Определение № 94 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500010 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 33299/13.12.2024 г. на В. Т. С., чрез адв.

Д. А., против Разпореждане от 04.12.2024 г. на частен съдебен изпълнител Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС – Варна, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело № 2499/2024 г.

Жалбоподателят излага следните съображения за неправилност на обжалвания акт:

С влязло в сила решение, в основана на което е издаден изпълнителният лист, е осъден да предаде владението върху 1/8 ид. ч от ПИ *** на Н. П. М..

На 14.10.2024 г. с нотариален акт за замяна на недвижим имот Н. П. М. прехвърля на М. А. А. и Даниела Никова Василева правото на собственост върху собствената си 1/8 ид.ч. върху по горе описания имот. Според НА Н. П.

М. е предал владението на идеалните части на приобретателите в деня на замяната. От което следва, че М. А. е получил владението преди образуване на изпълнителното дело, поради което няма нужда от принудително изпълнение.

За Н. М. липсва правен интерес да завежда изпълнително дело, тъй като вече не е собственик на процесните идеални части и е предал владението им.

Липсва активна легитимация Н. М. да е взискател по изпълнителното делото.

Същият е бил във владение на идеалните части от ПИ към момента на прехвърлянето им на новите собственици.

В ПДИ е посочено, че взискател по изпълнителното дело е М. А. А., който е един от новите собственици на идеални части, и е получил владението върху тях, в деня на нотариалното изповядване на сделката.

Недопустимо е М. А. да е взискател по изпълнителното дело, тъй като 1 не фигурира в съдебното решение и изпълнителния лист, изпълняемото право не му е прехвърлено, и няма никакъв правен интерес защото е получил владението върху процесните идеални части.

Нормата на чл. 429, ал. 1 от ГПК не следва да намери приложение. Това, че Н. е прехвърлил своето право на собственост и владението на идеалните части от ПИ на други лица не означава, че е прехвърлил и своето изпълняемо право по съдебното решение.

Моли да се постави решение, с което да се отмени обжалваното действие.

Моли за спиране на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано становище от М. А. А., в което излага аргументи за неоснователност на жалбата.

ЧСИ Л.С е депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е неоснователна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От приложените по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 07.11.2024 г. Н. П. М. и М. А. А. са подали молба до ЧСИ Л.С, за образуване на изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист от 5.11.2024г. издаден от ВРС по гр.д.№15193/2020г., по силата на който В. Т. С. е осъден да предаде на Н. П. М. 1/8 ид.ч от недвижим имот с идентификатор *** находящ се в гр. Варна, ул. „ Дрин“ № 14, на основание чл. 108 от ЗС.

С разпореждане от 07.11.2024 г. ЧСИ Л.С е образувал ИД №2499/2024г., и е конституирал като взискател по делото М. А. А.. Със същото разпореждане е насрочен въвод във владение в процесния имот на 27.12.2024 г.

С нотариален акт за замяна да недвижим имот с движима в вещ от 14.10.2024 г. № 155 том 6, дело № 1051 от 2024г., издаден от нотариус В.Г, Н.

П. М. е прехвърли собствеността на 1/8 ид.ч от недвижим имот ***. на М. А. А. и Даниела Николова Василева, срещу часовник на стойност 354 лв. В нотариален акт е отбелязано, че владението върху имота се предявява в деня на изповядване на сделката.

На 16.12.2024г. с нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна да недвижим имот с движима в вещ от 14.10.2024 г. № 155 том 6, дело № 1051 от 2024г., издаден от нотариус В.Г, е заличено, изречението че владението върху процесния имот е предадено.

2

На 03.12.2024г. длъжникът С., депозира искане за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 04.12.2024г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

На 27.12.2024г. М. А.М е въведен във владение. В протокола за въвод във владение е отбелязано, че длъжникът, чрез адв. А. е отказал да даде достъп до имота на М. М., понеже не е посочен в изпълнителния лист. На място е сменен катинара на входната врата, като ключ за него е предоставен на адв. А..

От така изложената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл.429, ал.1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Дори ако правоприемството е настъпило преди собственикът на имота да се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съществуващо в негова полза изпълнително основание, правоприемникът може да поиска изпълнителният лист да се издаде на негово име на основание чл.298, ал.2 ГПК. Виж. Решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 533 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение

В настоящия случай М. А.М е частен правоприемник на Н. П. М..

Правоприемството е настъпило по силата на сключения договор за замяна да недвижим имот с движима в вещ, с който Н. М. е прехвърлил собствеността върху 1/8 ид. ч от ПИ *** на М. А. А. и Даниела Николова Василева. С придобиване на собствеността приобретателят придобива всички, права които е притежавал прехвърлителят върху недвижимия имот. По делото не е спорно, че по силата на издадения изпълнителен лист Н. М. е имал право да образува изпълнително дело за предаването на процесните идеални части.

Това право е прехвърлено на М. А.М, в деня на сключване на договора за замяна.

По смисъл на Решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 533 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, предявен от М. А. А. иск по чл.

108 от ЗС, ще е недопустим предвид това, че може да иска издаване на изпълнителен лист в негова полза.

Въпреки, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена съвместно с Н. П. М., последният не е конституиран в изпълнителното дело и същият няма качеството на страна в производството. Правилно в имота е въведен само М. А. А..

Предвид изложеното съдебният изпълнител законосъобразно е конституирал като взискател в изпълнителното дело М. А. А., а направеното възражения в тази връзка се явява неоснователно.

Възражението, че Н. М. е предал владението на М. М. преди издаване на 3 изпълнителния лист, се явява неоснователно.

Видно от предоставения нотариален акт за поправка на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима в вещ от 14.10.2024 г. № 155 том 6, дело № 1051 от 2024г., издаден от нотариус В.Г, Н. М. не е предал владението н а М. М. върху 1/8 ид. ч от ПИ ***. От протокола за въвод се установи, че длъжникът В. С. е отказал да предаде владението на процесните идеални части, поради което за взискателя е налице правен интерес за образуване на изпълнителното дело.

По тези съображения съдът намира, жалба с вх. № 33299/13.12.2024 г. на В. Т. С., против Разпореждане от 04.12.2024 г. на частен съдебен изпълнител Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС – Варна, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело № 2499/2024 г.,е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:

Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.

Преценката за основателността на искането за спиране се прави след предварителна преценка на допустимостта и вероятната основателност на подадената жалба против обжалваното действие на съдебния изпълнител. В конкретния случай съставът на ВОС установи, че жалбата подадена от В. Т. С. е неоснователна, поради което и такова се явява и искането с правно основание чл. 438 от ГПК и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 33299/13.12.2024 г. на В. Т.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ул. *********** ,против Разпореждане от 04.12.2024 г. на, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело № 2499/2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС – Варна

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ул. *********** с правно основание чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело № 2499/2024 г.по описа на частен съдебен изпълнител Л.С, рег.№ 895, район на действие ОС – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________