост от представяне на оригинал. Ответникът не е навел твърдения за неавтентичност, подправка или несъответствие между представения препис и оригинала, нито е обосновал необходимостта от представянето му с оглед установяване на релевантни за спора обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице .., което да бъде уведомено за поставените му задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал банкова гаранция с изх. № ./21.06.2013 г.։

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.07.2026 г. от 10.20 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК от „.“ АД (в несъстоятелност) срещу „.“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 442 ТЗ за признаване за установено, че „.“ АД дължи на „.“ АД (в 2 несъстоятелност) сумата в размер на 2853.18 евро (5580.33 лева), представляваща такса за откриване и ангажимент по договор за издаване на банкови гаранции от 03.06.2013 г. с период на просрочие 01.01.2014г до 29.10.2021г, и сумата 90,89 евро (177,76 лева), представляваща разноски по подновяване на обезпечение с период на просрочието от 22.01.2018г до 23.01.2025г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ./2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2013 г. между „.“ АД като . и „.“ АД като наредител е бил сключен договор за издаване на банкова гаранция, по силата на който банката се е задължила да издаде банкова гаранция в полза на ., . за сумата 67 000 евро за обезпечаване изпълнението на договор за обществена поръчка с предмет „. от яз. „. до пречиствателна станция за питейни води на гр. .“. Сочи се, че въз основа на договора банката е издала банкова гаранция № ./21.06.2013 г. със срок на валидност до 29.10.2021 г., като за издаването и поддържането ответникът се е задължил да заплаща на банката такса ангажимент в размер на 0,5 % на тримесечие от размера на гаранцията, но не по-малко от 100 евро на тримесечие. Поддържа, че в периода от 01.01.2014 г. до 29.10.2021 г. са начислени непогасени такси ангажимент в общ размер на 2 969,63 евро (5808,09 лева), както и разноски за подновяване на обезпечения в размер на 90,89 евро (177,76 лева), извършени във връзка с продължаване срока на банковата гаранция. Поддържа, че вземанията са осчетоводени в счетоводните книги на банката и са станали изискуеми, но не са били погасени доброволно от ответника. Твърди, че въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката е подадено заявление по чл. 417 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. В исковата молба са изложени твърдения, че договорът за банкова гаранция представлява самостоятелно абстрактно правоотношение, различно от каузалното правоотношение между бенефициера и наредителя, като задължението на ответника за заплащане на такси и разноски произтича пряко от сключения договор. Ищецът сочи, че банковата гаранция е била валидна и поддържана до 29.10.2021 г., поради което начислените такси и разноски са дължими независимо дали е настъпило усвояване на гаранцията.

Навеждат се доводи, че претендираните суми са надлежно индивидуализирани и доказани посредством счетоводните книги на банката и приложените документи. Моли се предявените искове да бъдат уважени, като се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД, с който предявените искове се оспорват изцяло като процесуално недопустими, евентуално неоснователни. Ответникът поддържа, че с Решение № 138/06.11.2014 г. на . е отнет лицензът на „.“ АД за извършване на банкова дейност, а впоследствие с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № ./2014 г. по описа на СГС банката е обявена в несъстоятелност и дейността е прекратена. Твърди се, че след отнемането на лиценза банката е загубила специалната си правоспособност да извършва банкови сделки, включително да поддържа 3 банкови гаранции, поради което след 06.11.2014 г. не е могла валидно да начислява такси, комисионни и разноски по процесния договор за банкова гаранция. На това основание се поддържа липса на материална и процесуална легитимация на ищеца относно вземанията, възникнали след тази дата, като се иска претенциите за такси и разноски след 06.11.2014 г. да бъдат оставени без движение. При условията на евентуалност ответникът оспорва исковете и по същество. Поддържа, че вследствие отнемането на лиценза банката е изпаднала в невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД, поради което договорът за банкова гаранция се е прекратил по право от 06.11.2014 г., а след тази дата не могат да се претендират такси, разноски и комисионни. Ответникът прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, като поддържа, че таксите и разноските представляват периодични плащания, за които е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.01.2025 г., всички претендирани такси за периода от 01.01.2014 г. до 29.10.2021 г. са погасени по давност, а евентуално при приложение на петгодишна давност – вземанията до 23.10.2020 г.

Ответникът поддържа, че и претендираните разноски за периода от 22.01.2018 г. до 23.01.2025 г. също частично са погасени по давност. Оспорва се и размерът на претенцията за такса за откриване и ангажимент, като се поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора същата е уговорена като еднократна такса, платима при подписване на договора, а не като периодично начисляема сума за целия период до 2021 г. Навеждат се доводи, че ищецът не е обосновал начина на формиране на претендираната сума от 5 580,33 лева. Ответникът оспорва и претенцията за разноски по подновяване на обезпечението, като поддържа, че процесният договор не съдържа уговорка за „подновяване на обезпечение“, а единствено за разноски по учредяване, вписване, заличаване и съхранение на обезпечения, поради което липсва основание за начисляване на претендираните суми. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят сторените по делото разноски.

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за издаване на банкова гаранция от 03.06.2013 г., съдържанието на поетите от ответника задължения за заплащане на претендираните такси и разноски, издаването и действието на банковата гаранция /т.е изпълнението от страна на ищеца на задълженията по договора/, настъпването на изискуемостта на вземанията, размера и начина на формиране на претендираните суми.

По възражението за погасяване по давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на давността.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително твърденията си за прекратяване на правоотношението поради последваща невъзможност за изпълнение, както и всички факти, на които основава възраженията си срещу дължимостта на претендираните суми.

4

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.