Решение № 4042 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514215 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 18655/16.10.2024 г., постановено по гр. д. № 50716/2023 г. по описа на СРС, 165 състав, са отхвърлени изцяло предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане В. Г. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 1 469,76 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, за отчетен период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., сума от 224,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 15.09.2021 г. - 01.08.2023 г., сума от 26,89 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода 01.07.2020 г. 30.04.2022 г. и сума от 5,65 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 15.09.2020 г. - 01.08.2023 г.

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно наименование „Бруната“) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че съдебно-техническата експертиза по делото установява, че имотът е необитаем, но начислената топлинна енергия (ТЕ) е съобразена с отопляемия обем и броя потребители. Доказано е, че ответникът е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, подал е заявление за откриване на партида и е поел задължение за плащане на потребената ТЕ. Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, измерването и отчитането на ТЕ се извършва чрез топломер, а клиентите са длъжни да осигурят средства за дялово разпределение. При липса или повреда на топломер, количеството ТЕ се изчислява на база средни стойности за сградата. Разпределението на ТЕ между клиентите се извършва от продавача или избран търговец. Ответникът е класифициран като битов клиент на ТЕ съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общите 1 условия, които имат силата на договор. Клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 45-дневен срок от публикуването на фактурите, а при забава се начислява законна лихва. „Топлофикация София“ ЕАД удостоверява ежемесечно публикуването на дължимите суми на своя уебсайт в присъствието на нотариус. С оглед на изложените факти, ищецът счита, че исковата претенция е неправомерно отхвърлена.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В. Г. А. чрез особения му представител адв. Р. К., с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд е разгледал всички доказателства по делото и е постановил мотивирано решение. Въззивникът твърди, че съдебният акт е постановен при нарушения на материалния закон, но не е посочил конкретни правни нарушения или аргументи за неправилно прилагане на закона. Съдът е установил, че ответникът е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, но процесният имот е необитаем, отоплителните тела са демонтирани и не е налице реално потребление на топлинна енергия (ТЕ). Доказателствата, включително съдебно-техническата експертиза и документи от „Бруната“ ООД, потвърждават липсата на доставена и потребена ТЕ. Поради това искът е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал реално изразходвано количество ТЕ или правното основание за претенцията. СРС е приел, че в необитаем имот не може да се начислява ТЕ, включително за сградна инсталация, без доказано потребление. Ищецът също не е доказал заплащането на услугата „дялово разпределение“ и съответно няма правно основание да претендира стойността . Освен това не е отправил покана за плащане към ответника, което е необходимо условие за изискуемост на задължението. СРС е извършил цялостна преценка на доказателствата и е приложил материалния закон правилно, като липсват основания за отмяна на решението.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Г. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 1 469,76 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр. София, ж.к.

„*********, аб. № *********, за отчетен период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., сума от 224,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 15.09.2021 г. - 01.08.2023 г., сума от 26,89 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода 01.07.2020 г. 30.04.2022 г. и сума от 5,65 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 15.09.2020 г. - 01.08.2023 г.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата:

2 дали ответникът е единствен собственик на процесния имот; дали е доставяна и реално потребявана топлинна енергия за исковия период; дали са били технически изрядни уредите за техническо измерване; дали са погасени вземанията за топлинна енергия за май и юни 2020 г. по давност; дължимостта на вземанията за лихви върху главницата.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответника върху апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, а именно – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 04.07.1991 г., постановление за налагане на възбрана по изп. д. № 2091/2013г. на ЧСИ С.Х., рег. №863 в КЧСИ, район на действие СГС и молбадекларация от 08.10.1997 г. от ответната страна за откриване на партида на процесния адрес.

Спорно е не правото на собственост върху процесния имот, а обемът на правата на ответника. Обстоятелството, че имотът е бил придобит в режим на СИО се установява от приложените по делото справка от НБД от 13.08.2024 г., видно от която ответникът е сключил брак през 1988 г., като способът на придобиване на собствеността презюмира придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност. За евентуално възникнали и непогасени задължения за консумативи за жилището ответниците са солидарно задължени (по арг. от чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК). В този смисъл ищецът е в правото си да иска плащане на цената в пълен размер от ответника.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответника – да заплаща нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на 3 вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди, което се установява от заключението на СТЕ. Поради това, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, собственикът на имота има качеството на потребител на доставяната топлинна енергия.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебнотехническата експертиза, което настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите доказателства по делото, се установява, че сградата на адрес ж.к. *********, бл. *********, вх. Б е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020 г. - 04.2022 г. Ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно НТ, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методика. Този извод е основание да се приеме, че за процесния период е налице годно СТИ, от което се установява доставеното количество топлинна енергия за топлоснабдения имот за исковия период от време.

Принципът за заплащане на действително консумираната енергия е спазен, тъй като е предвиден механизъм за изчисляване и заплащане по изравнителни сметки, както и възстановяване на прекалено начислени суми. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват чрез извлечение от сметка, съобщения към фактури, документи, предоставени от третото лице-помагач „Далсия“ ООД, изравнителни сметки, протоколи за реален отчет, заключенията на СТЕ и ССчЕ.

Вещото лице е посочило в о.с.з., че е осигурявал достъп до имота, но в него няма монтиран водомер, поради което е начислявана топлинна енергия за БГВ на база за 1 човек.

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие. Ответникът не е изпълнил задължението си да монтира индивидуален водомер за топла вода, поради което следва да понесе последиците от приложението на нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.