Решение № 5322 от 17.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5322 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20251100506863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от М. Т. С. – взискател по изп.д. № 20217910400038 срещу акт на ЧСИ Т.В., рег. № 791 на КЧСИ – сметка за разпределение на постъпилата в хода на изпълнението сума от 206 000 лв. в резултат на проведена публична продан на собствения между взискателите недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор – ***, находящ се в с.

Владая, Столична община по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1/03.01.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с площ на имота от 1558 кв.м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана. В жалбата се излагат доводи, че сумата от получената цена за имота е разпределена неправилно между съделителите при погрешно посочени квоти в съсобствеността на имота. В подкрепа на това твърди, че въз основа на нотариално завещание № 103, т. 1, рег. № 873/27.12.2006 г. жалбоподателката М. С. е получила от своята майка /Л.А.М./ притежаваните от нея в съсобствеността идеални части. Първоначално имотът е бил придобит от бащата на жалбоподателката – Т.М. при условията на семейна имуществена общност, като след смъртта му неговият дял е преминал при наследяване в собственост на жалбоподателката М. С., нейния брат Л.М. и майка им – Л.М., при което всеки от тях е получил по 1/3 от наследствения дял, като жалбоподателката и нейният брат са получили дял в съсобствеността на имота – 1/6 идеална част, а делът на майката в съсобствеността се е увеличил от ½ на 2/3 (1/2+1/6).

В резултат на това и въз основа на завещателното разпореждане жалбоподателката е получила и притежавания от майка си дял от 2/3, при което делът й в съсобствеността се е увеличил на 5/6 (2/3+1/6). Поради това оспорва квотите в съсобствеността между двамата съделители – М. С. и Л.М. да са еднакви, както е приел ЧСИ, поради което оспорва размера на вписаните в разпределението суми съобразно тях. Моли акта на разпределение като действие на ЧСИ да бъде отменен.

По делото е постъпил писмен отговор от съделителката Р.П.В. – К., в който оспорва жалбата по основателност и моли да бъде оставена без уважение. Излага 1 доводи, че доколкото предмет на жалбата не е получената от нея част според квотата й в съсобствеността, то същото е влязло в сила в съответната част. Допълва, че доколкото в производството по делба жалбоподателката не е предявила иск за установяване правата по завещанието, същото не е било взето предвид, а съдебният изпълнител дължи изпълнение въз основа на издадения в съдебното производство изпълнителен лист. Претендира разноски.

По делото са постъпили писмени възражения и от останалите съделители – страни в изпълнителното производство – В.К.М., Ц.Л.М. и К.Л.М.-Д., в които излагат такива срещу основателността на жалбата. В подкрепа на това излагат, че решението по съдебната делба е влязло в сила, като не е било обжалвано от жалбоподателката, която не е обжалвала и действията на ЧСИ във връзка с провеждане на публичната продан на имота.

В мотивите си ЧСИ Т.В. излага становище за неоснователност на жалбата, като излага аргументи за законосъобразност на процедурата по предявяване на обжалваното разпределение и определяне на сумите в него, като поддържа, че е съобразно квотите в съсобствеността по изпълнителния лист, което е императивно задължение на съдебния изпълнител.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложеното в становището на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително дело, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от правно легитимирано лице в срока за това срещу акт подлежащ на обжалване по реда на чл.

463, ал. 1 ГПК.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е било образувано по молба на Р.П.В.-К. против М. Т. С. и Л.Т.М. въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2014 г., издаден по гр.д.№ 28736/2010 г. по описа на СРС – 66 състав, за изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК, на допуснатия до делба недвижим имот, при следните квоти за съделителите – 2390/2976 част – за Р.В.-К., 293/2976 част - за М. С., 293/2976 част – за Л.М..

По изпълнителното дело е изготвен протокол за разпределение, насрочено за предявяване на 18.02.2025 г., на постъпилата сума от публичната продан на имотите в размер на 206 000 лв.

Видно от приложеното Разпределение изх. № 580/03.02.2025 г. на получената сума от 206 000 лв., в което са посочени следните квоти в съсобствеността на съделителите, а именно 2390/2976 част – за Р.В.-К., 293/2976 част - за М. С., 293/2976 част – за Л.М., след извършената публична продан на имота всеки от наследниците на Л.М. получава по 1/3 от припадащата му се част, при което по 1/3 от 293/2976 част, съответно за В.М., Ц.М. и К.М.-Д.. Съобразно така определените квоти са възложени и разноските за съдебното и изпълнителното производство, които да бъдат приспаднати от дължимата за получаване сума от всеки от тях.

Редът за извършване на разпределение на постъпилите в хода на принудителното изпълнение суми е уреден в разпоредбата на чл. 460 ГПК. При постъпила жалба срещу разпределението съдът дължи проверка дали са спазени правилата за извършването му, при която е ограничен само относно оплакванията от жалбоподателя.

В случая предмет на изпълнителното производство е ликвидиране съсобствеността между съделителите върху недвижим имот, като всеки от тях има право да получи част от цената по реализираната продан, съответна на квотата му в съсобствеността. В този смисъл, в сметката за разпределение се дължи определяне на 2 сумата, която всеки от тях следва да получи от стойността за имота, както и разноските, които следва да му бъдат възложени като дължими в полза на ЧСИ.

Разпределението е атакувано в частта относно сумите определени като дължими за получаване от наследниците на Л.М. и М. С., като в частта за получените такива от съделителя Р.В.-К. не подлежи на изследване законосъобразността му, доколкото не е предмет на жалбата.

Разпределението на сумата получена от купувача при проведена публична продан на делбен имот не е типичното по смисъла на чл. 460 ГПК, доколкото основанието за извършването му е напълно различно от това на разпределението с цел удовлетворяване на вземанията, за което е предприето принудително изпълнение и публичната продан е способ за това. Това е така, защото сумата предмет на разпределението проданта на делбения имот е винаги достатъчна за всички взискатели спрямо квотите, при които трябва да бъде извършено и които са съответни на дела в съсобствеността. В този смисъл производството пред съдебния изпълнител е инициирано за реално осребряване на делбеното имущество и получаване от всеки от съделителите на паричната равностойност според дела му в съсобствеността на неподеляемия недвижим имот. То няма характер на типичното такова, в което съдебният изпълнител дължи връчване на покана за доброволно изпълнение, не се извършва опис, оценка, не се назначава пазач. В производството за публична продан на неподеляем недвижим имот всички съделители имат качеството на взискатели с правото да получат равностойността на дела им в съсобствеността и по своя характер представлява продължение на съдебното производство по извършване на делба и в изпълнение на решението по него, в което освен начина на извършване на делбата, са установени и лицата, между които следва да бъде извършена и квотите им в съсобствеността. Така установеното със съдебното решение формално е обективирано в издаден изпълнителен лист, който да послужи като годно основание за провеждане на публична продан от съдебния изпълнител. В този смисъл, към момента на образуване на изпълнителното дело всички тези въпроси са разрешени в исковото производство по допускане и извършване на съдебна делба, в хода на което страните по него разполагат с процесуалната възможност да заявят възраженията си срещу претендираното право от останалите съделители или да искат установяване съществуването на свое материално право върху поделяемата вещ. Предявяването на такива възражения при спор за материално право в изпълнителното производство е недопустимо, като съдебният изпълнител не е компетентен да ги разгледа и да се произнесе въз основа на тях. В случая, безспорно е, че разпределението е извършено при квотите между съделителите въз основа на изпълнителния лист, като спрямо един от тях в полза на неговите наследници – конституирани като взискатели в хода на изпълнителното производство, което е допустимо при настъпила смърт.

Предвид гореизложеното и доколкото разпределението е атакувано само относно възложените суми спрямо квотите в съсобствеността на двама от взискателите, по отношение на които се установи, че са съответни на посочените такива в изпълнителния лист, не се установява да е налице неправилност или незаконосъобразност по отношение на същото и в този смисъл жалбата се явява неоснователна, като следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателката М. С. следва да бъде осъдена да заплати сторените от съделителя Р.П.В.-К. разноски за производството в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Т. С., ЕГН ********** – взискател по изп.д. № 20217910400038 срещу акт на ЧСИ Т.В., рег. № 791 на КЧСИ – сметка за разпределение с изх. № 580/03.02.2025 г. на постъпилата в хода на изпълнението сума от 206 000 лв. в резултат на проведена публична продан на собствения между взискателите недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор – ***, находящ се в с. Владая, Столична община по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1/03.01.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с площ на имота от 1558 кв.м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана.

ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес – с. Владая, ул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.П.В.-К., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул.

****, сумата от 200 лв. – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4