Решение № 1361 от 30.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501373 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Брезник срещу решение № 45/23.02.2024г. на ОС-Перник, ГК, постановено по гр.д.

№ 660/23г., с което са уважени искове по чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди .

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован.

Счита, че не са доказани предпоставките на чл.49 от ЗЗД. По делото няма доказателства, които да удостоверяват каква е била неравността на пътя, къде се намира тя и с какви размери е. Ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такава неравност. Не е доказано твърдяното увреждане, а дори и да има такова, то не е в причинна връзка с неизправността на улицата.

Счита, че първоинстанционният съд е обърнал доказателствената тежест за причинно- следствената връзка. В жалбата се оспорва ищецът да е претърпяла посочените в исковата молба болки и страдания, както и техния интензитет.

Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретни претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства. Такова доказване не е проведено. Изводът на съда, че не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни 1 душевни изживявания е основан само на предположения. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът не е уважил възражението за съпричиняване.

Счита, че ищецът е нарушила чл.108 от ЗДвП. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено по размер.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго като го отхвърли изцяло предявените искове.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител В. С. оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът В. С. твърди, че живее в гр. *** на ул. „***“ № **. От около две години участъкът от нея пред дома й е в лошо състояние. След извършен ремонт асфалтът на уличното платно е отстранен, а направеният при ремонта изкоп е запълнен с чакъл. В това състояние платното е неравно и опасно за преминаване. На 01.04.2023г. около 11.30ч. е излязла от дома си заедно с дъщеря си и приятелката си Д. Б.. На връщане е носела детето си на ръце и непосредствено преди дома й е усетила, че кракът й попада в неравност на уличното платно, огънал се е и се е счупил в областта на глезена. Изпитала е силна болка.

Закарана е в болницата в гр. Брезник, от където са я изпратили в МБАЛ „Рахила Ангелова“- гр. Перник. След преглед кракът й е бил гипсиран с мнение за операция. На 05.04.2023г. е постъпила в УМБАЛСМ „ Н. И.

Пирогов“ ЕАД- гр. София, където е била оперирана като фрактурата е била фиксирана с остеосинтезни средства- плаки и винтове. В продължение на два месеца е била принудена да провежда лечение в домашни условия при постелен режим. Хигиенните нужди и самообслужването й е било затруднено като е получавала помощ от майка си. След това за месец и половина се е придвижвала с патерици. На 10.05.2023г. е постъпила за рехабилитация в НСБФТР ЕАД- гр. София, където за една седмица са й били извършени рехабилитационни процедури. През целия период е изпитвала силни физически болки и страдания. До настоящият момент увреденият крак продължава да я боли и да се подува. Пръстите на крака са изкривени и не 2 може да носи обувка. Претърпяла е и продължава да търпи неимуществени вреди. Във връзка с лечението си е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи в размер на 3 258, 60лв. Затова моли съда осъди ответника Община Брезник да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от 01.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3 258, 60лв. – имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 01.04.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Община Брезник в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Сочи, че не е изяснено мястото на настъпване на инцидента. Има противоречие между посоченото място в исковата молба и това в епикризата от УМБАЛСМ „Пирогов“. Падането и счупването на крака може да стане и по други причини. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът е била небрежна при настъпването на инцидента. Била е ограничена видимостта й, поради носенето на дете в ръцете. Така е завишила теглото си и това се е оказало решаващо за настъпилите травматични увреждания.

Не се спори, че на 01.04.2023г. в гр. *** на ул. „***“ № ** ищецът В. С. е претъпяла инцидент.

Безспорно е, че същият ден е била прегледана в

Ангелова“ АД- гр. Перник.

МБАЛ „Рахила

Във връзка с твърденията в исковата молба са представени медицински документи- епикриза от УМБАЛМС „Н.И.Пирогов“ ЕАД, епикриза от НСБФТР“ ЕАД, епикриза от МБАЛ „Доверие“, разходни документи за извършени разходи във връзка с лечението на ищеца.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получила следната травма: счупване на костите на лявата подбедрица в областта на глезенната става, което е довело до трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е описало предприетото лечение и възстановителния период, прогнозата за в бъдеще. Вещото лице е пояснило, че е извършил личен преглед на ищеца и е констатирал, че има ограничение в обем на движението на лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10градуса при норма 20 градуса.

Експертът е пояснил в заключението си и в съдебно заседание, че при 3 счупването на глезена механизмът е един и същ и не е от значение тежестта.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Б. познава ищеца В. С. от 15 години и е очевидец на инцидента, който се е случил с нея. Свидетелства за това, че пред дома на ищеца на улицата е имало дупка. Тя е била изкопана и след това зарита с чакъл. Намирала се е на 5 см. от тротоара. В нея е попаднал кракът й, извил се е и заедно с детето е паднала. Според свидетеля дупката е била1.10 -1.20м. и знае, че общината прави ремонт. Била е изкопана преди две години.

Свидетелят И. е майка на ищеца В. С. и желае да свидетелства. Депозира показания за състоянието й след инцидента, за операцията, която й е направена. Заявява, че дъщеря й е изпитвала силни болки като свидетелят й е оказвал помощ както в болницата като придружител, така и в дома й.

Първоначално е лежала около два месеца. След това е започнала да се движи с патерици, а след това с проходилка. Свидетелят е водила ищеца до тоалетна. В. С. е ходила на рехабилитация веднъж за седем дни, а след това е идвал рехабилитатор. Пръстите на крака й са свити. Според свидетеля В. С. ходи бавно, куца. Не може да обуе всякакъв вид обувки. Все още я боли.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.а като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Намира ги за достоверни и убедителни. Тези на свидетеля И. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищеца. Не дава вяра на показанията й, в частта, в която заявява, че В. С. куца, както и че пръстите на травмирания крак са свити, тъй като противоречат на заключението на медицинската експертиза. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца и не е установило накуцване или проблеми с пръстите на крака. В останалата част ги счита за достоверни и убедителни.

ОС-Перник е уважил исковете изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и

4 неимуществени вреди.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно – обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на община

Брезник. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа./ПП на ВС № 7/29.12.1958г./ Ищецът твърди, че в резултат на бездействие на община Брезник, изразяващо се в неподдържане на пътя-публична общинска собственост, което задължение произтича от закона, е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища, респективно този, на който е станало произшествието. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Пътят е част от общинската инфраструктура служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на МПС и пешеходци по него -пар.1т.1 от ДР на ЗП. Неговото поддържане в изправност попада в задължението на собственика община Брезник, за поддържането на платното за движение целогодишно във вид, в 5 който той може да се използва по предназначение и от всякакъв вид пешеходци. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗП общинските пътища се управляват от кмета на съответната община. А съгласно ал.2, т.3 от същата разпоредба управлението на пътищата включва организирането, възлагането, финансирането и контрол на дейностите , свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Община Брезник има задължението, вменено й от ЗОбС и ЗП да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС. От показанията на свидетеля Б.а се установява, че на ул. „***“ № **, където живее ищецът, е имало изкопана дупка, зарита с чакъл с размери 1.10-1.20м. Общината е извършвала ремонт на пътя от две години. В нея е попаднал кракът на В. С. и се е счупил. Поради това следва да се приеме, че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие на лица, на който Община Брезник е възложила поддържането на общинската инфраструктура, респективно в района, където е станал инцидентът с ищеца. От показанията на свидетеля Б.а се установява механизмът на настъпване на инцидента, както и че той е станал поради неремонтирано и неравно платно за движение, собственост на Община Брезник. Т.е. установена е връзката между противоправното поведение и вредата. Ответната община чрез своя процесуален представител, не е оспорила, че платното за движение, където е настъпил инцидента, е общинска собственост. Осъществен е фактическият състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД и община Брезник е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила определена работа, в случая поддържането на пътя като част от общинската инфраструктура.