Определение № 2505 от 24.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2505 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502073 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

От „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, чрез юрисконсулт Д. К. против Определение № 8548/10.07.2026 г., по ч.гр.д № 5148/2025 г., по описа на Районен съд – Пловдив. С оплаквания за неправилност и недопустимост поради непроизнасяне от окръжния съд в производството по чл.423 ГПК, се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на присъдените разноски и присъждане на такива по справедливост.

Постъпил е отговор от Р. К. Ю. , ЕГН **********, чрез адв. С. Н.-К., АК – Пловдив.

Мотивира становище за неоснователност на частната жалба, с искане за потвърждаване на обжалваното определение като допустимо, правилно и законосъобразно. Обосновават се доводи във връзка със спецификата на производството по чл. 423 ГПК от гледна точка на момента, в който следва да бъде разпределена отговорността за разноските в заповедното производство и характера на производството като извънреден способ за защита на длъжника срещу влязла в сила заповед за изпълнение, когато той е бил лишен от възможност своевременно да оспори вземането.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

В производство по заявление за издаване на ЗИПЗ по чл.410 ГПК е било уважено искането на жалбоподателя, против която впоследствие с определение по ч.гр.д. № 487/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е прието възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК от длъжника по тази заповед - Р. К. Ю., чрез пълномощника адв. С. Н.- К., в което 1 производство са били направени разноски за производството и представени доказателства в тази насока. В изпълнение на указанията на окръжния съд са били дадени указания на заявителя да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в едномесечен срок от уведомяването и представи доказателства за това в срок. В дадения едномесечен срок заявителят не е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК.

С постановеното определение № 6119/19.05.2026 г. в заповедното производство е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

С акта по обезсилване на издадената заповед на основание чл.415, ал.5 ГПК не е било налице произнасяне по разноските , поради което на основание чл.248, ал.1 ГПК заповедният съд е допълнил акта си с присъждане на направените за извънредния способ на защита по чл.423 ГПК пред окръжния съд разноски по представени там ДПЗС и документ за заплатена ДТ в общ размер от 232,78 евро, платени в брой.

Заповедният съд е уважил искането, отчитайки обстоятелството, че в резултат на приемане на възражението по чл.423 ГПК е прогласено и обезсилването на издадената ЗИПЗ, както и поради бездействието на кредитора. Присъждането на пълния претендиран размер на разноските е обосновано въз основа на наличието на доказателства за тяхното заплащане, както и поради осъществената от адвоката дейност по процесуално представителство, както по заповедното дело, така и в хода на специфичното производство по възражението по чл.

423 ГПК. Отчетена е допустимостта на искането като правилно насочено към заповедния съд, както и с оглед постановеното в заповедното производство определение по чл. 415, ал. 5 ГПК, с което реално е приключило производството, каквато претенция не се разглежда от окръжния съд в рамките на произнасянето по възражението по чл. 423 ГПК.

Обжалваното определение е правилно и обосновано.

Производството по чл. 423 ГПК е извънреден процесуално-правен способ за реализиране на правната възможност за подаване и евентуално приемане на възражението на длъжника против издадената ЗИ, в което не се разрешава материалноправният спор между страните за съществуването на вземането, от което зависи и разрешаването на въпроса относно отговорността за разноските в зависимост от крайния правен резултат. В случая същинско производство в тази насока не се е развила между страните поради нереализиране от страна на заявителя на указаната възможност за предявяване на иск, довело до обезсилване на издадената ЗИ.

В съгласие с възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е окончателната отговорност за разноските, направени в заповедното производство, да се разпределя съобразно крайния изход на спора, независимо, че не се е развило същинско исково производство поради бездействие на кредитора, но правният резултат е в полза на длъжника чрез обезсилване на издадената ЗИ, с което приключва заповедното производство. В случая е приложима хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на ответника разноски за инициираното от кредитора заповедно производство, каквито са направени във връзка с депозираното възражение против 2 заповедта, прието по извънредния способ за това по чл.423 ГПК, но неподлежащи на присъждане от окръжния съд, разгледал възражението, а от заповедния съд с оглед приключване на заповедното производство с влязло в сила определение за обезсилване на заповедта за изпълнение. Уважаването на искането в пълнота се явява съобразено и с обстоятелството за реализираната правна защита от процесуалния представител на длъжника в две производства, поради което е в съответствие с обема на положените процесуални усилия , вкл. при отчитане на тяхната ефективност при оказаната правна защита и съдействие.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 8548/10.07.2026 г. по ч.гр.д № 5148/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3