Решение № 239 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. П., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.3 и 4 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд е сезиран с жалби против постановление за възлагане № 3524/22.03.2024 г., постановено по изп.д. № 20148840401043 по описа на ЧСИ М.А., рег. № 884, с район на действие Окръжен съд – П., с което е възложен на купувача Т. Г. Б., ЕГН **********, от гр.П., ул. “Е.“ № 9, вх.А, ет.5, ап.7, следният недвижим имот: 1/6 ид.ч. сграда с идентификатор 551555.207.1.17, с административен адрес: гр. П., ул. “Г.Г.“ № 161, ет.4, ап.17, с обща площ на обекта 100.74 кв.м., избено помещение № 3 с площ 13.75 кв.м. и 3.23% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж с посочени съседи.

В жалбата на Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес за съобщения гр.В., обл.

Р., ул.“Й.Й.“ № 1, се твърди, че той е длъжник по изпълнителното дело и е сред лицата, легитимирани да обжалват постановлението за възлагане по реда на чл.435, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че обявеният за купувач Т. Б. не е имал право да участва в публичната продан поради забраната на чл.490, ал.2 от ГПК, тъй като се явява ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, приравнен за целите на това производство на длъжник в изпълнителния процес. Разпоредбата на чл.490, ал.1 от ГПК забранявала длъжникът и неговия процесуален представител да участват в наддаването, поради което на основание чл.490, ал.2 от ГПК проданта била недействителна, а от друга страна наддаването не е извършено надлежно.

1

Освен това се твърди, че в постановлението за възлагане били посочени неверни данни, поради което жалбоподателят е оспорил същото и е поискал на основание чл.193 от ГПК да бъде открито производство по оспорване, тъй като се касаело за издаден официален документ с невярно съдържание.

Искането е постановлението за възлагане да бъде отменено. Правят се доказателствени искания във връзка с направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК.

В жалбата на В. Г. Д., ЕГН **********, от гр. В., обл. Р., ул.“Й.Й.“ № 1, се твърди, че жалбоподателят е легитимиран да предяви жалба против постановлението за възлагане, тъй като е собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 години.

Твърди, че е владелец на имота с намерение да го владее за себе си, като в подкрепа на това твърдение заявява, че представя адресна регистрация на адреса на имота с дата 10.09.2010 г., предхождаща датата на вписване на възбраната върху имота и именно поради това е легитимиран за обжалва постановлението за възлагане на основание чл.435, ал.4 от ГПК.

Отделно твърди, че обжалваното определение било негодно да произведе предвидените в закона правни последици, тъй като касаело имот, намиращ се едновременно в административните граници на гр.П. и община Б..

На жалбоподателя му направила впечатление ниската цена на придобиване, поради което предполага, че са нарушени императивните норми на чл.374, изр.3 от ГПК. Разсъждава върху въпроса дали базисната оценка на имота, направена в обезпечителното производство, може да служи като начална цена при публичната продан. Коментира и качеството на ипотекарен длъжник, притежавано от лицето, обявено за купувач и намира участието му в публичната продан за незаконосъобразно, поради което незаконосъобразни били и „раздавателните предложения“, направени от него.

Искането е постановлението за възлагане да бъде отменено. Прави доказателствени искания.

В законния срок е постъпило писмено възражение от Т. Б. и М. Б. чрез техния процесуален пълномощник с искане жалбата на Г. Д. да бъде оставена без уважение. Твърди, че в нормата на чл.490 от ГПК, тълкувана във връзка с чл.185 от ЗЗД и лицата без право да наддават, очертани в чл.487 от ГПК, законодателят без съмнение имал предвид само длъжника по изпълнението.

По делото било безспорно, че нито Т. Б., нито М. Б. имали качеството на длъжници по делото, а притежавали само процесуалното качество на ипотекарни длъжници заради неделимата същност на ипотеката като институт на правото и нормата на чл.429, ал.2 от ГПК. Това не ги правело страни в 2 материалното правоотношение с кредитора и този проблем намерил своето разрешение в ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Страните са възразили и срещу жалбата на В. Д. като заявяват, че изложените в жалбата обстоятелства са неверни, несъстоятелни и недоказани.

Твърдението на В. Д., че е придобил спорния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност било голословно, защото в изпълнителното дело били приложени писмени доказателства,от които категорично се установявало, че адресна регистрация на същия адрес има и един от ответниците по настоящата жалба и това е негово единствено жилище.

Категорично било установено също така, че към момента на налагане на възбраната имотът бил съсобствен между длъжника и ипотекарния длъжник и това обстоятелство не се опровергавало от други доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Постъпило е писмено становище и от взискателя „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника Д.Д. с твърдения за недопустимост и неоснователност на жалбата на В. Д.. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като към момента на възбраната, вписана на 13.01.2012 г. по изп.д. № 1181/2011 г. по описа на ЧСИ Д.М., тъй като съвпадението на настоящия адрес на жалбоподателя с адреса на ипотекирания имот не можело да обоснове придобиването на имота по давност.

По същество иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като били спазени изискванията на чл.489 и чл.490 от ГПК при извършването на публичната продан, наддаването било извършено надлежно и имотът бил възложен по най-високата предложена цена.

Постъпило е и писмено становище от ЧСИ М. А. с изразено становище за неоснователност на подадените жалби.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложенви във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 1181/2011 г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег. № 821 по описа на КЧСИ е образувано въз основа на подадена молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против Г. В. Д. с приложен към нея изпълнителен лист от 225.05.2011 г. по ч.гр.д. № 10780/2011 г. по описа на РС- С.. От подадената молба се установява, че взискателят е овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на 16.11.2011 г. Видно е от приложения по изпълнителното дело нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 66, том VІІІ, рег. № 10770, нот. дело № 1177/2007 г., че договорът е сключен на 03.10.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД от една страна 3 като ипотекарен кредитор и от друга Г. В. Д.[1]кредитополучател и Т. Г.а Б. Д.а, лично и като пълномощник на М. Т. Б. и Т. Г. Б. - собственици на ипотекирания имот, за обезпечаването на ипотечен кредит от 35000 лв., като последните трима учредяват в полза на банката ипотека върху следния свой недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект от пет етажен жилищен блок, находящ се в гр.П., бул. “Г.“ № 16, кв. 279, по плана на града, съставляващ апартамент, разположен на четвърти етаж със застроена площ от 100,74 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник, антре и три лоджи, с посочени съседи, ведно с избено помещение № 3, с площ от 13,75 кв.м. с посочени съседи, както и 3,24% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. С Разпореждане от 14.12.2011 г.- л.45 ЧСИ е наложил възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници: Т. Г.а Б. - Д.а, М.

Т. Б. и Т. Г. Б..

Видно от постановление от 20.05.2013 г., по подадена молба от взискателя с вх. №5869/16.05.2014 г., ЧСИ е прекратил производството по изп.дело № 856/2011 г. пред ЧСИ Д.М. и е изпратила делото за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.А. с рег. № 884 по регистъра на КЧСИ, с район на действие- ОС[1]П..

Видно от постановление от 30.05.2014 г., на основание чл.426 от ГПК ЧСИ М.А. е образувало изпълнително производство по изп.дело № 20148840401043, със страни: „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник Г. В. Д. за сумата от 34361,44 лв. - главница, сумата от 8780,96 лв. - лихва за периода от 09.08.2010 г. - 15.02.2011 г., съгласно Извлечение от счетоводна сметка по Договор за кредит от 01.07.2007 г. и законна лихва от 16.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 863 лв. - държавна такса и 700 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното по делото решение № 110 от 21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 486/2013 г. по описа на ОС- П. се установява, че по иска на М. Т. Б. против ответниците „Банка ДСК“ ЕАД - гр.С., Г. В. Д., участващ в процеса на лично основание и като правоприемник на наследодателката си Т. Г.а Б. и Т.

Г. Б. е обявен за нищожен поради липса на съгласие по отношение на 4/6 ид.ч. от ипотекирания имот, договора за ипотека, сключен с нотариален акт № 66/03.10.2007 г., том VІІІ, рег. № 10770, н.д. №1177/2007 г. на Нотариус В.Г., с район на действие - района на Пазарджишкият окръжен съд. С решение № 141/12.07.2018, постановено по в.гр.д. № 274/2018 г. по описа на АС-Пловдив е потвърдено решение № 110/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 486/2013 г. по описа на ОС- П..

С протокол № 22/10.01.2024 г. е обявена публична продан за периода 05.02.-05.03.2023 г. при начална цена от 18264 лв., определена на основание 4 чл.485, ал.4 от ГПК и задатък 10% върху началната цена на основание чл.489, ал.1 от ГПК. Постъпило е 1 наддавателно предложение от Т. Г. Б. за сумата от 18464 лв., като видно от протокола, изготвен на 20.03.2023 г. от ЧСИ А., наддавачът е внесъл задатък в размер на 1827 лв. Наддавателното предложение е отворено в присъствието на наддавача и неговия процесуален пълномощник, констатирано е, че това е единствената и най-висока предложена цена, поради което Т. Б. е обявен за купувач при така предложената цена. На 22.03.2024 г. е изготвено постановлението за възлагане, предмет на обжалване в настоящото производство.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалвания акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледани по същество и двете въззивни жалби са неоснователни по следните съображения:

По жалбата на Г. Д.

Основното възражение в тази жалба се свежа до това, че имайки качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното дело, Т. Б. не е можел да участва в публичната продан заради забраната на чл.490, ал.1 от ГПК.

Въпросът дали ипотекарният длъжник следва да се приравни на длъжник или на трето лице за целите на изпълнителното производство е бил предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, в чиято т.2 ВКС приема следното:

„В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник.“ Следователно в настоящия казус следва да се приеме, че ипотекарният длъжник Т. Б. за целите на изпълнителното производство се приравнява на длъжник, а съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от ипотекарния длъжник срещу постановлението за възлагане, е този по чл. 437, ал. 1 ГПК.

По-нататък в тълкувателното решение ВКС дава отговор и на въпроса може ли ипотекарният длъжник да участва като наддавач в публичната продан? В мотивите към т.2 от ТР № 4/2019 г. ВКС приема, че длъжникът в процеса има право да участва в наддаването, ако не е длъжник и по 5 изпълняваното парично вземане, като в този случай той има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист и по този начин да осуети проданта. ВКС приема, че не може да бъде отречено правото му да избере да участва в проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Неговото право да участва в наддаването не може да бъде отречено и поради възможността да възникне конкуренция с първоначалния кредитор, ако част от вземането не е обезпечена и двамата кредитори се окажат в положението на хирографарни, тъй като първоначалният кредитор би бил поставен в същото правно положение, и когато трето лице купи имота - суброгацията ще настъпи по право с отчуждаването на имота, ще е за платената цена и конкуренцията между хирографарните кредитори ще е същата. В обобщение – ВКС приема, че на ипотекарния длъжник не може да бъде отречено правото да участва в публичната продан, още повече, че в настоящия случай ипотекарният длъжник Т. Б. не е длъжник по изпълняваното парично вземане.