Решение № 132 от 26.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Пламен Дацов

Светла Букова в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София) като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600080 по описа за 2021 година

С Присъда №26007 от 10.11.2020 г., Окръжен съд – Враца по НОХД № 246/2020 год., е признал подсъдимия Г. Г. Ч. за виновен в това, че на 26.09.2019 г. на ГП Е- 79, км. 172+300, между селата Люти дол и Ребърково, при управляване на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с per.

№ ********, негова собственост, е нарушил правилата за движение, а именно- Чл.21.(1) пр.1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, а именно категория „В" извън населено място 90км./ч, като е управлявал със 122,7 км./ч.; чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП

"като преди да предприеме изпреварване, не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване", чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП "като е предприел изпреварване, забранено поради разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя - ляв завой и при условията на действие на пътен знак В24 /забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети, и е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение“ и чл.63, ал.2 т.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП - като е пресякъл единична непрекъсната линия (Ml), разделяща платната за движение „Мездра Ботевград" и „Ботевград - Мездра", като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Б. К., на 25г. от гр. София и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:

- Три средни телесни повреди на Б. К. Б. - 53г от с. Х., общ. Х, изразяващи се в 1. травматичен шок, което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота;2.Счупване на ребра вляво от 1-во до 6-то по една линия, което й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата; 3.счупване на дясна лъчева кост на типично място, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник;

1

- средна телесна повреда на И.П. Р., на 9 г., от гр. София, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник и

- средна телесна повреда на П.П. Р., на 11 г, от гр. София, изразяваща се в счупване на десен голям пищял, което увреждане му е причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б."б", пр.1, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 НК го е осъдил на 2 години и 8 месеца "Лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "Общ" режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г вр. чл.37, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия Г. Г. Ч. от правото да управлява МПС за срок от 4 години, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства както следва:

Срещу присъдата са депозирана въззивна жалба от Ч. с молба за изменение като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

Депозирана е жалба и от адв.Т. – повереник на Б.К., Б., К., М.К., Е.К. с молба за изменение на присъдата и увеличение на наказанието.

В хода на съдебните прения пред САС, САП предлага да бъде потвърдена присъдата като правилна и законосъобразна.

Повереникът поддържа въззивната жалба.

Защитниците – Д. и П. освен относно наказанието молят да се преразгледа атакуваната присъда и по същество.

В своя защита подсъдимият поддържа своите адвокати, а в последната си дума моли за справедливо наказание.

САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която настоящата инстанция споделя, а именно:

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 27 НПК и по конкретно по чл.371, т.2 НПК.

2

Следва да се обърне, че при това производство в пълна степен, както при общите правила на производството извън диференцираното, са от значение същите принципи, които са свързани с обективно, всестранно и пълно установяване на обективната истина, с разкриване на всички доказателства и доказателствени средства, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка, за това че една присъда не може да се основава на предположения, че фактическата обстановка следва да се подкрепя от доказателствата по делото.

На следващо съдът следва да действа съобразно и в изпълнение на задълженията си по чл.301 от НПК, както и в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1, чл.18 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Тоест, първоинстанционният съд, в дейността си по събиране, проверка и преценка на доказателствата, при проведено съкратено съдебно следствие - по реда на чл.371, т. 2 от НПК, следва да даде правилна и законосъобразна оценка на депозираните експертни заключения, да обсъди показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, излагайки мотиви кои и защо кредитира и за какви обстоятелства и едва след това да приеме, че извършеното от подсъдимия деяние е безспорно установено или не, тъй като доказателствата са довели до единствено възможния извод, че деянието е осъществено от подсъдимия по възприетия и изложен в обвинителния акт начин и самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото.

В тази връзка относно приложението на чл.371, т.2 НПК следва да се има предвид, че процесуална предпоставка за одобряване на съгласието на страните е съответните действия по разследването да са извършени по реда и условията на НПК – да са осъществени в рамките на досъдебната фаза при съобразяване на чл. 234, ал.7 НПК, протоколите за разпит да имат съответните реквизити, да са спазени специалните правила за разпит на свидетели, експертизите да са назначени със съответно постановление, да са спазени изискванията за форма и съдържание на заключението на вещото лице и т.н. С оглед на това е добре да се отбележи, че в практиката си ВКС е имал случай да приеме, че съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила, ако в дейността по постановяване на присъдата извършва нова преценка на доказателствените източници по отношение на съдържание и процесуални изисквания за валидност, за които предварително с оглед на даденото от страните съгласие е приел, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред. Пререшаването на въпросите за достоверността и процесуалната годност на свидетелските показания и експертните заключение по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, без да се възобнови съдебното следствие, лишава прокурора, а когато има частен обвинител – безспорно и него, от право да участва в събирането и проверката на доказателствата, като в крайна сметка това рефлектира и върху процесуалните права на подсъдимия, поради което искането на защитата направено пред САС няма как да бъде възприето и уважено.

Прави и още нещо впечатление, което се смесва като основания и от защитата, че при изписване на мотивите си е налице различие при производството по реда на т.1 и това по реда на т.2 на чл.371 НПК. По т.1 съдът следва да обсъди всички доказателства така, както 3 по принцип се изписват мотиви при разглеждане и приключване на едно дело по общия ред.

Следва да се има предвид и още нещо, че структурата и съдържанието на мотивите към присъдата по принцип не се различават от тези към съдебен акт постановен при разглеждане на делото по общия ред – изисква се цялостен анализ на доказателствата, излагане на съображения по противоречията на доказателствените материали, мотивиран отговор на възраженията на страните по доказателствената съвкупност и пр. Единственото специфично ограничение е, че при постановяване на присъдата съдът не може да преразглежда положителната си оценка, предмет на определението по чл.372, ал.3 НПК, относно спазването на реда и условията за извършване на досъдебните следствени действия, с които са били приобщени съответните свидетелски показания и експертни заключения.

За разлика от т.1 при т.2 се наблюдава единственото отклонение от изискването за подробен анализ на доказателствата в мотивите на присъдата, които се съдържа в чл. 373, ал. 3 НПК. В този случай, по силата на изричната разпоредба на процесуалния закон, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

От друга страна, безспорно е, че по т.1 на това диференцирано производство страните могат да искат от втората инстанция събирането на всякакви доказателства – както в подкрепа на обвинителната теза, така и обосноваващи тезата на защитата, съответно – опровергаващи обстоятелствената част на обвинителния акт. По тяхно искане или по собствена инициатива (служебно) при въззивната проверка, съдът може да събира доказателства за всички факти, включени в предмета на доказване. За установяването им втората инстанция може да допусне разпит на нови свидетели и изслушване на експертизи с нови задачи; може да допусне преразпит на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели и вещи лица

Такъв подход на въззивния съд няма да влезе в противоречие с естеството на диференцираната процедура, което не създава преграда съдът по установяване на правнорелевантните факти (първоинстанционен или въззивен) да реши, че за разкриване на обективната истина е наложително провеждането на съдебно следствие по общия ред.

При т.2 възможностите са съвсем различни, лимитативно посочени и в ТР№1/2009 год. на ВКС, където в т.8 е отбелязано, че при процедура по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 НПК първият съд и въззивният такъв не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения в обвинителния акт. При проверката на първоинстанционната присъда, постановена след надлежно проведено по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и ал.3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Още повече, че изявлението на подсъдимия не може да бъде оттеглено след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 НПК.

4

Именно поради тази причина в случая нямаше как да се допуснат направените от защита искания за събиране на доказателства свързани с гореизложените обстоятелства или да се уважи възражението им свързано с промяна на установената фактология съобразно техните претенции. В случая единственото, което въззивният съд може да направи е, ако самопризнанието не се подкрепя от доказателствата по делото да отмени атакувания акт и да върне делото за ново разглеждане във връзка с продължаване на производството по общия ред. Процесният случай не е такъв, тъй като самопризнанията категорично се подкрепят от доказателствата по делото.

Факт е, че въззивното производство не разкрива особености и по отношение на правомощията на втората инстанция, но само във вр. с т.1, където в зависимост от събраните доказателства, въззивният съд може да приеме фактическа обстановка, която се различава както от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от възприетата в мотивите на проверяваната присъда. Той може да измени, отмени или потвърди присъдата на същите основания, по които е оправомощен да го направи по общия ред. Това е така, защото законът изрично отбелязва, в тази хипотеза на съкратено съдебно следствие, че подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници дават съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, от което следва, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Целта е да се отдели предварително спорното от безспорното, като по този начин се избегне извършването на съдебни следствени действия, насочени към изясняване на обстоятелства, за които страните не застъпват различни тези и на практика не спорят по тях. В случая, обаче, не може да се възприеме този подход, както се иска от защитата, защото производството, както многократно бе посочено, е по т.2 на чл.371 НПК.