Решение № 721 от 05.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500492 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№763/19.02.2024г., подадена от А.

Л. М., ЕГН **********, чрез адв. Петя Арнаудова- БАК, със съдебен адрес: гр.Поморие, ул.,,Княз Борис І“№107А, срещу Решение №5/31.01.2024г., постановено по гр.д.№693/2022г. по описа на Районен съд- Поморие.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска, предявен от ищеца А. Л.

М. срещу ответниците З. Я. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес в *** и Д.

П. Я., ЕГН**********, с постоянен адрес в *** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко продажба на недвижим имот- 147/421 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-36/29.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: *** № 18, на площ 421 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

*** и ***, ведно с изградените в описания поземлен имот СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 21 кв. м., брой 1 етажи - един, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв. м. , с предназначение - селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 8 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, обективиран в нотариален акт №169/28.10.2022 г., том ІІ, дело №365/2022 г. на нотариус Св.Канариева-Чапарова, сключен между двамата ответници.

Със същото решение, съдът е осъдил ищеца А. да заплати на ответника Д., сумата 1300 лв., представляващи разноски в настоящото производство.

Съдът е отхвърлил искането на ответника Д. П. Я. за присъждане на разноски.

Съдът е отхвърлил искането на ищеца М. за присъждане на сумата 1497 лв.разноски по делото.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановения съдебен акт, като намира същия за неправилен и необоснован, постановен при нарушение на процесуалните правила.

Посочва се, че районният съд не обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, релевантни за предмета на спора.

Развиват се съображения относно изложеното в мотивите на решението, че не било установено при условията на пълно и главно доказване, знанието на втората ответница за увреждане на кредитора.

Твърди се, че с оглед възмездния характер на сделката, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена, знанието се доказвало чрез система от косвени доказателства, намиращи се във взаимна хронологическа и логическа връзка. Отбелязва се, че в случая била налице индиция за знание за увреждане (намерение за продажба на имота; удостоверение за тежести на имота).

Заявява се, че въззивникът имал качеството кредитор на въззиваемия З. Д.продавач по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по който последният не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имота и го продал на Д. Я..

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели, като се акцентира върху намерението на продавача да извърши сделка в полза на 2 трето лице.

Излагат се аргументи за недобросъвестност на лицето(син на купувача), действащо като пълномощник на продавача, както и на приобретателя.

Навеждат се доводи за симулативност на сделката, като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика(Решение№60/20.04.2017г. по гр.д.

№3094/2016г.на ВКС, ІV-то г.о.; Решение№13/19.02.2015г. по т.д.№4606/2014г. на ВКС).

Подчертава се, че съгласно съдържанието на представеното пълномощно, упълномощеното лице имало право да получи продажната цена, но в нотариалния акт било отразено, че продавачът заплатил същата преди изповядване на сделката(на датата на подписване на пълномощното).

Твърди се, че съдът неоснователно игнорирал свидетелските показания на свидетелката К.Х.. Развиват се подробни съображения за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане относими към предмета на делото доказателства.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В указания законов срок, е депозиран отговор от въззиваемия Д., чрез адв.Недялка Атанасова, с който същата се оспорва изцяло.

Излага се становище относно необходимите предпоставки за уважаване иска по чл.135 от ЗЗД. Подчертава се, че фактите, касаещи субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, следвало да се докажат от кредитора при условията на пълно и главно доказване, което въззивникът не сторил.

Отбелязва се, че въззиваемият считал предварителния договор за прекратен и претендирал наем за ползване на имота след датата, определена за сключване на окончателен договор.

Посочва се, че купувачът Д. Я. се представлявала от пълномощник при сключване на процесния договор и не била запозната с отношенията между въззивника и З. Д., както и че същата не попадала в категорията лица по чл.135 от ЗЗД, за които знанието се предполага.

Оспорват се наведените в жалбата твърдения за допуснати от районния съд 3 процесуални нарушения. Твърди се, че знанието за увреждане на кредитора, в конкретния случай не се установило от събраните по делото доказателства.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване постановения съдебен акт на Поморийския районен съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В предвидения законов срок, е депозиран писмен отговор и от Д. П. Я., чрез адв. Атанас Тасков- БАК, с който излага съображения за неоснователност на същата.

На първо място се твърди, че не следвало да се приеме като индиция за знание, по смисъла на чл.135 от ЗЗД, обстоятелството, че З. Д. е имал намерение да продава имота. Излагат се аргументи в тази насока. Подчертава се, че проверка за тежести върху имота се извършвала при осъществяване на всяка разпоредителна сделка. Оспорват се твърденията за недобросъвестност на пълномощника на купувача, като се отбелязва, че разговорите между последния и въззивника не съставлявали индиция за знание на купувача по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства. Твърди се, че цитираната от въззивника съдебна практика, се явявала неотносима към проблематиката на конкретния казус. Изразява се несъгласие с наведените в жалбата доводи за наличие на доказана симулация на процесната сделка, както и за допуснати процесуални нарушения. Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

С въззивна жалба вх.№763/19.02.2024. са направени доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с определение №1050/18.04.2024 г.

Въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба, претендира разноски.

Въззиваемите, чрез процесуалните си представител поддържат подадените отговори на въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба от А. Л. М., с която е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, против ответниците З. Я. Д. и Д. П. Я.. Ищецът иска от съда да бъде обявен за относително недействителен спрямо него договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №169, том ІІ, дело №365/28.10.2022г. на нотариус Св.Канариева-Чапарова, находящ се гр.

Поморие - 147/421 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, одобрени със Заповед № РД-1836/29.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: *** № 18, на площ 421 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

*** и ***, ведно с изградените в описания поземлен имот СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 21 кв. м., брой етажи - един, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв. м. , с предназначение - селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 8 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда. Ищецът твърди, че между него и първия ответник е сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот с нотариална заверка на подписите на 21.09.2018г. като по този договор ответникът Д. не е изпълнил задължението си да му прехвърли собствеността, а вместо това го продал на втората ответница. Твърденията са, че от предварителния договор произтича качеството му на кредитор спрямо ответника Ответникът Д. оспорва твърдяното качество на кредитор по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба.

Счита, че същият е бил прекратен поради виновно неизпълнение от страна на ищеца-не е заплатена продажната цена. Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноските.

5

С подадения отговор на исковата молба ответницата Я., също оспорва твърдяното качество на кредитор по отношение на първия ответник по посочения предварителен договор и заявява, че е добросъвестен купувач на имота като към момента на придобиването му чрез пълномощника си не е знаела за тези отношения. Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира разноски.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

С определение №1050/18.04.2024 г. постановено по настоящото дело въззивният съд е допуснал свидетелски показания по искане на въззивника, както и обяснения по чл.176 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 21.09.2018г., сключен между първия ответник Д. като продавач и ищеца М. като купувач на описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр.Поморие, за сумата от 10 000 лв., платима както следва:3000 лв.-при подписване на предварителния договор; 3000 лв-в срок до 21.09.2019г;3000 лв-в срок до 21.09.2020г;1000 лв.в срок до 21.09.2021г.

Не е спорно между страните, а и видно от отбелязването на гърба на договора ищецът е заплатил изцяло следните вноски-първата при подписване на договора, на 13.09.2019г.-втората и на 10.09.2020 част от третата-1500 лв.

Видно от представените и приети като доказателства касови бележки за приемане на паричен превод от „Български пощи“ ЕАД ищецът е изпратил с пощенски запис на Д. сумата от 2000 лв. на 29.09.2022г. и 500 лв. на 30.09.2022г. като няма данни да са получени от ответника.