Решение № 468 от 05.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Шумен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20253630103874 по описа за 2025 година

Производството е образувано на 05.12.2025г. по искова молба от Д. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Мараш, общ. Шумен, ул. „***“ № 14, рез процесуалния си представител: адв. Г. П. Б. от Адвокатска колегия Шумен, с личен номер 1600002797, гр. Шумен, пл. „***“ № 12, ет.З, СРЕЩУ Община Шумен, гр. Шумен, бул. *** № 17, ЕИК 000931721, представлявана от кмета Х. Х., с посочено правно основание: чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.49 от ЗЗД и цена на иска: 5000,00 лв. - неимуществени вреди и 100,57 лв. имуществени вреди.

В исковата си молба ищецът посочва, че работи в Автогара Шумен, като хигиенистка. На 16.11.2025г. прибирайки се от работното си място, към дома си в с. Мараш, ул. „***“ № 14, била нападната от две големи безстопанствени кучета в кв. Дивдядово. Ищцата посочва, че ежедневно се прибирала, с градския транспорт, но в деня на инцидента 16.11.2025г. - неделя, нямало директна линия до с. Мараш. В почивните дни, когато пътувала до кв.

Дивдядово, до спирката в близост до заведение „Фенерите“ и от там продължавала пеша, към дома си. Около 14:30ч., слизайки на автобусната спирката в кв. Дивдядово, тя се насочила към изхода на града. Малко преди кръстовището на главния път, срещу нея се насочили две големи безстопанствени кучета, спуснали се към нея и я нападнали, нахапали са десния и крак. Ищцата изпаднала в ужас, силно уплашена, започнала да вика за помощ, но в близост до нея нямало никой. В същия момент, от кръстовището от към с. Хан Крум навлизал автомобил, от който слезли три млади момчета, които успели да изгонят кучетата. Помогнали на ищцата да се изправи, дали и възможност да се обади на своя приятел и я откарали до центъра на кв. Дивдядово. Там ги чакал нейният приятел Златил Атанасов Илиев, с когото отишли в Спешно отделение на „МБАЛ Шумен.

1

При прегледа от д-р Е. И. била констатирана диагнозата „ухапване или удар от куче“. Ищцата била с разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, болка и оток на крака. Раните били обработени, сложена и е противобясна ваксина, по схема в пет дози.

При подробен прегледа на съдебния лекар, д-р Владимир Петков Владов се установило, че вследствие на ухапването, на ищцата са причинени множество увреждания, както следва: върху капачката на дясното коляно имала охлузване с овална форма 0.8/0.4 см. с кръвонасядане около него 2/1.5 см., долния й край отстои на 48.5 см от петата, измерено с обувката. На 2 см. под описаното увреждане имало кръвонасядане с неправилна форма на площ 2/1 см. и още едно под него на площ 07/05 см. По външната страна на дясната подбедрица в средната й трета имало рана с охлузени ръбчета и дължина 1.5 см. Пред раната имало две по-дребни рани с охлузени ръбчета, разположени в една линия с първата и успоредни една на друга, косо отпред горе и отзад долу, с дължина 0.7 и 0.5 см. Над описаната група наранявания имало шест дълбоки кожни охлузвания с линейна форма, горните им краища били разположени в една линия косо отпред горе - отзад долу на площ отпред назад 0.6/0.4 см., 1.6/0.3 см., 1.4/0.3 см., 1.3/0.3 см., 0.7/0.4 см., и 4/0.2 см. На 1 см. над описаната група ивицовидни охлузвания има три други кожни охлузвания с неправилна форма с размери 0.6/0.2 см., 1/1 см. и 0.6/0.2 см. Около описаните увреждания било налице кръвонасядане и лек оток на обща площ 6.5/6 см.

Ищцата твърди, че се чувствала изплашена, напрегната, спи неспокойно и е обезпокоена, всеки път когато види улично куче. Посочва, че е с диагноза диабет. Инцидентът сериозно я е разклатил психически, тя често се връщала към спомена. Във връзка с това неразположение посещавала кабинета на д-р Симеонова - психиатър. При извършеният преглед била констатирана „остра стресова реакция“ и назначено лечение.

Претендира да бъде осъден ответника да и заплати сума в размер от 5000 лв. (пет хиляди), или в размер на 2556,46 евро, представляваща обезщетение за претърпени от нея вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес, уплаха, настъпили вследствие на ухапвания, за което отговорност носи ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2025 г. /датата на инцидента/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 100,57 лв. (сто лева и петдесет и седем стотинки), или 51,42 евро представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи и закупуване на лекарства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който посочва, че не оспорва обстоятелствата по травматичното увреждане, изложени в медицинската документация, приложена към ИМ.

Посочва, че главен специалист отговарящ за района на кв. Дивдядово е узнал за инцидента, издирвал е кучетата, събрал е сведения от управителите на търговските обекти в непосредствена близост до мястото на инцидента, които са го уведомили, че не им е известно в района да обитават безстопанствени кучета. Посочва, че кучетата не са установени до настоящия момент, което навеждало на мисълта, че те имали стопанин, който ги е прибрал или 2 премахнал, поради което не следвало да носи отговорност за инцидента.

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба:

СМУ № 255/2025 г. издадено от МБАЛ Шумен АД с дата 19.11.2025 г.; амбулаторен лист № 25323D007С0F от 19.11.2025 г. издадено от д-р Станислав Бориславов; амбулаторен лист от 20.00.2025 г. издадено от д-р СЕ.С.Н; лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.11.2025 г. издаден от д-р Е И. МБАЛ – Шумен АД; фактура № 0000158512/19.11.2025 г. издадена от МБАЛ Шумен АД; фактура № 0000158512/19.11.2025 г. издадена от МБАЛ АД Шумен;3 бр. фискални бона с дата 20.11.2025 г.; справка за IBAN на клиент на Банка ДСК с дата 10.1.2025 г.

Съдът е допуснал в полза на ищцовата страна гласни доказателства.

Свид. Г. С. посочва, че били съседки в Дивдядово и ищцата живеела в съседна къща, станали приятелки. После се преместила в с. Мараш, но си останали близки. Ищцата й се обадила един ден, плачейки и казала, че някакви кучета в края на Дивдядово са я нахапали, била много изплашена и плачела. Това се случило ноември месец миналата година. Била е дежурна на работа и понеже в почивните дни нямало редовни автобуси до Мараш и слизала на последната спирка на Дивдядово и тръгвала 2 км. към Мараш пеш.

Изневиделица излезли кучетата и са я захапали за крака. Една кола е спряла, нямало е хора наоколо, много се е изплашила, дошла кола с две момчета и са я спасили. Посетила е лекар, ходили в болницата, в спешното, десния и крак, коляното и отзад под бедрото било нахапано. Свидетелката посочва, че ищцата имала диабет, кръвното си го поддържала с лекарства. Заради страха, уплахата ходила при д-р Симеонова, психиатърка, която и изписала лекарства. Към настоящи момент пиела хапчета за страха си, не смеела да тръгне пеш, изпитвала ужасен страх .

Свид. В. В. посочва, че работи в кв. Дивдядово в селскостопанския двор, индустриална зона от над 15 години и твърди, че имало улични кучета в района, в който работи. Лично ги бил виждал, били агресивни. Нмирали се около входа на селскостопанския двор, кръговото, около механа „Фенери“.

На работа ходел само с автомобила си и те постоянно го лаели, а когато ходел да обядва до механа „Фенери“ винаги бил с колата си, защото го е страх от кучетата. Не бил чувал досега да са нападали хора, но били агресивни и когато минавали хора лаели и хората се страхувалит да минават от там.

Съдът не намира основание да не кредитира приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите, които са последователни и относими към производството, с които се установяват фактите по делото.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена посочената по-горе фактическа обстановка, за която по същество не се спори между страните.

След преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:

3

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Касае се за наличие на виновно противоправно деяние, изразяващо се в бездействие от страна на ответника, от което са причинени вреди на пострадалата, които са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Бездействието на ответника е във връзка с възложени по силата на закон задължения. Деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението, на която са причинени претендираните вреди, в резултат, на което са причинени телесни увреждания, претърпени са болки, физически и психически страдания от пострадалата, както и е причинена житейска непълноценност. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането Гражданската отговорност на Община Шумен по чл. 49 от ЗЗД е обективна, безвиновна отговорност за вредите, които са причинени от друго лице при/или по повод изпълнението на възложената му работа. В случая причинените вреди на пострадалата са в резултат на неизпълнение на задълженията на Община Шумен по отношение грижата за бездомните кучета и предотвратяване па агресивното им поведение към хората.

Основният спорен въпрос по делото е дали урежданията на ищеца са настъпили вследствие на ухапване на бездомни кучета или от кучета, които имат собственик. Съдебната практика приема, че „безстопанствено куче“ е такова куче, което няма собственик. Посоченото е отрицателен факт, като доказателствената тежест за оборване на наличието му е на насрещната страна, в случая за ответника, който е следвало да докаже, че кучето има собственик. След преценка на свидетелските показания съдът е на мнение, че на посоченото място в гр.Шумен има безстопанствени кучета, за което не се спори. Не се доказа възражението на ответната страна, че уврежданията може да са причинени от ухапвания от кучета, които не са безстопанствени.

Твърденията за факти за наличието на стопанин на кучета в района, който ги е премахнал, не са констатирани в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, органите на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета. Според чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължава кмета на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват временно в общински приюти.

От изложеното следва, че задължение на кмета на дадена община е да осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл общината е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в 4 градски условия да не позволява причиняването на вреди на гражданите.

Независимо дали безстопанствените кучета са настанени в приют или са върнати на местата, от които са били взети след маркирането им, отговорност за тях винаги според закона носи общината. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората.

В чл. 50, т. 2 във вр. с чл. 40 и чл. 49 от ЗЗЖ е посочено, че в задължение на длъжностни лица /служители на общината/ са възложени действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни.