Решение № 1428 от 28.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20223110102131 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу И. Г. И., ЕГН **********, представляван от настойника си Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между „СИБАНК“ ЕАД и длъжника, и прехвърлен на заявителя с цесия, Договор за кредитна карта № RK17-00196437 от 05.12.2017 г., в общ размер от 754,28 лв., а именно:

1/ сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /08.12.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 254,28 лв. /двеста петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.12.2017 г. – 05.01.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 7010 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г. по ч.гр.д. № 17566/2021 г. на Варненски районен съд.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 05.12.2017 г. между праводателя му „СИБАНК“ ЕАД и ответника И. Г. И. е сключен Договор за кредитна карта, по силата на който банката е предоставила на длъжника потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта в размер на 500 лв. за срок от 26 месеца, при договорка за погасяване на задълженията ежемесечно между 1-во и 25-то число на месеца, следващ отчетния, осигурявайки по разплащателната сметка сума не по-малка от размера на минималната погасителна вноска от 50 лв., при ГПР 16.9 % при покупка на стоки и 18.9% при теглене в брой. Сочи, че след усвояване на кредитния лимит кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което след изтичане срока на договора /05.01.2020 г./ е останала непогасена сума в размер на 754,28 лв. Излага, че с договор за продажба на вземания от 25.06.2019 г. е придобил вземането от „СИБАНК“ ЕАД, 1 за което е уведомил длъжника с писмо от 08.12.2020 г. и му е предоставил срок за изпълнение, в който срок не е извършено погасяване на задълженията. Твърди, че задълженията на ответника са изискуеми изцяло и доколкото е придобил вземането за него е било налице правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу което е подадено възражение от длъжника, което води до пораждане на интереса му от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Моли за установяване на вземанията по заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът И. Г. И., представляван от настойника си Е. Г. П., подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Настойникът твърди, че ответникът е поставен под пълно запрещение с влязло в сила на 10.05.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 2657/2018 г. на ВОС и тя е назначена за негов настойник от 04.06.2019 г. Релевира възражение за нищожност на договора за кредитна карта, поради липса на съгласие за сключването му от страна на кредитополучателя, защото към този момент той не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си. В условията на евентуалност релевира възражение за унищожаемост на договора, като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си към момента на сключването. Подробно описва мотивите на съда, които са наложили поставянето на ответника под пълно запрещение. Излага, че с решение по ч.н.д. № 5432/2009 г. на ВРС ответникът е настаняван на задължително лечение в МБАЛ „Св. Марина“, като в периода 06.10.2009 г. – 23.10.2009 г. ответникът е постъпил за лечение във Втора психиатрична клиника и му е поставена окончателна диагноза – биполярно афективно разстройство, маниен епизод. Сочи, че ответникът допълнително е настаняван в болницата и за месеците ноември и декември 2009 г. Твърди още, че в периодите 16.12.2016 г. – 05.01.2017 г., 05.06.2018 г. – 05.07.2018 г., 13.10.2018 г. – 09.11.2018 г., 28.11.2018 г. – 28.12.2018 г. ответникът е постъпвал за лечение във Втора психиатрична клиника в МБАЛ „Св. Марина“. В тази връзка счита, че макар и към момента на сключване на договора за кредитна карта от 05.12.2017 г. ответникът да не е бил поставен под запрещение, то същият е бил в продължително разстройство на съзнанието и в трайна невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърди още, че договорът за кредитна карта е нищожен поради нарушение на закона и накърняване на добрите нрави, доколкото клаузите му не са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Оспорва кредиторът да е предоставил на потребителя сумата от 500 лв. Оспорва, че предмет на цесията са процесните вземания. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, не се представлява. Подава молба, с която моли да се уважат исковете.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен между страните договор за кредитна карта.

Няма спор между страните, а и се установява от приложеното към делото ч.гр.д. № 17566/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за претендираните в настоящото производство суми, която е оспорена с възражение от ответника, поради което в изпълнение на дадените от съда указания и в законоустановения срок ищецът е предявил настоящия иск за заплащане на дължими суми по договор за кредитна карта.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за кредитна карта; че е изпълнил задълженията си по договора; настъпването на изискуемост на 2 задълженията и техния размер; валидността на сключения договор за цесия и надлежното уведомяване на длъжника. В тежест на ответника е било, в случай, че ищецът докаже своите твърдения, да установи, че е изпълнил задълженията си по договора за кредитна карта или че процесният договор е недействителен (нищожен или унищожаем), защото е сключен при липса на съгласие, съответно при невъзможност на лицето за разбиране свойството и значението на постъпките му.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства - Договор за кредитна карта от 05.12.2017 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, в качеството на кредитодател и ответника И. Г. И. в качеството на кредитополучател, Искане за издаване на револвираща кредитна карта, депозирано от ответника И. до кредитната институция, и Общи условия на „СИБАНК“ ЕАД за предоставяне на кредитен лимит, се установява, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за кредитна карта, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта в общ размер на 500 лв. за срок от 24 месеца от датата на сключване на договора, а кредитополучателят се задължава да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Следователно същият от формална страна представлява валиден договор, подписан от страните по него.

Изпълнението на кредитодателя по договора се установява, от изслушаното по делото експертно заключение на вещото лице Р. С. по допуснатата от съда съдебносчетоводна експертиза, като претендираната сума за главница е била отпусната на длъжника и същата е усвоена.

Вземането по процесния договор е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер. Представени са по делото потвърждение за извършената цесия на парични вземания с рег. № Ид23039/10.07.2019 г., Анекс № 2/21.08.2020 г. към Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. и приложение № 1Б/03.08.2020 г. към анекса, от което е видно, че ответникът е сред длъжниците, вземането срещу които е цедирано на ищеца, поради което възражението на ответника, че предмет на цесията не е вземането по процесния договор е неоснователно.

По отношение на надлежността на уведомяването на длъжника за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е заплатил суми след цесията на стария кредитор (цедента), каквито твърдения в случая не се навеждат. Извън горното следва да се съобрази също, че с получаването на препис от настоящата искова молба длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията, доколкото е видно от пълномощни от 26.06.2019 г., че налице упълномощаване от цедента към цесионера с правата да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, и е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД до ответника. Ето защо, ищецът е легимиран да търси прехвърленото вземане от ответника.

Макар, видно от събраните по делото писмени доказателства, падежът за връщане на главницата по кредита да е настъпил, от приетото по делото експертно заключение по допуснатата от съда ССчЕ се установява, че изпълнение на задължението не е последвало, като последното плащане е от 10.09.2018 г. Вещото лице е изчислило размера на общата сума на извършените погасявания по процесния договор за главница и лихва, както и дължимите непогасени главница и лихва при действащ първоначален лихвен процент, уговорен с договора за кредитна карта без да се взема предвид евентуалното завишение на първоначалния лихвен процент.

По отношение на релевираното от ответната страна възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие съдът намира, че в конкретния случай не е налице посочения порок на сделката, доколкото не се твърди, а и не се установя от събраните в хода 3 на производството писмени и гласни доказателства, да е упражнено физическо насилие спрямо ответника към момента на постигане на взаимното съгласие на страните за обвързване с облигационна връзка, нито даденото от ответника съгласие да представлява шега, учебен пример, мислена уговорка и др. подобни хипотези на съзнавана липса на воля.

Същевременно от изготвеното експертно заключение по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът страда от органично личностово разстройство, довело до невъзможност същият да разбира свойството и най-вече значението на постъпките си. Експертното заключение кореспондира с приобщените по делото епикриза по ИЗ № 38705/23.10.2009 г., епикриза по ИЗ № 39177/27.11.2009 г., епикриза по ИЗ № 39387/04.12.2009 г., епикриза по ИЗ № 39493/19.12.2009 г., епикриза по ИЗ № 52055/05.01.2017 г., епикриза по ИЗ № 24031/05.07.2018 г., епикриза по ИЗ № 43191/311/09.11.2018 г., епикриза по ИЗ № 50434/457/28.12.2018 г., от които се установява, че на ответника е поставена диагноза биполярно афективно разстройство – маниакален епизод. По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпити на свидетелите *, която е дъщеря на съпруга на сестрата на ответника и позната последния от 30 г., и *, съпруг на сестрата на ответника, който го познава от 1980 г., от които се установява, че след 2016 г. ответникът започнал да става неуравновесен и леко налудничав. Говорел бързо, несвързано, превъзбудено и за нереални неща. Имал е проблеми и преди 2016 г., породени от злополука, настъпила през 1985/1986 г., когато гръмнал завод за поливинилхлорид в гр. Девня, от която му били причинени силен удар по главата и счупен ляв крак. 15 г. по-късно започнал да губи връзка с действителността и да живее в свой свят. Около 2016 г. се развел със съпругата си, с която имали две деца. Загубил работата си и единия си апартамент и заживял на улицата, като ходел мръсен и пилеел пари. Настаняван бил в психиатрична клиника повече от 5-6 пъти, където пиел тежки лекарства, заради които се наблюдавало подобрение, но без надзор спирал медикаментите и се връщал в старото положение. Съдът намира показанията на свидетелите за достоверни, тъй като са последователни, вътрешнонепротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства. Вследствие на изложеното, съдът намира, че към датата на сключване на договора за кредитна карта - 05.12.2017 г., ответникът е страдал от продължително разстройство на съзнанието, обусловено от наличното органично личностово разстройство и не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Въпреки установената у ответника невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, предвид наличието на дееспособност на ответника към датата на сключване на процесния договор и след като съобрази постановките на ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира възражението за нищожност поради липса на съгласие за неоснователно.