Определение № 1057 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500923 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им юрисконсулт

И.

Т. против разпореждане

№6282/28.02.2025г. по ч.гр.д. №3905/25г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 23611/27.02.2025 г., депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, против Н. Ц. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. ***** Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и съдът няма право да разширява и дописва законите, като приема пределна максимална норма на лихвата при кредити, като такова изискване има само за ГПР по чл.19 ал.4 от ГПР. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че проблем в казуса има с предвидените в ДПК задължения за заплащане на такса за допълнителна услуга „Фаст“ от 805 1 лв. и такса за допълнителна услуга „Флекси“ от 1 610 лв. Така начислените такси са били приети като скрито възнаграждение, което не е включено в ГПР и лихвения процент. Прието е наличие на невярна информация относно общите разходи по кредита, при което - нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6282/28.02.2025г. по ч.гр.д.

№3905/25г. на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3