Решение № 127 от 23.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ботевград, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231810101853 по описа за 2023 година

С исковата молба от Ц. М. Ц. и В. М. Ц., чрез пълномощник адв. С. И. от САК, срещу В. П. К. е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС. Ищците твърдят, че ответникът В. П. К. е бивш съпруг на Ц. М. Ц.. Бракът помежду им съществувал от 1993 г. до прекратяването му чрез развод на 15.07.2003 г. На 10.05.1999 г. починал ***** – дядо по бащина линия на ищцата Ц. М. Ц. и свекър на ищцата В. М. Ц.. След смъртта си ***** бил наследен по закон от двамата си синове – ***** (починал през 2014 г.) и ***** (починал през 2009 г.). Приживе ***** закупил следния недвижим имот: дворно място от 1200 кв. м., заедно с построените в него едноетажна къща с площ от 45 кв. м. и второстепенна постройка (сламник) от 40 кв. м., с адрес на имота: ******, при съседи: **** и път.

Пояснява се, че през 70-те години на миналия век местността „*****“ преминала към новообразуваното село *****. Покупко – продажбата на процесния имот не била извършена по предвидения нотариален ред, но владението било предадено в деня на подписването на договора. Така от 20.10.1951 г. до 10.05.1999 г. ***** владял имота като свой. След смъртта му имотът се ползвал от сина на наследодателя - *****, двете ищци по делото, съответно негова дъщеря и съпруга, както и от ответника. Отв. В. П.

К. заявявал претенции по отношение на имота, като твърдял, че единствено той упражнявал фактическата власт върху същия, поддържал го, ремонтирал сградите, засадил плодни дръвчета и косял тревата. В заключение ищците твърдят, че от закупуването на имота на 20.10.1951 г. от ***** до смъртта на същия на 10.05.1999 г. имотът е владян от собственика и наследодател *****. От 10.05.1999 г. до настоящия 1 момент единствено двете ищци посещавали и поддържали имота, засаждали дръвчета, обирали плодовете от тях, прекопавали градината, засаждали зеленчуци, плащали на косачи, както и плащали данък сгради и такса битови отпадъци. Двете ищци считат, че са придобили имота по давност. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Настоява, че от смъртта на **** през 1999 г. единствено той (ответникът) е ползвал, владял и поддържал имота. Оспорва изцяло предявения иск.

В откритото съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител заявяват, че поддържат иска. Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за продажба на недвижим имот от 20.10.1951 г. се установява, че страните по договора са постигнали съгласие, че ***** от с. Липница (купувач) срещу продажна цена от двеста и шестдесет хиляди лева придобива правото на собственост, както и фактическото владение, върху имот около 1200 кв. м. с къща и сламник в *****, при съседи: **** и път.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 16/12.09.2023 г., ***** е починал на 10.05.1999 г., като негови наследници по закон са синовете му ***** (починал на 01.10.20214 г.) и ***** (починал на 14.03.2009 г., без да е оставил низходящи и съпруга). Наследници на ***** са ищците по делото В. М. Ц. (съпруга) и Ц. М. Ц.

(дъщеря).

Съгл. Решение № 40/30.06.2003 г. по гр. д. № 89/2003 г. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 15.07.2003 г., бракът между Ц. М. Ц. и отв. В. П. К. е прекратен с развод, като е одобрено постигнато между съпрузите споразумение по чл.

99, ал. 2 от Семейния кодекс (отм.). Правото на собственост върху процесния имот не е предмет на споразумението.

Свидетелят ***** заявява, че притежава имот в с. *****, който е в близост до спорния имот. Описва имота по вид и местонахождение. Знае, че същият е бил собственост на мъж, когото наричали **** - съпруг на ищцата В. Ц. и баща на ищцата Ц. Ц.. Преди това имотът бил на неговия баща на име ****. След смъртта на наследодателя ****, синът му ***** поддържал имота, заедно със съпругата си. След като и ***** починал, свидетелят виждал само съпругата му В. и дъщеря му Ц. да посещават имота. Пътят им към процесния имот минавал покрай имота на свидетеля, затова последният често виждал двете жени. Чувал е, че ищцата Ц. Ц. е имала съпруг, но дори не знае как изглежда той.

Свидетелят ***** също притежава имот в с. *****, който често посещава, 2 особено през топлата част от годината. Пояснява, че жителите в селото не са много и се познават помежду си. Свидетелят често правел разходки край спорния по делото имот и виждал в двора ищците В. и Ц. Цонкови да се занимават с градината, да почистват, да подрязват дърветата. Дори лично преди няколко години им закарал тор. Описва подробно имота, посочва, че се намира в махала „*****“, представлява стара къща, стара стопанска постройка и двор. Също знае, че ищцата Ц. Ц. е имала брак, но не познава съпруга й и не е виждал човек в имота, който да е сочен за съпруг на ищцата.

Съдът се доверява на показанията на двамата разпитани свидетели, тъй като същите не са пряко заинтересовани от изхода на делото и излагат аналогични факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС.

В хронологичен порядък процесният имот е бил собственост първо на наследодателя *****, който го е закупил чрез писмен договор през 1951 г. Макар формата за действителност на договора да не е спазена, а именно сделката не е сключена във формата на нотариален акт, приобретателят ***** е упражнявал фактическата власт върху имота в продължение на 48 години – до смъртта си през 1999 г., което не се спори между страните по делото, а и се установява от свидетелските показания.

След смъртта на наследодателя ***** процесният имот е наследен при равни квоти от двамата синове на починалия - ***** и *****. Последният е починал през 2009 г., като не е оставил низходящи, съпруга и възходящи, поради което е наследен от брат си *****. По описания начин целият имот е преминал в изключителна собственост по наследство на *****.

Смъртта на ***** е настъпила през 2014 г., когато бракът между дъщеря му Ц.

Ц. и отв. В. К. отдавна е бил прекратен. Въпросният брак е продължил от 1993 г. до 2003 г. Правото на собственост върху имота е преминало по наследство към двете ищци В. М. Ц. и Ц. М. Ц. през 2014 г. Т.е. идеални части от процесния имот никога не са били семейна имуществена общност, не са придобивани от Ц. М. Ц. по време на брака й, а дори да бяха, предвид, че се касае за наследяване, същите биха били нейно лично имущество (арг. чл. 22, ал. 1 СК). Затова ответникът, за разлика от ищците, не е имал никакво правно основание, на което субективно да се счита собственик на имота, респ. да упражнява фактическа власт като добросъвестен владелец по смисъла на чл.

70, ал. 1 ЗС. В качеството си на недобросъвестен владелец ответникът не е провел насрещно доказване в продължение на поне 10 години да е владял имота за себе си явно, непрекъснато и необезпокоявано, така че да демонстрира намерението си за своене спрямо действителните собственици на имота – наследниците В. М. Ц. и Ц. М.

3

Ц..

Ищците В. М. Ц. и Ц. М. Ц. се позовават на 10-годишна придобивна давност, в която е присъединено владението на наследодателя им. Ищците са собственици на процесния имот на основание наследяване по закон от *****. Наред с това, в качеството им на добросъвестни владелци, в тяхна полза е изтекла кратката 5годишната придобивна давност, а към датата на подаване на исковата молба е изтекла в тяхна полза и 10 – годишната давност при хипотетично недобросъвестно владение, тъй като е присъединено съгл. чл. 82 от ЗС владението на техния наследодател. Ищците, а преди това и наследодателят им, са упражнявали фактическата власт върху имота явно, непрекъснато и необезпокоявано. Владението е било явно, тъй като е станало достояние на съседите на имота и жителите на селото, било е и непрекъснато тъй като по делото не са ангажирани доказателства фактическата власт да е преустановявана за повече от шест месеца съгл. чл. 83 във вр. с чл. 81 от Закона за собствеността.

Предвид всичко гореизложено, предявения иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на спора, в полза на ищците и в тежест на ответника следва да се присъдят сторените в исковото производство разноски в общ размер на 50,00 лв.

(петдесет лева), представляващи държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС от Ц. М. Ц. с ЕГН: ********** и В. М. Ц., с ЕГН:

********** и двете с адрес; *****, срещу В. П. К. с ЕГН: ********** с адрес: г******, че Ц. М. Ц. с ЕГН: ********** и В. М. Ц., с ЕГН: ********** са собственици на следния недвижим имот: дворно място от 1200 кв. м., заедно с построените в него едноетажна къща с площ от 45 кв. м. и второстепенна постройка (сламник) от 40 кв. м., с адрес на имота: с. ***** (по титул за собственост от 1951 г. - с. Липница), общ.

Ботевград, местност „*****“, при съседи: **** и път.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. К. с ЕГН: ********** с адрес: г******, да заплати на Ц. М. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *****, сумата от общо 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща сторени в производството разноски за 4 държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. К. с ЕГН: ********** с адрес: г******, да заплати на В. М. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: *****, сумата от общо 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща сторени в производството разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5