Решение № 432 от 06.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Габрово, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 1029/09.02.2023 г. предявена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК 107009273, с адрес: гр. Габрово, ул.

“Индустриална” № 6 срещу М. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********” № 3, ап. 3.

Ищецът твърди, че на 11.11.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 954.69 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.01.2020 г. до м.06.2022 г. и сумата 140.10 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 10.10.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано гр. дело № 1894/2022 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, партида № 20621, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.

Габрово, ул. „*********” № 3, ап. 3. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2022 1 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер.

Счита, че исковата молба е нередовна тъй като не ставало ясно какво е основанието на предявения иск.

Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на всички изисквания за редовност предвидени в чл.127 и чл.128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения относно страните, предмета и основанието на предявения иск, а правната квалификация се извършва от съда.

Оспорва ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, с възражението, че липсвали доказателства относно правото на собственост върху топлоснабдения имот и за твърдяното наследствено правоприемство. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на ищеца по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 2741/10.07.2023 г., издадено от община Габрово, титуляра на партидата – Д.К.А. е починала на 21.07.2019 г. като е оставила наследник по закон ответника М. В. А., ЕГН ********** - дъщеря.

Страните не спорят и с определение от 06.07.2023 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че ответникът М. В. А., ЕГН ********** притежава право на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ап. 3. От изготвената служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че М. В. А., ЕГН ********** е с регистриран постоянен адрес - гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ап. 3, на който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, находящ се на адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ап. 3. В случая ищецът твърди задълженията да са възникнали за процесуално легитимирания ответник М. В. А., който за процесния период е имал качеството потребител на топлинна енергия като собственик на недвижимия имот, а не в правната сфера на нейния наследодател Д.К.А., след което в резултат на наследственото правоприемство задължението на наследодателя да е преминало към наследниците му по закон, поради което доводи и възражения свързани с наличие или липса на наследствено правоприемство не следва да се обсъждат, тъй като са ирелевантни за предмета на спора.

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и 2 приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период количеството потребената топлинна енергия е определено при стриктно спазване на нормативната уредба – Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативните правила. Топлината, отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 121 куб.м., независимо дали има монтирани отоплителни тела или не.

Топлинната енергия за процесния период в имота на ответника е използвана за отопление на имота чрез отдавана от отоплителните тела без топлоразпределител и отдадена от сградна инсталация. Размерът на ползваната топлоенергия за периода от м.

01.2020 г. до м.06.2022 год. е както следва: сезон 2019/11-2020/06 за отопление от отоплителни тела с уреди (0 деления) 0 МВт.ч, сума 0 лв.; от отоплителни тела по мощност (приравнени 2,89 деления) 1,1 МВт.ч, сума 129,64 лв.от сградната инсталация 1,891 МВт.ч, сума 222,86 лв.; общо топлоенергия 2,991 МВт.ч; общо сума 352,5+10лв.

(аб.такса) +3,6 (такса уреди )=366,10 лв.; сезон 2020/11-2021/06 за отопление от отоплителни тела с уреди (0 деления) 0 МВт.ч, сума 0 лв.; от отоплителни тела по мощност (приравнени 2,28 деления) 1,134 МВт.ч, сума 134,91 лв. от сградната инсталация 1,978 МВт.ч, сума 235,40 лв.; общо топлоенергия 3,112 МВт.ч; общо сума 370,31+10 лв.(аб.такса) +3,6 (такса уреди)=383,91 лв.; сезон 2021/11-2022/06 за отопление от отоплителни тела с уреди (0 деления) 0 МВт.ч; сума 0 лв.; от отоплителни тела по мощност (приравнени 4,18 деления) 0,944 МВт.ч, сума 122,43 лв. от сградната инсталация 1,303 МВт.ч. сума 168,99 лв.; общо топлоенергия 2,247 МВт.ч; общо сума 291,42+10лв. (аб.такса)+3,6 (такса уреди)=305,02 лв. Отчитайки, че процесния период не включва първите два месеца от сезон 2019/11-2020/06 общо ТЕ е 2,16 МВтч, сума за нея се получава 254,55лв.+10лв.(аб.такса)+3,6 (такса уреди)=268,15лв. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в имота за периода от м.

01.2020 г. до м.06.2022 год. топлинна енергия възлиза на сумата 957.08 лева.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1894/2022 год. по описа на ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените установителни искове.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 954.69 лева и неизпълнение на 3 задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ап.

3топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т.

41б от ДР на Закона за енергетиката.

Изводите на съда не се променят от обстоятелството, че партидата на топлоснабдения имот и съответно издаваните от ищцовото дружество документи са с посочен титуляр Д.К.А.. Съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

С оглед изложеното, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване оператора съгласно чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от общите условия, то той дължи заплащането на потребената топлинна енергия за имота след датата на промяна в собствеността (независимо, че партидата има друг титуляр), т. е. в рамките на процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.