Решение № 201 от 07.12.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Габрово, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200898 по описа за 2023 година

Жалбоподателя М. Н. М. от град Варна е обжалвал Наказателно постановление № 23-0892-000797, издадено на 25.09.2023 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП същият е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Шест месеца”, наложени въз основа на чл. 175, ал. 3, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП. По съображения, които са изложени подробно в подадената жалба и са развити в рамките на проведеното съдебно заседание от процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това. В последните се включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се търсят при наличие на съответните предпоставки, предвидени в ЗАНН.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателя М. М. е правоспособен водач на МПС от категориите „В” и 1

„АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Варна. Към месец януари 2023 година той е притежавал свидетелство за правоуправление, за последно издадено на 21.06.2017 година, което е било със срок на валидност до 21.06.2027 година.

От приложената на л. 27 справка е видно, че до началото на посочения месец януари на 2023 година същия е бил санкциониран по административен ред чрез две влезли в сила наказателни постановления за нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление на МПС. От нея се установява, че към този месец освен с тях, той е бил санкциониран по административен ред и с три броя фишове, последния от които (№ GT 178000005 от 08.01.2023 година на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово) е бил за нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, извършено през тази година.

Към началото на месец януари 2023 г. жалбоподателя М. М. е бил собственик на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е320 CDI” с Рег. № В 76-48 ВХ. Същия е бил закупен на 10.10.2022 година в град Варна от друго физическо лице (А.И.Т.) чрез надлежен писмен договор (на л. 8) с нотариална заверка на подписите, но тъй като жалбоподателя не изпълнил задължението си да го пререгистристрира на свое име, към месец януари 2023 година МПС все се е водело като собственост на А.Т.. С оглед на факта, че пререгистрацията не е била извършена в двумесечен срок от датата на придобиване, на 12.12.2022 година регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, въз основа на предвиденото в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

На 08.01.2023 година жалбоподателя управлявал посоченото МПС в гр. Габрово, като се движел с него по улица „Юрий Венелин” в посока на бул. „Априлов”. Докато управлявал автомобила, около 21,35 часа на същата дата той бил спрян за проверка от полицейски екип, в състава на който влизали Т. К. и Д. Л. – служители на ОД на МВР Габрово. При проверката те установили, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно (по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) на 12.12.2022 година поради неизпълненото задължение от собственика да го пререгистрира на свое име в двумесечен срок от неговото придобиване. Предвид посоченото обстоятелство, отразено в съответно изготвените справка и докладна записка (материали на л. 17-19 от делото) до Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, както и на данните за самоличността на водача, са били извършени действия по сезиране на Районна прокуратура Габрово и по съставяне на акт срещу М. М. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Чрез постановление, издадено на 13.07.2023 г., прокурор при тази прокуратура е отказал да образува наказателно производство за извършено престъпление от общ характер – по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като въз основа на събраните по преписката данни е приел, че макар и действително да се явява съставомерно от обективна и субективна страна, поради своята малозначителност то не е обществено опасно.

2

Въз основа на съставения акт, постановлението за отказ да се образува наказателно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка, на 25.09.2023 г. Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е издал цитираното по-горе наказателно постановление под № 23-0892000797, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 11 от НАХД № 898/2023 г. екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 17.10.2023 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 25.10.2023 година, или в рамките на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е бил съставен още на датата за извършване на самото нарушение, както и преди изтичане на 3 месечен срок от деня, в който неговия автор за явява открит. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т.

3.12 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 25-26 от НАХД № 898/2023 г. на РС Габрово, водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон.

Въпреки че нарушението безспорно е налице от обективна страна, съдът намери, че жалбоподателя М. Н. М. се явява незаконосъобразно санкциониран за него. По делото не са приложени доказателства, които да установяват, че към датата, на която МПС е било управлявано от същия в гр. Габрово, той е знаел (или би могъл да предполага), че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Щом това е така и към 3 момента, в който е спряно за проверка от полицейските служители, то е имало монтирани регистрационни табели, следва да се заключи, че действията във връзка със служебното прекратяване на неговата регистрация не са били сведени до знанието на собственика, а оттук – че управлението на колата не би могло да осъществява състава на нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. И това е така, тъй като изпълнителното деяние на въпросното нарушение и това на аналогичното нему престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е възможно да бъдат осъществени при пряк и/или евентуален умисъл, които не биха могли да се считат за проявени в настоящия казус поради липса на доказателства, които да установяват, че извършените действия по прекратяване на регистрацията са били доведени до знанието на собственика на автомобила, или че той е имал някаква (обоснована на други съществуващи обстоятелства) обективна представа за тях. Вярно е, че законът не предвижда задължение за уведомяване от наказващия орган при наличие на действия, извършени въз основа на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Причините за липсата на подобно предвидено задължение не са ясни, но дори и да се приеме, че те се дължат на установеното по отношение на новия собственик задължение да подаде заявление за регистриране на автомобила в определен срок, не би могло да се счита, че неизпълнението на това задължение в рамките на въпросния срок е достатъчно за извод, сочещ за проявен умисъл. И това е така, тъй като прекратяването се извършва служебно, т.е. от служител в съответния Сектор „ПП”, където автомобила е бил регистриран, който би могъл да не изпълни (или да не изпълни в срок) действията по самото прекратяване. Тъй като това е така, и знанието на собственика при такава хипотеза ще зависи от бъдещите действия на едно трето (различно от приобретателя на МПС) лице, за които липсва безусловна увереност, че ще бъдат обезателно извършени от него, то очевидно административно-наказателната отговорност на виновния водач ще бъде ангажирана въз основа на предположения, което се явява недопустимо по смисъла на закона. Нито едно от тези обстоятелства не е било отчетено от страна на наказващия орган, въпреки че с оглед на тях извършеното нарушение не би могло да се вмени във вина на водача. Административнонаказващия орган не е имал възможност да го санкционира и поради други обстоятелства, които също са останали вън от неговото внимание в конкретния случай. По делото няма приложени доказателства, които да установяват, че образуваното (при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, заедно със съставянето на акта административно-наказателно производство) е било прекратено съобразно предвиденото в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН преди извършеното (на 28.03.2023 г. – писмо на л. 20 от делото ) сезиране на РП Габрово с искане за преценка на обстоятелството дали описаното в акта деяние не осъществява състав на престъпление по НК. Тъй като административно-наказателното производство не е било прекратено с мотивирана резолюция и е останало висящо до датата за произнасяне на прокурора от РП Габрово, а предвидения срок за издаване на 4 наказателното постановление е изтекъл още на 08.07.2023 г., т.е. преди тази дата, административно-наказващия орган (съобразно изрично предвиденото негово задължение в чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН) е следвало да прекрати това производство, което обстоятелство (при естеството на обективно произтичащите от самото прекратяване последици) го е лишавало от възможността да издаде наказателното постановление. Като не е сторил това и е санкционирал жалбоподателя с посочените наказания, той е издал едно незаконосъобразно постановление, което също подлежи на отмяна въз основа на тази причина.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложените на л. 6-7 материали) от действително от жалбоподателя за упълномощаване на процесуален представител – адвокат от АК Варна, който не само че е изготвил жалбата, но и го е представлявал в производството по настоящото дело. Вписаната в същия сума надвишава с 500 лева възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се базира на това обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално представителство, което не се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът констатира, че то безспорно се явява прекомерно като размер. Въпреки това прие, че то следва да се присъди именно във вида, в който е заплатено, тъй като липсата на направено искане за неговото намаляване, която е задължителна за приложението на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, не позволява това.