Решение № 30 от 19.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20263100900007 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20251218151415 от „ВП ТРАНС“ ЕООД ЕИК 201116878 със седалище и адрес на управление с. Ветрино, общ.

Ветрино, обл. Варна, ул. Никола Вапцаров № 5, с управител П. П. М., чрез адв.

Н.П. – ВАК, срещу Отказ № 20251209153527/11.12.2025г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление с вх. № 20251209153527 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: освобождаване и заличаване на управителя на дружеството.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен, в противоречие на закона, на практиката и на логиката на института по чл. 141, ал. 5 от ТЗ и следва да бъде отменен. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ не установява ограничение за приложението й в зависимост от това дали управителят е съдружник или едноличен собственик и/или управител. Тя е приложима еднакво и при ООД и ЕООД, и когато управителят и едноличният собственик са едно и също лице. ДЛР неправилно е тълкувало мотивите на т. 4 от ТР 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС и погрешно е формирало извода си, тъй като то не изключва приложението на чл. 141, ал. 5 от ТЗ при ЕООД.

Счита, че длъжностното лице неправилно е разширило обхвата на решението и е приложило мотивите му по аналогия към ситуация, за която съдът не се е произнесял. Моли за отмяна на отказа и за даване на указания на длъжностното лице да впише заявеното обстоятелство по партидата на дружеството.

По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, депозира становище, в което счита подадената жалба за неоснователна, а обжалвания отказ за правилен и законосъобразен.

1

Според Агенцията по вписванията, към заявлението е приложено уведомление от управителя П. П. М. по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, че същият желае да бъде освободен и заличен като управител, получено от същия П. П. М., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, на 31.10.2025 г. Видно от вписаните по партидата на търговеца обстоятелства към датата на получаване на предизвестието по чл. 141, ал. 5 от ТЗ като едноличен собственик и управител на дружеството е вписан П. П. М., т.е. към посочената дата последният, в качеството си на едноличен собственик на капитала, не е упражнил правомощието си по чл. 147, ал. 1, изр. 1, предл. 2 и чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като не е назначил управител на дружеството, т.е. П. П. М. е бил вписан като управител на дружеството на основание чл. 147, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ТЗ, поради което разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ в настоящия случай не може да намери приложение. В подкрепа на гореизложеното длъжностното лице се позовава на част от мотивите към т. 4 от ТР 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В случая управителят е връчил предизвестието по чл. 141, ал. 5 от ТЗ на самия себе си, в качеството си на едноличен собственик на капитала.

Агенцията по вписванията смята, че не са налице законовите предпоставки за възникване правото на П. П. М. да заяви своето заличаване като управител, поради което е постановил обжалвания отказ. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта: Жалбата е представена в официално заверено копие, ведно с приложенията към нея, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. От представената по делото преписка е видно, че уведомлението за постановения отказ е изпратено и връчено на заявителя на 11.12.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 18.12.2025 г., като по този начин е депозирана пред Агенцията по вписванията в границите на предвидения в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срок. Платена е дължимата за производството държавна такса. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждане.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към нея преписка по заявление вх.

№ 20251209153527, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадено е заявление- обр. А4 за вписване на промени по партидата на дружеството – освобождаване и заличаване на управителя П. П. М. от „ВП ТРАНС“ ЕООД ЕИК 201116878, заявено от управителя П. П. М., чрез адв.

Н.П..

В случая се касае до промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, като към заявлението са представени: писмено уведомление за напускане от управителя до дружеството по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, документ за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по вписванията е приело, че заявителят, като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, към посочената дата на заявлението не е упражнил правомощието си по чл. 147, ал. 1, изр. 1, предл. 2 и чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, като не е назначил управител на дружеството, т.е. заявителят е 2 бил вписан като управител на дружеството на основание чл. 147, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ТЗ, поради което разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ не може да намери приложение. Управителят е връчил предизвестието по чл. 141, ал. 5 от ТЗ на самия себе си, в качеството си на едноличен собственик на капитала, което е в противоречие със законовите предпоставки, поради което е постановен отказ за заличаването му по партидата на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТТЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява, дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРЮЛНЦ. Длъжностното лице по регистрация следва да извърши преценка за външна редовност на приложените към заявлението документи, респ. за съответствието им с изискуемите съгласно Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

С оглед заявените за вписване промени приложими са разпоредбите на чл. 21 от Наредбата, които изискват към заявлението за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството да се приложат относимите документи.

Проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона.

Съдът намира, че направените констатации от длъжностното лице по регистрация относно невъзможността да бъде извършено заявеното вписване, следва да бъдат споделени.

Съгласно чл. 141, ал. 5 от ТЗ управителят на търговско дружество може да поиска да бъде заличен по партидата на дружеството в търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. При неизпълнение на това 3 задължение, управителят има възможността да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. За да бъде налице хипотезата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, следва да бъде осъществен сложен фактически състав, включващ отправяне в писмена форма на волеизявление до дружеството от страна на управителя, изтичане на предвидения в посочената разпоредба едномесечен срок и депозиране на заявление за заличаване от самия управител при бездействие на дружеството.

Правомощията на едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност за осъществяване на органното му представителство възникват по силата на законовата норма на чл. 147, ал. 1, предл. първо от ТЗ, според която управител на едноличното дружество с ограничена отговорност винаги е едноличният собственик на неговия капитал, освен ако той изрично е възложил управлението му на друго лице. След като едноличният собственик на капитала по силата на закона е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, той може да преустанови осъществяването на органното представителство на дружеството и като последица от това да поиска заличаването си като управител в търговския регистър само ако възложи осъществяването на тази функция на друго лице и поиска вписването му в търговския регистър. В противен случай липсата на вписан управител по партидата на дружеството застрашава дейността му и може да бъде основание за предявяване на иск за неговото прекратяване по чл.

155, т. 3 от ТЗ.

Поради тази причина нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ е неприложима по отношение на едноличното дружество с ограничена отговорност, в хипотезата при която едноличният собственик на капитала е вписан като управител на дружеството. Тя би била приложима, ако управителят е трето на дружеството лице и е назначен от едноличния собственик, и съответно между тях е възникнало мандатно правоотношение, което назначеният управител иска да прекрати (в този смисъл Решение № 423/19.04.2022 г. по т.д. № 2246/2021 г.

СГС; Решение № 541/21.07.2022 г. по в.т.д. 497/2022 г. САС; Решение № 6/06.01.2024 г. по т.д. № 114/2023 ОС-Враца).

В подкрепа на правния извод са постановките в мотивите на т. 4 от ТР 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Според върховните съдии нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ урежда изключение от общите правила за освобождаване на управителя по решение на общото събрание на ООД и за вписване на това обстоятелство в регистъра по заявление на новоизбрания управител, като предоставя облекчена и безусловна възможност на напускащия управител да се освободи от длъжност в кратък срок. ОСТК на ВКС смята, че въпреки липсата на изрична законова забрана уведомлението п о чл. 141, ал. 5 ТЗ да се връчи чрез управителя, който го отправя, подобна възможност следва да бъде отречена с оглед опасността уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да се предприемат действия за вземане на решение за избор на нов управител.

В конкретния случай се установява, че П. П. М. е едноличен собственик на капитала на дружеството „ВП ТРАНС“ ЕООД, като той е и вписания в търговския регистър негов управител. Следователно налице е хипотезата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 ТЗ, при която едноличният собственик на капитала не е овластил лице с правомощията на управителния орган на дружеството, поради което и те се упражняват от него по силата на закона. След като органното правоотношение между управителя и търговското дружество е възникнало по 4 силата на закона, а не по тяхна воля, то по изложените мотиви се налага извода, че това правоотношение не може да се прекрати по реда на чл. 141, ал.