Определение № 5419 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5419 гр. София, 25.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101157 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №11515/18.12.2023г. на Етажната собственост на бл.

75 в [жк], [населено място], управлявана и представлявана от „ХАУС ПРО БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д. А. срещу решение №159/14.11.2023г. по в. гр. д.

№2022000500406/2022г. на Апелативен съд – Б., с което първоинстанционното решение е отменено изцяло, като вместо него е постановено друго, с което на осн. чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС вр. с чл. 284 ЗЗД Д. В. Б. е осъдена да върне на Етажната собственост на сграда, намираща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3 124.61 лева, представляваща установената по делото неотчетена от ответницата касова наличност в касата на Етажната собственост към 01.01.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като за разликата над 3 1261 лв. до претендирания размер от 23 542,35 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Според касатора, решението в отхвърлителната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при неправилен анализ на доказателствата. Изразява несъгласието си с извода на въззивния съд, че ответницата следва да върне само сумата, установена като действителна касова наличност въз основа на представените по делото приходни и разходно-оправдателни документи. Твърди, че непредставянето на документацията в пълен обем от Б. е наложило доказването на касовата наличност с всички доказателствени средства, включително посредством назначената СИЕ.

Счита, че въззивният съд не е извършил обективен и правилен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че претенциите за периодите 2015, 2016 и 2017г. са неоснователни. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на 1 касационно обжалване, тъй като според касатора при постановяване на обжалвания акт, съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на Върховния касационен съд, и които са от значение за точното прилагане на закона:

1. Следва ли да се приемат за доказани, като събрани в пълен размер приходите от месечни вноски /за управление и поддръжка, събрани от обитателите на етажната собственост /ЕС//, когато домоуправителят-касиер не издава документ за извършеното плащане, не представя по делото приходните документи в пълнота, представя Касова книга с липсващи страници и размера на приходите се установява чрез съдебно- счетоводна експертиза?

2. Следва ли да се приеме за действително установена касова наличност, изчислената от вещото лице /по приетата съдебно- счетоводна експертиза/ сума, формирана от приходи, изчислени като сбор от наеми и месечни вноски /на база брой обитатели и доказани размери на месечната вноска за всеки обитател/, и намалена с доказаните разходи на ЕС?

Тези два въпроса се поставят във връзка с твърдението на касатора, че ответницата -като домоуправител и касиер на ЕС, при събиране на месечните вноски от обитателите на ЕС, не е издавала приходни документи, а вписването в Касовата книга на сбора от приходните вноски е било нередовно и непълно. Излага се, че представените по делото от В. приходни и разходно-оправдателни документи са несистематизирани и непълни. Според касатора съдът неправилно не е кредитирал допълнителното заключение по допуснатата ССчЕ, което съобразявайки броя на обитателите, размера на месечните вноски /за поддръжка и от наемните вноски/, изчислява неотчетена касова наличност в размер от 23 542.35 лв., представляваща разлика между събраните приходи в процесния период, намалена с доказаните разходи. Счита, че изводът на въззивния съд, че така изчислената от СИЕ касова наличност се основава на предположения относно събраните суми и предполагаеми размери на разходите, е в противоречие с трайната практика на ВКС по чл.161 и чл.162 от ГПК, обективирана в Решение № 119 от 4.03.2020г. по т.д. № 2734/2015г. на ВКС и многобройните цитирани в него решения на ВКС.

Следващите три въпроса се поставят във връзка с извода за неоснователност на претенциите за 2015г., 2016г. и 2017г.:

3.

Протокол за извършена проверка/ ревизия на касата на ЕС от контрольора, респ.

Контролния съвет, следва ли да съдържа размера на приходите и разходите в ревизирания период, начално и крайно салдо, размер на дължими, но незаплатени от обитателите вноски?

4. При приемане на годишния отчет на управителя на ЕС, отчетът следва ли да съдържа размера на приходите и разходите в отчетния период? Отчетът следва ли да бъде приобщен или възпроизведен в Протокола от общото събрание /ОС/ на ЕС, на което е приет?

5. Ако в Протокол от ОС на ЕС е отразено, че годишният отчет е приет, но не се съдържат данни за редовността на проведеното ОС /присъствалите лица, респ. представените ид.части на ОС и необходимия кворум/, и не са индивидуализирани отчетите, счита ли се, че отчетите на управителя и на контролния съвет действително са приети от ОС?

Кредитирането от съда на протоколи от ОС на ЕС, които според касатора не са съставени по предвидения от закона ред, и следователно не доказват изложеното в тях, е в противоречие 2 на трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №176 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1968/2009г. на ВКС, 1-во г.о.; Решение № 12 от 19.02.2015г. по гр.д. № 5368/2014г. на ВКС, 1-во г.о.; Решение № 78 от 13.05.2015г. по гр.д. № 6829/2014г. на ВКС, 1-во г.о. По изложените съображения моли да бъде допуснато касационно обжалване, а във фазата по същество - атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и бъдат присъдени разноски.

Чрез депозирания писмен отговор, ответната страна – Д. Б., чрез адв. Г. Я. от БАК оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Моли касационната жалба да не бъде допусната до обжалване, като независимо от горното излага и становище за нейната неоснователност. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, но да бъде изменено в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 3124.61лв, като се приеме, че не дължи същата. Претендира присъждането разноски за производството по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Етажната собственост на блок 75 вх.1[жк], [населено място], чрез новоизбрания управител срещу бившия управител на ЕС- Д. В. Б..

Ищецът твърди, че на ответницата Б. в качеството и на председател на УС през процесния период /2015-2019г./ е било възложено да събира от етажните собственици ежемесечно такси за поддръжка и управление на общите части в определените от ОС размери, като освен тях, ответницата периодично е събирала суми за ремонтни дейности на общите части, за които не е имало взети решения на ОСЕС. Посочва също, че ответницата е сключила договор за монтиране на антена без да има решение на ОСЕС, а също и авансово е поискала заплащането на наеми за м.май и юни 2018г. от фирма „Унакс“, с която ЕС има договорни отношения за поставена покривна антена, без да има основание за това. На ответницата е било възложено разплащането на ежемесечните и инцидентно възникващите разходи по поддръжка и управление на общите части. Ищецът твърди, че при освобождаването от заеманата длъжност „управител на ЕС“, ответницата не предала на новия управител нито счетоводната документация- касова книга и приходно-разходни документи, нито касовата наличност. Излага, че според неговите изчисления на приходи и разходи, се губят около 5 000 лева годишно, които ответницата би следвало да върне, но не е предала на новия управител на етажната собственост. Предвид което ищецът моли ответницата Б. да бъде осъдена да върне на Етажната собственост сумата от 25 980 лева, събрана от живущите, неизразходвана и неотчетена касова наличност за периода от 01.01.2015г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва от 14.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане.

В отговора си, ответницата Б. оспорва предявения иск, като навежда възражения за нищожност на решенията на ОС на ЕС за сключване на договор с професионален управител и избора на „Дзен 33“ЕООД, тъй като не било изпълнено изискването за кворум от 67% ид.части, а били допуснати и множество други нарушения. Посочва, че било обективно 3 невъзможно да предаде документацията на новия управител, тъй като по жалби на етажни собственици срещу нея били инициирани проверки, завършили със становища, че не са установени престъпления и нарушения, но документите били изискани от прокуратурата и от НАП. Ответницата представя множество приходни и разходо-оправдателни документи за периода 2014г.-2020г. и касови книги за 2016г., 2017г. и 2018г. Твърди, че ежегодно са били извършвани ревизии от Контролния съвет на ЕС, приключвали със становище, че не се установяват липси и с констатации за касовата наличност в края на отчетния едногодишен период. Ежегодно ответницата е давала отчети за дейността си, които ОС на ЕС е приемало без възражения и забележки. Посочва, че от м.октомври 2019г. таксите вече не се събират от нея, а от друг етажен собственик и, че от този момент била изоставена утвърдената практика таксите на всеки етаж да се събират от етажни касиери и да се отчитат на нея. Заявява, че етажните касиери са имали тетрадки, в които са отразявали плащанията, като тя е получавала общо събраните суми от етажните касиери, а не лично от етажните собственици.

Оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че никога в касата на ЕС не е имало твърдяните от ищеца наличности, тъй като някои собственици са били освободени от такси, други са забавяли плащанията или са отказвали да платят; имало много необитаеми апартаменти, за които се плащани минимални и трудно събираеми месечни такси. Твърди, че допълнително са били събирани суми само за неотложни ремонти, които впоследствие са били одобрявани от ОСЕС, както и че всички събрани суми са били изразходвани по предназначението им- за управление и поддръжка на общите части.

Въззивният съд, след като е съобразил, че в исковата молба се твърди неизпълнение на задължението на ответницата Б. след прекратяването на мандата като Председател на

Управителния съвет на ЕС да се отчете пред ОС и да върне на ЕС чрез новия управител документацията и неизразходваната касова наличност в размер на претендираната сума, е счел, че предявеният иск е с правно основание чл.23 ал.6 ЗУЕС /ред. ДВ бр.26/2016г./ вр.с чл.284 ЗЗД, а не както е приел първоинстанционният съд- по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД/или чл.59 ЗЗД/. При наведените от ищеца твърдения за неизпълнение на вменени и изпълнявани само от ответницата задължения да съхранява събраните парични средства, да ги разходва за нужди на етажната собственост, да дава ежегоден отчет и след прекратяването на мандата да предаде касовата наличност на новия управител, е счел, че искът е допустимо предявен само срещу Д. Б..

Въззивният съд е посочил, че възраженията на ответницата Б. за нищожност на решения на ОСЕС, обективирани в протоколи от 03.12.2019г./за избор на професионален управител/ и от 21.05.2020г./за търсене на съдебна отговорност на стария домоуправител/ не могат да се разглеждат в настоящото производство, а следва да се предявят в специалното производство по чл.40 ЗУЕС, като се е позовал на практиката на ВКС по чл.290 ГПК /Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК/, според която могат да бъдат заявени и извън тридесетдневния срок, но в самостоятелно исково производство по установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, а не под формата на възражения.