Решение № 503 от 02.12.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Русе, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря Ирена И.ова като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20234500100834 по описа за 2023 година

Ищцата Г. Й. Н. чрез адв. С. И. ВТАК твърди, че управлявайки л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № *** пострадала от ПТП, осъществено на 27.05.2023 г. около 16:40 ч в района на гр. Бяла, обл. Русе, на кръстовище на ул. „Васил Априлов“ и ул. „Никола Петков“ по вина на водача на „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** С. В., застрахован при ответното дружество. Заявява, че се движела по път с предимство, а другият водач В. направил маневра за включване в движението по главния път, като й отнел предимството. В резултат на пресичане на траекториите на двете МПС настъпил удар между тях, като за случая било образувано ДП № 101/2023 г. по описа на РУ- Бяла.

В резултат на посоченото ПТП получила счупване на дясната лъчева кост, счупване на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, множество охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, оток и зачервяване на дясното ходило, както и охлузване в челната област. Провела множество изследвания. Сторила много разходи за лечения, медицински прегледи и медикаменти в общ размер на 320,44 лв. Твърди още, че виновният водач имал сключена застраховка ГО при ответното дружество вадилна до 18.03.2024 г. Поради това заявила своята претенция пред него, за което била образувана щета № 0801-004613/2023-01/02. С писмо от 16.10.2023 г. застрахователят отказал да й изплатил обезщетение.

Заявява, че изживяла дълъг и изключително труден и болезнен период на възстановяване, който продължавал и към днешна дата. Преживявала отново инцидента, което й носело само отрицателни емоции. Дори при сядане на пасажерската седалка изтръпвала от ужас при разминаването си с други автомобили.

Твърди, че продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх за бъдещето си, постоянен стрес и психически дискомфорт.

Поради това иска ответното застрахователното дружество да й заплати 40 000 лв. обезщетение за неимуществени и 431,84 лв. /след допуснато от съда увеличение на 1 иска/ обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 27.05.2023 г. с участието на застрахован при него водач, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя по застраховка ГО за настъпване на застрахователното събитие до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

Оспорва сочения механизъм на ПТП. Намира, че в случая не се е осъществил нито един от елементите на фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Оспорва твърдението, че изключителна вина за застрахователното събитие има С. В..

Заема позиция, че той е изчаквал на стоп-линията, сигнализирал е намерението си за завой наляво чрез задействане на левия си мигач като почти е финализирал маневрата си преди да бъде ударен от ищцата. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството че Г. Н. се е движела с изключително превишена скорост, която не й е позволила да предприеме своевременно намаляване на скоростта и спиране, когато това е станало наложително. Не е положила необходимите усилия за предотвратяване на неблагоприятното събитие, макар и да е разполагала с обективна възможност да забележи товарния автомобил и своевременно да задейства спирачната си система. Намира иска за неимуществени вреди за неоснователен в пълния претендиран размер. Заема позиция, че не бил съобразен реално с понесените от ищеца болки и страдания в резултат от пътния инцидент и надвишавал значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение. Не бил съобразен още и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Оспорва по размер и иска за имуществени вреди, заемайки позиция, че тези разходи не били необходими по смисъла на КЗ, покривали се от НЗОК и не следвало да се обхващат от дължимото обезщетение.

Възразява още, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което допринесла за настъпването на травматичните увреждания в този им вид и обем.

Заявява, че се била възстановила без да има някакви усложнения, в сравнително кратък период. Намира, че в случай че се окажело че пострадалата все още не била възстановена, да се отчете неполагането на дължимата грижа от нейна страна, което се изразявало в неспазване на лекарските предписания, неосъществяването на периодични прегледи, консултации и непровеждането на рехабилитационни курсове.

Твърди, че не била провеждала и физиотерапия, която в случая била наложителна и щяла да доведе до намаляване на периода на възстановяване, респ. да благоприятства своевременното оздравяване. Оспорва и твърденията й за претърпени психологически проблеми. По съображения за неоснователност на главните искове намира за неоснователни и акцесорните искове за забава. Излага доводи, че ищцата не изпълнила задължението си по чл. 380 КЗ и не представила данни за банковата си сметка, както и не оказала съдействие, поради което за ответника не възниквало задължение за заплащане на лихви за периода от 14.07.2023 г. до 14.10.2023 г. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП № 14 от 27.05.2023 г. /л. 6/ се установява, че на 27.05.2023 г. ищцата като водач на л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № *** е пострадал 2 при ПТП с участието на „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, управляван от С. В..

Между страните няма спор, че тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.05.2023 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване на събитието при ответното дружество.

Приобщено към доказателствения материал е и съдебно –медицинско удостоверение, издадено от д-р НС на 29.05.2023 г., видно от което ищцата е получила счупване на дясната лъчева кост, счупване на стилоидният израстък на дясната лакътна кост, охлузвания и кръвонасядания по долните крайници, оток и зачервяване на дясното ходило, охлузване в челната област. За прегледа и издаването на СМУ ищцата е заплатила общо 113,05 лв., видно от приложените на л. 12 документи.

Приложена е и фактура № 2000000535/28.05.2023 г., издадена от КМЦ Лекраи за нас Плевен ООД с приложен към нея касов бон, удостоверяващи заплащането на 180 лв. от ищцата за първичен преглед - консултация и КТ на крайници.

Приобщени към доказателствения материал са касови бонове и фактури, съответно от 13.06.2023 г. за 27,39 лв., от 08.06.2023 г. за 16,20 лв., от 21.06.2023 г. за 48,80 лв. за закупени от ищцата лекарства, както и фактура от 08.09.2023г. с приложен касов бон, удостоверяващ плащането на 46,40 лв. потребителска такса за пролежани 8 дни в Отделение по физикална терапия и рех. медицина.

Към доказателствения материал са приобщена материали от воденото относно процесното ПТП ДП №101/2023 г. по описа на РУ Бяла при ОДМВР Русе, както и амбулаторни листове и епикриза, които съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от притежаващите специални знания вещи лица по назначената и приета по делото КСМАТЕ.

За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства.

Св. КВЛП – дългогодишна нейна приятелка дава показания, че за инцидента узнала от Г., която й се обадила по телефона в края на м. май, миналата година.

Разказала й за катастрофата и й споделила, че има сериозни проблеми с дясната си ръка – че е обездвижена, с гипс, че има проблеми и с долните крайници. Обяснила й, че се установила в дома на родителите си в село, близо до Плевен. Впоследствие двете се чували по телефона и ищцата й се оплаквала, че има болки и постоянно приема обезболяващи таблетки. През м. октомври, 2023 г. Г. се прибрала в Русе. Гипсът на ръката й вече бил махнат, но на практика дясната й ръка била обездвижена, не можела да си служи с нея. Тогава се наложило свидетелката да ходи в дома й, за да й помага в почистването, готвенето, личната хигиена и обличането. Всичко това Г. не можела да прави сама, без чужда помощ. Свидетелката изнася данни, че родителите на ищцата и брат й също се установили в Русе през м. октомври. И тримата се нуждаели от чужда помощ. Братът на ищцата бил с психически увреждания. Баща й също бил много зле, имал деменция, постоянно се нуждаел от чужда помощ. Майката на ищцата долу горе се справяла, но пак се нуждаела от друг човек. Освен Г. нямало кой друг да се грижи за тях тримата. Наложило се свидетелката да започне да помага вместо нея и на тях, като това продължавало и до момента, тъй като дясната ръка на Г. все още била много слаба. Дава показания, че при различни движения ищцата изпитва силна болка.

Психически също трудно се справя. Трудно преживява и катастрофата и стреса след това. Допълнително се тревожи, че не може пълноценно да се грижи за брат си и 3 родителите си, както го е правила дълги години. Свидетелства, че Г. е търсила лекарска помощ за психическите си проблеми. Лекарите се надявали тя да се оправи като стои в семейна, домашна среда. Св. П изнася още данни, че Г. работи в магазин „Билла“ на ул. „Видин“ в гр. Русе. През м. декември искала да се върне на работа на 8 часа, но поради това, че с дясната си ръка все още не може да си служи пълноценно и много я боли, се наложило да премине на 4-часов работен ден, за да е по-спокойна.

Дава показания, че ищцата се страхува да шофира, като понастоящем дори в рамките на града се притеснява да го прави и в повечето случаи ползва такси.

Св. С. ИЙ дава показания, че с ищцата се познават отпреди повече от 10 години, като се запознали покрай общото си хоби – страст към старите автомобили. Г. му се обадила непосредствено след инцидента в края на м. май, миналата година. Потърсила го за помощ, като му обяснила, че е пострадала и няма кой да й помогне. Свидетелят помолил баща си да отиде при нея в гр. Бяла. След прегледа й в Спешна помощ я докарал в родното й село Комарево, Плевенско. На следващия ден свидетелят я посетил. Дясната й ръка била много подута и я боляла. Съпроводил я до ортопед, където я гипсирали и я прибрал в дома й. Свидетелства, че ищцата имала наранявания и по цялото тяло, неописани в епикризата. Затова посетили и съдебен лекар, който извършил обстоен преглед. Дава показания, че тъй като Г. се грижи за своите родители и брат си, които са в тежко здравословно състояние, а самата тя също се нуждаела от грижи, се наложило да помоли една жена от селото да й помага. След като й свалили гипса, ходила на рехабилитация в гр. Плевен. През това време ходил да я посещава в дома й, където виждал, че ищцата много трудно става. Освен ръката, я болял и крака.

Състоянието й било такова, че било трудно, почти невъзможно, да се справя с каквото и да било. Свидетелят я карал с колата си по прегледи и рехабилитация в гр. Плевен.

Рехабилитацията била на два пъти по 10 дни. После допълнително се наложило да лежи в рехабилитационното отделение още 10 дни, защото възстановяването й вървяло трудно. През м. октомври, 2023 г. Г. заедно с родителите и брат си се прибрали в Русе. Двамата продължили да поддържат връзка по телефона. Дава показания, че усещал, че Г. е сериозно притеснена от това дали ще успее да се възстанови ръката й. Допълнително била стресирана от това, че на нея лежат грижите за родителите й и за брат й. Страхувала се да не остане инвалид. Знаел, че се върнала на работа, но после излязла в болнични поради някакво психическо разстройство, което получила от тези свои страхове. Свидетелства, че Г. се страхува да шофира и този страх е предизвикан от катастрофата, която е претърпяла. Страхувала се и когато се вози в автомобил. Предимно ползвала таксита и се возела на задната седалка.