Решение № 737 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000502133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК, образувано по молба на въззивника-ищец П. Н. А. чрез неговия процесуален представител адвокат М. за допълване на постановеното по делото Решение № 394/28.03.2023 г., по настоящото въззивно гражданско дело № 2133/2022 г. и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца законна лихва върху всяка просрочена вноска, представляваща застрахователно обезщетение-разходи за личен асистент/придружители за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане.

В срока за отговор, ответната по молбата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва молбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. При условията на евентуалност моли съда да вземе предвид, че към сочената от страна на ищеца начална дата-01.04.2016 г., застрахователят не дължи лихва. Също така още с отговора на исковата молба, се поддържа че от страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като съобрази постъпилата молба, намира следното:

1

На първо място молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 03.04.2023 г., а молбата е подадена на 03.05.20203 г.) и от надлежна страна.

По същество молбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК се прилага, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. В случая тази хипотеза е налице, с оглед по-долу посоченото:

С исковата молба ищецът е претендирал сумата от по 2 692,80 лв. месечно застрахователно обезщетение, изразяващо се в разходи за личен асистент/придружител, считано от датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11-то число на всеки месец.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искът на ищеца за минал период от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. и е присъдил обезщетение за напред.

Настоящият състав е намерил искът на ищеца за минал период от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. за основателен, като е отменил първоинстанционното решение в тази част и е присъдил глобална (еднократна) сума на обезщетението и действително не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху тази сума.

В този смисъл молбата за допълване е основателна.

По основателността на искането с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така заявено същото е неоснователно, доколкото както бе посочено по-горе, съдът и за вече настъпилите в имуществената сфера на ищеца вреди, е присъдил еднократно, не периодично обезщетение, поради което няма как да присъди законна лихва върху всяко отделно месечно плащане, доколкото такова не е присъдено.

С оглед по-голяма точност и яснота за страните, съдът е избрал подхода, при който да определи размера на вече настъпилите имуществените вреди, който е различен за различните периоди и да присъди застрахователното обезщетение еднократно.

От друга страна претърпените загуби представляват реални вреди, изразяващи се в намаляване на актива на увреденото лице, и в този смисъл разликата между имуществото, което пострадалият би имал, ако не беше настъпило увреждането, и имуществото след увреждането в резултат на 2 необходимите разходи за придружител, представлява претърпяна загуба.

Поради това обезщетението в размер на средното възнаграждение на придружител за в бъдеще съдът е присъдил периодично. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила на решението период се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му. Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат или да възникнат нови, както и да се промени размерът на имуществената вреда. В подобни случаи новите обстоятелства могат да послужат като основание за изменение на размера на вече присъденото обезщетение или за претендиране на ново.

Ето защо и по отношение на присъденото еднократно обезщетение, ответникът дължи лихва върху така определената сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, в който смисъл следва да бъде допълнено и решението. Искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска, представляваща застрахователно обезщетение - разходи за личен асистент/придружители за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Ответникът е изпаднал в забава считано от датата на исковата молба, не от датата на деликта. Това е така, защото претенцията на ищеца е за имуществени вреди, които не се дължат от датата на деликта, а от датата на която е настъпила вредата в имуществената сфера на ищеца и доколкото тези вреди са настъпвали всеки месец, то те са ставали ликвидни, но не и изискуеми, предвид липсата на законово определен момент, от който застрахователят ги дължи.

Предвид горното, Съдът намира, че са налице предпоставките за допълване на решение, за което Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав и на основание чл.250, ал.3 от ГПК

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 394/28.03.2023 г., постановено по в.гр.дело № 2133/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав КАТО:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, 3 дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписваниятаСофия с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Стефан Караджа” № 2 да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на П. Н. А., ЕГН **********, с.***, ул. „***“ № *, общ.***, общ.***, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4, адвокат Р. М. законната лихва върху главницата от 138 187,36 лв. /сто тридесет и осем хиляди сто осемдесет и седем и 0,36 лв./, представляваща застрахователно обезщетение, изразяващо се в разходи за личен асистент/придружители за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г., с читано от датата на предявяване на иска-07.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска, представляваща застрахователно обезщетение - разходи за личен асистент/придружители за периода от 01.04.2016 г. до 01.09.2022 г. с падеж 15-то число на месеца до окончателното изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В ърховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4