Решение № 498 от 28.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Благоевград, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200501067 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 10656/28.06.2024 г., подадена от А. А. М., ЕГН: ********** и В. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес в *********, чрез адв. Д. М. С., против действия на ЧСИ Б.В., извършени по изп. д. № 550/2023 г. по описа на този съдебен изпълнител. В жалбата се навеждат твърдения, че на 18.06.2024 г. длъжниците получили съобщения, с които били уведомени за започналото изпълнително производство, вземанията, които са предмет на същото, както и че съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на недвижими имоти на 15.07.2024 г. от 10:00 ч. В тази връзка се възразява, че тези имоти не били индивидуализирани по никакъв начин, отделно от това се настоява, че изпълнението е насочено срещу несеквестируеми имоти на основание чл. 444 ГПК, като се подчертава, че с това изпълнение се нарушава принципът на съразмерност, регламентиран в текста на чл. 442а ГПК. Постановлението за разноски се атакува общо като немотивирано, неправилно, без да се излагат конкретни възражения срещу него. В представените мотиви по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител посочва, че с разпореждане от 15.07.2024 г. насроченият опис на недвижим имот е отменен поради липса на данъчна оценка и удостоверение за вещни тежести, с оглед спазване 1 разпоредбата на чл. 459 ГПК, поради което в тази част жалбата е оценена като недопустима. Излагат се и доводи срещу въздигнатите възражения, като се посочва длъжниците да са били редовно уведоми за наложените обезпечителни мерки по делото, респективно за това кой конкретно е възбраненият имот, като оплакването за нарушение на нормата на чл. 442а ГПК не държало сметка за това, че длъжниците не предприели никакви действия по плащане на дълга, нито отправили искане за неговото отсрочване или разсрочване, като същите са имали и възможността да се възползват от нормата на чл. 443 ГПК, като предложат друго свое имущество, върху което да се насочи изпълнение. По отношение на оспорените разноски се акцентира, че същите били определени и приети съгласно действащата тарифа и били заплатени авансово от взискателя.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази гореизложените възражения и доводи на длъжниците и частния съдебен изпълнител, както и като прецени приложените по делото материали, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя В. Б. К., ЕГН: ********** срещу длъжниците А. М. и В. М., с представен към молбата изпълнителен лист № 457 от 09.06.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 537 по ч. гр. д. № 1207 по описа за 2023 г. на РС - Благоевград, с която е разпоредено на длъжниците да заплатят на кредитора сума в размер на 601.90 лева, представляваща дължима на основание т. 4 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I, рег. № 274 неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2023 г., 25 лева държавна такса и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство. В тази връзка от страна на съдебния изпълнител на 12.01.2024 г. е наложена възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, с адрес в *********, с площ на обекта от 91.42 кв. м. На 15.09.2023 г. длъжниците получили покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 550 по описа за 2023 г. на ЧСИ Б. В., ведно с приложения към нея - издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, като също така им е съобщено, че дължат такси по изпълнението в размер на 144.00 лева, както и дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 134.27 лева. С уведомление с изх. № 04926 от 09.05.2024 г., изпратено по електронен път на взискателя на 2

10.05.2024 г. (стр. 82 от делото), било съобщено на последния, че следва да заплати 48.00 лева с вкл. ДДС за изготвяне и изпращане на съобщения до длъжниците на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, като с нарочно постановление от 12.06.2024 г. (с погрешно техническо обозначение в него на датата 21.08.2023 г. - така изрично уточнителното съпроводително писмо на съдебния изпълнител с вх. № 13553 от 14.10.2024 г.), тези разноски в размер на 48.00 лева с вкл. ДДС били приети от страна на ЧСИ Б. В.. С нарочни съобщения от 13.06.2024 г. А. М. и В. М. били уведомени от страна на съдебния изпълнител, че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на недвижим имот, който ще бъде извършен на 15.07.2024 г. от 10:00 ч. С разпореждане от 15.07.2024 г. съдебният изпълнител след като констатирал, че липсва данъчна оценка на възбранения имот, а също така и внесена такса от взискателя по реда на т. 10 от ТТРЗЧСИ, отложил насрочения опис на недвижим имот и отказал да намали приетия размер на разноските, съгласно постановлението от 12.06.2024 г.

На база на така приетите фактически положения, установими от приложените по изпълнителното дело материали, съдът достига до следните правни заключения:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може в двуседмичен срок от извършване на действието или получаване на съобщението за това да обжалва насочване на изпълнението срещу имущество, което счита за несеквестируемо. Допустимостта на жалбата на длъжника е ограничена с оглед предмета на обжалваното действие и оплакванията за незаконосъобразност на същото, като обжалване се допуска по отношение на изрично посочените от закона действия и основания. Жалбата на длъжника е срещу насочването на изпълнението, когато в нея той се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество. По тази жалба съдът е длъжен да се произнесе дали имущественият обект е секвестируем или не. Ако в жалбата длъжникът иска отменяване на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия нарушават несеквестируемостта. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично 3 искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. - т. 1). Както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, в случая съдът е обвързан от предмета на жалбата и наведените с нея оплаквания, като в този смисъл е ясно, че се обжалва разпореждане за насрочване на опис на недвижим имот, определен за 15.07.2024 г., но след като по делото се доказва, че извършването на това действие е отменено, то към този процесуален момент за жалбоподателите не е налице правен интерес от жалбата в тази част, тъй като поначало липсва годен предмет - предприемане на изпълнително действие, което да има потенциала да накърни несеквестируемо имущество на длъжниците (в този смисъл и Определение № 2362 от 21.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2304 / 2024 г. на Апелативен съд - София). Разбира се, ако впоследствие бъде предприето ново насочване на изпълнение към недвижимия имот, то за длъжника би възникнало право на жалба.

По отношение на постановлението за разноски съдът счита, че жалбата срещу този акт на ЧСИ е допустима, доколкото е подадена в срок и от надлежна страна - чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. По същество обаче същата е неоснователна, тъй като на първо време с нея не се релевират конкретни възражения срещу размера на приетите разноски. Основанието за тяхното начисляване е налице, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК и т. 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като конкретните разходи са сторени във връзка с предприемане на уведомяване на длъжниците, но в случая от страна на жалбоподателите не са наведени оплаквания срещу тяхното приемане, а както е известно в настоящото производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция и е обвързан при преценката относно законосъобразността на акта на съдебния изпълнител от предметния обхват на жалбата.

С оглед тези съображения жалбата срещу постановление за разноски от 12.06.2024 г. следва да се остави без уважение, а срещу разпореждането на ЧСИ за насрочване на опис - без разглеждане.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 437 ГПК 4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А. А. М., ЕГН: ********** и В. Д.

М., ЕГН: **********, двамата с адрес в *********, срещу разпореждане на ЧСИ Б.В., обективирано в съобщения с изх. № 06771/13.06.2024 г. и изх. № 06773/13.06.2024 г., с което е предприето извършване на опис на недвижим имот, насрочен за 15.07.2024 г. от 10:00 ч., по изпълнително дело № 550 от 2023 г. по описа на ЧСИ Б.В., рег. № 890, район на действие ОС - Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А. А. М., ЕГН: ********** и В. Д. М., ЕГН: **********, двамата с адрес в *********, срещу постановление на ЧСИ Б. В. за приемане на разноски от 12.06.2024 г., изчислени на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 10656 от 28.06.2024 г. подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред АС София, считано от датата на получаване на съобщението за неговото изготвяне, а в частта, с която тази жалба срещу постановление за разноски е оставена без уважение решението не подлежи на обжалване (чл. 437, ал. 4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5