Решение № 157 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. П., 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20245200500125 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1349 от 15.12.2023г,постановено по гр.д.№2622/2023г по описа на Районен съд-П. е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес град С., бул.“В." №* да заплати на ищеца Й. П. С. с ЕГН ********** от село Ц., община П., ул.“Д. и о." №* на основание чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по досъдебно производство под№90/2018г по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура –П., по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 23.02.2023г. до плащането като е отхвърлен иска за разликата над 6 000лв. до предявения размер от 20 000лв. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на Й. П. С. сумата от 460 лв. разноски по делото.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК от Прокуратурата на Република България е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта с която е уважен иска заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 6000лв., с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.Твърди се, че районният съд необосновано е счел, че броят на процесуалните действия с участието на ищеца бил голям при проведени общо 18 броя заседания на двете инстанции, което явно е послужило като основание за присъждане на едно завишено обезщетение. Твърди се, че с оглед фактическата и правна сложност на делото е с оглед провеждане на обективно разследване и пълно изясняване на 1 обстоятелствата по наказателното производство във всичките му фази е било необходимо да бъдат разпитани множество свидетели и събрани множество писмени доказателства.

Освен това е била взета най-леката мярка за неотклонение и не е посочен нито един конкретен случай ,в който взетата най-лека мярка за неотклонение „ подписка“ да е повлияла негативно на начина и качеството на живот на ищеца или да го е ограничила по някакъв начин в свободното му придвижване. Твърди се в жалбата, че при анализа на показанията на свидетеля К. Т. съдът не е отчел очевидната му заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК , тъй като и той е предявил иск по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на същото основание, по което единствен свидетел е настоящия ищец. Тоест и двамата са взаимно заинтересовани. На следващо място неправилно съдът е приел, че показанията на свидетеля Т. се подкрепяли от писмените доказателства – медицински документи , но нее отчел , че Експертното решение на ТЕЛК е от 20.03.2014г. и че определената 50% намалена работоспособност е до 01.03.2016г. , тоест три години преди привличането на ищеца като обвиняем. Съдът не бил анализирал и обстоятелството, че представеното в съдебно заседание направление е от 15.11.2023г. и че то не дава никаква яснота дали е налице изписаната диагноза, от кога датира , на какво се дължи и по чия инициатива и /и ли предписание ищецът е приемал ксанакс. Твърди се в жалбата, че присъденото от съда парично обезщетение за неимуществени вреди е в дисхармония със справедливостта. Прави се искане да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК срещу така постановеното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от Й. П. С.. Първоинстанционното решение се обжалва в частта над уважение размер от 6 000лв. до размера от 10 000лв. с оплаквания за неговата неправилност и отправено искане в тази част решението на бъде отменено и осъдителния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 10 000лв. Твърди се, че е убягнало от вниманието на съда,че досъдебното производство е предявявано на Й. С. в качеството му на обвиняем шест пъти. На тези предявявания защитата на С. е правила сериозни възражения както по наличието от обективна страна изобщо на извършеното престъпление по чл.314 от НК така и са били правени искания за изясняване на истината чрез допълнително събиране на писмени и гласни доказателства и назначаване на експертизи. Тоест обвиняемият активно се е защитавал и така вредите не са в резултат нито на бездействие от страна на обвиняемия, нито по изключително негова вина, нито пък той е допринесъл с нещо за вредоносния резултат.Първоначалното му привличане като обвиняем е извършено на 01.04.2019г., вземане мярка за неотклонение и последвалите предявявания на разследването на 24.04.2019г., на 29.07.2019г., на 14.11.2019г, на 14.12.2019г, и последното на 11.02.2020г.когато на С. били предявени две обвинения – старото за престъпление по чл.314 от НК и ново това, по което бил първоначално осъден – чл.290 от НК във вр. с чл.20, ал.3 от НК, а впоследствие оправдан. Веднага след предявяване на разследването с постановление прокурорът прекратил обвинението по чл.314 от НК и е внесъл обвинителен акт за престъпление по чл.290 , ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК . В обвинителния акт обвинението се е състояло само от едно изречение, че обвиняемият е 2 уговарял по един тримата свидетели да дойдат и да излъжат пред нотариуса. Твърди се също така ,че районният съд не е съобразил обстоятелството, че по внесения обвинителен акт и по образуваното НОХД№561/2020г на РС-П. в разпоредително заседание били направени възражения за допуснати съществени нарушения на НПК и съдът дал 7 дневен срок за отстраняването им. В този срок прокурорът изменил обвинението като първоначалното обвинение за 7 имота изменил на обвинение относно 5 имота. Тези обстоятелства според жалбоподателя сочели на по-голям интензитет на претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Й. С. не се явява и не се представлява. От същата, чрез пълномощника му адв. С., е подадено писмено становище, в което са развити съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-П., поддържа въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивните жалби като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,като взе предвид становищата на страните, при спазване разпоредбите на чл.12, ал.1 и чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищецът Й. П. С. е твърдял, че срещу него се водело досъдебно производство под №90/2018г по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура-П., по което на 01.04.2019г е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.314 от НК, а на 11.02.2020г. в обвинението е включено и престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК. Твърди се, че впоследствие първото обвинение отпаднало, а по второто бил предаден на съд с обвинителен акт на РП-П. от 02.12.2022г., въз основа на който било образувано НОХД№561/2020г. на РС-П.. По това дело съдът го признал за виновен и му наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години. По негова жалба присъдата била отменена от въззивния съд по ВНОХД№472/2021г на ОС-П. , който върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото ищецът бил оправдан с присъда №102 от 18.11.2022г., постановена по НОХД№1406/2022г на РС-П.. Оправдателната присъда била потвърдена от въззивния съд с окончателно решение №38 от 23.02.2023г. по ВНОХД№699/2022г на ОС-П., образувано по протест на прокурора. Ищецът твърди ,че в хода на наказателното преследване, продължило повечето от осем години, изпитвал притеснение от възможността да бъде несправедливо осъден и се срамувал без вина , което се отразило неблагоприятно на неговото здравекръвното му налягане се повишило, страдал от безсъние и от липса на апетит и отслабнал.

Започнал да приема лекарства по лекарско предписание, към които се пристрастил. Освен това името му било опетнено пред роднини, приятели и познати. Бил принуден да търпи всички ограничения, произтичащи от наказателното производство, в т.ч. да спазва мярката за неотклонение“ подписка“ и да се явява на призовки за провеждане на следствени действия 3 и съдебни заседания. Счита, че справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди е в размер на 20 000лв. Иска се от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2023г./ влизане в сила на решението на районния съд/ до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК от Прокуратурата на Република България е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на вредите и тяхната причинна връзка с наказателното производство. При условията на евентуалност се възразява срещу размера на обезщетението, който не отговарял на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че наказателното производство е приключило за срок от четири години, който е разумен предвид разглеждането да делото в две съдебни инстанции. Освен това обвинението не било за тежко престъпление и на ищеца е взета найлеката мярка за неотклонение „ подписка“.

Между страните не е било спорно, а и от ангажираните пред районния съд писмени доказателства/ както и от материалите по наказателното производство, срещу ищеца, които са служебно известни на съда, тъй като се намират в неговата канцелария/ се установява, че на 06.08.2018г. е образувано досъдебно производство по прокурорска преписка вх.

№841/2018г. на РП-П./ДП№90/2018г по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура –П./ за разследване на престъпления по чл.314 и чл.290 от НК , извършени съответно на 18.05.2015г. и 26.06.2015г. В постановлението за образуване на наказателното производство не е посочен конкретен извършител на престъпленията. Първото процесуално действие, извършено с участие на ищеца е от 01.04.2019г. , когато същият е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.314 от НК, разпитан е в това му качество и спрямо него е взета мярка за неотклонение „ подписка“. На 11.02.2020г в обвинението е включено престъпление по чл.290 , ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК и ищецът отново е разпитан като обвиняем. Марката за неотклонение не е променяна.Последвало е частично прекратяване на наказателното производство на 11.03.2020г., при което е отпаднало обвинението по чл.314 от НК. На 16.04.2020г ищецът заедно с още трима обвиняеми е предаден на съд с внесен обвинителен акт за престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК . Образувано е НОХД№561/2020г по описа на РС-П., по което са били проведени 6 съдебни заседания и на 06.07.2021г. е постановена присъда, с която ищецът е осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана от ищеца и е отменена от въззивния съд с решение от 19.09.2021г по ВНОХД№472/2021г. на ОС-П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредително заседание. При повторното разглеждане на делото под №1406/2021г са проведени десет съдебни заседания и на

18.11.2022г. ищецът е оправдан. Оправателната присъда е протестирана и е потвърдена с решение от 23.02.2023г по ВНОХД№699/2022г по описа на ОС-П., което е окончателно.

От събраните пред районния съд гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля К. Т. / друг оправдан подсъдим по същото наказателно производство/ се 4 установява, че през времетраенето на наказателния процес ищецът бил притеснен и ядосан за това, че ще бъде осъден без вина. Селото, в което живеят свидетеля и ищеца е малко, хората се познават.В селото се говорело,че ще го осъдят и ще го вкарат в затвора. Някои от жителите на селото присъствали на заседанията в съда.Ищецът се срамувал.По време на делото и след това се оплаквал от нервни кризи, безсъние, пиел по една шепа лекарства.

Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec9e724b-de68-4b8f-8e01-47eb57581451