Решение № 260053 от 05.10.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 260053/ 05.10.2020г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №502 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №35/14.02.2020 г., постановено по гр. д. №1037/2019 г. по описа на РС - В. е признато за установено в отношенията между страните, че А.

С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „ОТП Ф.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, сумата от 9536,08 евро, включваща вземане за главница в размер на 6 681,12 евро, 236,78 евро - лихва за периода 19.06.2012 г. до 18.07.2012 г., 78,36 евро - санкционна лихва за периода 19.06.2012 г. до 18.07.2012 г. и 2539,82 евро - лихва за забава за периода 19.07.2012 г. до 19.07.2019 г., по Договор за Distiller от 29.11.2010 г., сключен между ищеца и Банка ДСК ЕАД и цедиран в полза на ,,ОТП Ф. Б.” ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012 г., поради настъпила погасителна давност.

Осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ОТП Ф.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати по сметка на РС- В. сумата от 743,80 лв., представляваща левовата равностойност в евро на дължимата държавна такса в производството по гр. д. № 1037/2019г. по описа на РС - В..

Осъден е на основание чл.78 от ГПК, във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., „ОТП Ф.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „О.“, ул.„К.А.Д.“ №19, ет.2, да заплати на адв.П.Й.Н., член на Адвокатска колегия Варна, рег. №*********, с адрес: гр. *********, разноски за процесуално представителство по гр. д. № 1037/2019 г. по описа на РС - В., в размер на 1 078,86 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Ф.“ ЕАД, представлявано от И.Г.М.- Изпълнителен директор, чрез пълномощник- юрисконсулт Г.К..

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като предявения иск, като недопустим е следвало да се остави без разглеждане от съда, а производството да бъде прекратено.

В тази насока се сочи, че погасителната давност е материалноправен институт, като изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само до доброволното му изпълнение.

Освен това, предявяването на иск за факт, на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК се допуска само в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящия.

От друг страна се приема, че процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно право е предвиденото от законодателя наличие на правен интерес.

Счита се, че правният интерес от предявен на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Ищецът в случая не е аргументирал по никакъв начин наличието на правен интерес от предявяване на иска си.

Твърди се, че предявения иск е и неоснователен.

В този смисъл се сочи, че след като заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и стабилизирана спрямо ищеца, респ. всички възражения изложени в исковата молба срещу процесното вземане са преклудирани.

Излагат се отново доводи в насока, че страната не би могла чрез установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК да се брани срещу влязлата в сила заповед. Приема се, че производство по такъв иск би било недопустимо.

Съответно се сочи, че отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, основаващ се на твърдения за изтекла погасителна давност е недопустим, като изтеклата давност се релевира с възражение, а не с иск.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е да се обезсили, като недопустимо обжалваното решение, като се прекрати производството по делото, с присъждане на сторените разноски.

В случай, че се приеме, че производството по делото е допустимо и не следва да бъде прекратявано, то се моли да се отмени, като неправилно обжалваното решение, постанови се ново такова, с което се остави без уважение предявения иск на А.Т., като неоснователен.

С Определение № 464/06.07.2020 г., постановено по гр. д. №1037/2019 г. по описа на РС - В. е оставена без разглеждане молбата, с която се иска изменение на Решение № 35 от 14.02.2020г. по гр.д.№1037/2019г., в частта за разноските, инкорпорирана във въззивната жалба с вх. № 01262/06.03.2020 г.

Против това определение не са постъпили жалби от страните по делото.

В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от страна на А.С.Т., чрез пълномощника му адв. П.Н. ***.

В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

В тази насока се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят

„ОТП Ф.“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. За същият се явява процесуалния му представител юриск. К.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение. Сочи, че съображенията си за това подробно са развити, във въззивната жалба.

Моли се за присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата- А. С.Т., редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощника на същия- адв.Н. е представено становище. В последното е визирано, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- В. е образувано по предявен от А.С.Т. ***, срещу „ОТП Ф.“ ЕАД, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че първия не дължи на ответника сумата от 9536,08 евро, включваща вземане за главница в размер на 6 681,12евро, 236,78 евро лихва за периода 19.06.2012г. до 18.07.2012г., 78,36евро санкционна лихва за периода 19.06.2012г. до 18.07.2012г. и 2539,82 евро лихва за забава за периода 19.07.2012г. до 19.07.2019г., по Договор за Distiller от 29.11.2010г., сключен между ищеца и Банка ДСК ЕАД и цедиран в полза на,,ОТП Ф. Б.” ЕАД с Договор за покупко- продажба на вземания от 10.12.2012г., поради изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД давност.

Твърди се от страна на ищецът, че „ОТП Ф. Б.”

ЕАД, чрез агенция „ЕОС М.” ЕООД, неколкократно е изпращал покани до него да заплати доброволно процесната сума, представляваща вземане по кредит, предоставен му от „Банка ДСК”

ЕАД, което ответникът придобил чрез договор за цесия от 10.12.2012г.

Твърди се, че през 2019г. А.Т. на няколко пъти е канен от представители от „ОТП Ф. Б.” ЕАД да подпише споразумение за признаване и плащане на задълженията си, което той е отказал да подпише.

Визира се, че не се дължи изпълнение на задължението и иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо, че вземането на ответника е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност.

В срокът по чл.131 ГПК от страна на ответника „ОТП Ф. Б.” ЕАД е постъпил отговор на исковата молба. В него е взето становище, че предявения иск е процесуално недопустим и неоснователен.

В тази връзка се счита, че за ищеца не е налице правен интерес да предяви настоящия иск с доводи, че между страните липсва правен спор, от който да се изведе правен интерес от водене на установителен иск за недължимост на процесната сума. От страна на кредитора не били предприети действия, които да обусловят правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Ответникът не е предприемал каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на ищеца, които да застрашават притежавано от него право. Изпратените извънсъдебни книжа не предоставяли възможност за бъдещо събиране на вземанията, чрез принудително изпълнение, което от своя страна не обуславяло наличие на правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането.

Изпратените покани за плащане доказвали единствено, обстоятелството, че кредиторът е титуляр на вземане към длъжника А.т Т., по което не се спори между страните. Фактът, че кредиторът канел длъжника, не означавало, че съществува спор относно погасителната давност- кредиторът имал право да претендира от длъжника погасеното по давност вземане и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Право на кредитора било да кани длъжника да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност, а на преценката на длъжника е дали ще плати съществуващите вземания, трансформирани в естествени задължения.

Сочи се, че искът бил преждевременно предявен, тъй като кредиторът не претендирал правата си по съдебен ред, за да може в този смисъл да им се противопоставят чрез възражение последиците на давността - погасено право на иск и на право на принудително изпълнение.

Твърди се, че установения и действащ към момента процесуален ред не предвижда възможност за предявяване на настоящия иск. Сключеният между А.С.Т. и Банка ДСК

Договор за кредит от 29.11.2010г., обезпечен с поръчителството на Х.Р.М., бил обявен за изискуем поради допусната забава в плащанията и кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането, снабдявайки се с изпълнителен титул и образувайки изпълнително дело №201282804001030 по описа на кантората на ЧСИ Д.М.. Покана за доброволно изпълнение била връчена лично на кредитополучателя А.С.Т., като същия не се възползвал от правото си да подаде възражение в срока по чл.414, ал. 2 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и е стабилизирана спрямо ищеца, респ. всички негови възражения, изложени в исковата молба, срещу процесното вземане са преклудирани. За длъжника съществувала единствено възможността да оспори вземането в хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК, които не били налице в настоящия случай.

Твърди се, че с Договор за покупко- продажба на вземания от 10.12.2012г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Ф. Б.” ЕАД, ответното дружеството е придобило вземането срещу А.С.Т. и Х.Р.М., произтичащо от Договора за кредит от 29.11.2010г. След конституиране като взискател по горепосоченото изпълнително дело е предприемало действия по принудително изпълнение единствено по отношение на солидарния длъжник Х.Р.М..

Поради получаване на изпълнение посредством удръжки по наложен запор върху трудовото възнаграждение на поръчителя, кредиторът не е предприел други действия, тъй като се удовлетворява посредством успешния изпълнителен способ.

Последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №1030/2012г. спрямо длъжника А.Т. било от дата 27.11.2012г.- налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „Д.Г. 07“ ЕООД., поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпцията по отношение на А.Т., настъпила на 27.11.2012г.

Счита, че предявяване на отрицателен установителен иск относно вземане предполага висящо изпълнително производство или възможност такова да се образува, каквато не е настоящата хипотеза, поради което предявеният иск се явява недопустим.

Искането е образуваното производство да бъде прекратен, като недопустимо, а при условията на евентуалност- искът да бъде отхвърлен, като неоснователен спрямо ищеца.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:

Видно от Договор за текущо потребление на 29.11.2010г. сключен между страните по делото се установява, че по силата на същия, „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството си на кредитор, отпуска на А.С.Т., в качеството му на кредитополучател сума в размер на 7 500 евро, със срок на издължаване 96 месеца, до 15 число на месеца. За обезпечение на кредита, между банката и Х.Р.М., на 26.11.2010г., е сключен договор за поръчителство.