Решение № 3979 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3979 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330113363 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу Б. Р. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 815,50 лева, представляваща сбор от цените за предоставена на ответника медицинска помощ за два болнични престоя, както следва: 580,40 лева за болничен престой с период ***** г. – ****** г., и 235,10 лева за болничен престой за периода ******* г.

– ******* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ****** г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****** г., по ч.гр.д. № ****** г., по описа на Районен съд Пловдив, **** гр. с-в.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е предоставил на ответника болнична помощ за два периода. Така, на ****** г. ответникът бил намерен на улицата с изгаряне в несвяст, след което бил транспортиран от ЦСМП към ищцовото дружество, като бил хоспитализиран в Клиника по пластично – възстановителна хирургия на лечебното заведение за специализирано лечение с приемна диагноза „Изгаряне по двата глутеуса и задна повърхност на бедрата от ПАВ – *** степен 6 %“. На ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 1

****, била съставена история на заболяването, като лечението приключило с издадена епикриза, в която били вписани всички извършени медицински дейности. Ответникът бил дехоспитализиран на ***** г. с окончателна диагноза „Изгаряне по двата глутеуса и задна повърхност на бедрата от ПАВ – ****степен 6 %“. Доколкото за периода на болничния си престой ответникът бил здравно неосигурен, на основание чл. 109, ал.1 от ЗЗО, същият следвало сам да заплати оказаната му медицинска помощ на стойност 580,40 лева, определена към момента на хоспитализация по Ценоразпис на платените услуги, предоставени от ищеца. Посочва се още, че на ****** г. ответникът бил транспортиран към УМБАЛ „Св. Георги от ЦСМП с оплаквания от болка, оток и зачервявания в областта на двата глутеуса, вследствие на изгаряне. Същият бил хоспитализиран в Първа клиника по хирургия, като му била оказа болнична помощ с изпълнение на алгоритъм ****, била съставена история на заболяването, била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности. Ответникът бил дехоспитализиран на ****** г. с окончателна диагноза „Компутио глутеи билатреалис“. Отново към датата на болничния престой ответникът бил неосигурен, поради което на основание чл. 109, ал.1 от ЗЗО, същият следвало сам да заплати оказаната му медицинска помощ на стойност 235,10 лева, определена към момента на хоспитализация по Ценоразпис на платените услуги, предоставени от ищеца. Навеждат се съображения, че дължимите суми не са заплати на от ответника. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника Б. Д. – адв. К., с който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че от изложеното в исковата молба не се установява дали сумата се претендира на договорно или извъндоговорно основание. Оспорват се всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Възразява се, че размерът на претенцията на ищеца е силно завишен, поради което е в противоречие с добрите нрави.

С оглед изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

2

От представената медицинска документация относно двата престоя – история на заболяването № **** и история на заболяването № ***, листи за преглед на пациент, декларации за информирано съгласие, епикризи се установява по безспорен начин, че ответникът е хоспитализиран в УМБАЛ Св. Георги за периода от **** год. до *****год – в Клиниката по пластичновъзстановителна хирургия и за периода ***** год до ***** год. в Първа клиника по хирургия.

От материалите по делото се изяснява и че състоянието на ответника и двата пъти не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, от където е транспортиран. Този извод се налага и от приетия по делото Лист за преглед на пациент в ***/ ****№ от ***** год., в графа „Насочен към“ от листа за преглед на пациент се установява, че ответникът е насочен към „лечебно заведение за болнична помощ“, ( обстоятелство, което е записано и в графа „Терапия“ от листа за преглед ).

Безспорно се установява от двете приети по делото справки от НАП, съгласно които лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. че и за двата периода на хоспитализация ответникът не е бил здравноосигурен.

Обстоятелството, че с Указ на Президента за опрощаване на здравноосигурителни вноски на ответника са опростени периоди включващи и процесните е ирелевантно, доколкото Указът на Президента е от дата ***** год. и не променя факта, че към процесните периоди **** год. - *****год. и ***** год. до ***** год. ответникът не е бил здравноосигурен.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника 3 медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на двата му престоя. При това положение и доколкото ответника не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността на двата престоя и лечение на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи.

Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация- Определение №**** по дело №******на ВКС, ГК, ****- то г.о. ).

В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № ****- „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност, с хирургични интервенции“ при проведеното лечение в периода **** год. - ****год и съобразно алгоритъм по клинична пътека № *****- „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“ при проведеното лечение в периода ***** год до ***** год. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги, които съобразно Заповед № ******г. на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, с която се утвърждава ценоразписът на медицинското заведение, възлизат на сума в размер от 580.40 лева за първия болничен престой в периода **** год. - *****год и сума в размер на 235.10 лева за втория болничен престой в периода **** год до **** год.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, утвърден със заповед № ******г. на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, поради което съдът не споделя възражение на особения представител на ответника за 4 прекомерност на стойността на предоставените услуги, чието заплащане се търси.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер от 580.40 лева, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *****- „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност, с хирургични интервенции“, по време на болничния му престой, продължил от ***** год. - *****год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ***** год. до окончателното й изплащане и парично вземане в размер от 235.10 лева, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *****- „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, по време на болничния му престой, продължил от ***** год. до ***** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ***** год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****** г. по ч.гр.д. № ***** г., по описа на РС- Пловдив.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 805 лева ( 25 лева за държавна такса за заповедното производство и 780 лева, сторени в разноски в настоящото производство). Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 805 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. *** на ТР № ***** на ОСГТК на ВКС ).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.

Р. Д., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, сумата от 580.40 лева - главница, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **** „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от *** до 19% от телесната повърхност, с хирургични интервенции“, по време на болничния му престой, продължил от ***** год. - *****год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда 5 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ***** год., до окончателното й изплащане и сумата от 235.10 лева - главница, представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ***** „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“, по време на болничния му престой, продължил от ***** год. до ***** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – ***** год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № **** г., по описа на РС- Пловдив.