Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 16.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 637/2025
Вид
Решение № 96
Подписан
16.03.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С.З., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева ВъззИ.но гражданско дело № 20255500500637 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по въззИ.на жалба, подадена от М. В. Г. в качеството на управител и представляващ на „П.Б.“ ООД със седалище обл.В., общ.В., район „О.“ чрез адв.И. А. от АК В. протИ. решение № 602/19.06.2025г., постановено по гр.д.№ 283/2025 г. по описа на Районен съд С.З., в частта, с което е осъдено „П.Б.“ ООД да заплати на Г. К. Г. сумата от 2000 лева.

ВъззИ.никът счита, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, като излагат подробни съображения в тази насока. Намира, че свидетелите на ищцовата страна са акцентирали основно върху негатИ.ното отражение на публикациите за Г.Н.Г., които сочат, че без каквото и основание се апликират върху Г. К. Г..Сочат за нелогична връзката, която съдът прави между процесната статия и конкретния ищец, тъй като не се е доказало дали статията наистина е съдържала снимката на ищеца или на истинския извършител Г.. Твърденията, че ищецът се затворил в себе си, не е излизал и не е комуникирал с други хора извън семейството са негово лично взето решение или симулация на такова, тъй като сочат, че извършителят на деянието Г.Г. е идентифициран и задържан още ден след престъплението и съответно няма причина към Г. да са адресирани заплахи и обиди.

Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която се осъжда „П.Б.“ ООД да заплати на Г. К. Г. сумата от 2000 лева, като вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли 1 изцяло претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. К. Г. от гр.С.З., чрез адв.Й. Л.-П. от САК, в който молят съда да отхвърли подадената въззИ.на жалба и да потвърди съдебния акт в оспорваната част, като излагат подробни съображения. Сочат, че в случая не следва да се забравя, че авторът на процесната статия, както сам е посочил в края на самата статия поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото сам е следвало да провери достоверността и съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Молят съда да потвърди постановеното решение в оспорваната част. Претендират и сторените съдебно-деловодни разноски, както и заплатения от Г. Г. адвокатски хонорар.

Постъпила е въззИ.на жалба и от Г. К. Г. от гр.С.З., чрез адв.Й. Л.-П. от САК, с което обжалва постановеното решение по гр.д. №283/2025г. на РС С.З. в частта, с която исковата им претенция за сумата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева е отхвърлена. Считат, че определеното обезщетение е неправилно определено и не съответства на причинените действителни неимуществени вреди. Освен това считат, че в частта относно начина на формиране на съдийското убеждение относно размера на вредите липсват изцяло мотИ.и. Излагат подробни съображения в тази насока.

Молят съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение на РС С.З., като осъди ответната медия „П.Б.“ ООД да заплати на Г. К. Г. сумата от 10 000 лева – главница представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие на извършен деликт, ведно със законната лихва считано от 29.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират сторените съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

С молба от 04.11.2025г. Г. К. Г. прави изявление, че не поддържа въззИ.ната си жалба за сумата над 6000 лв.до пълния предявен размер от 10000лв., а претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6000лв., т.е. че жалбата му е за частта, в която е отхвърлен иска над 2000лв. до сумата от 6000лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. В. Г. в качеството на управител и представляващ на „П.Б.“ ООД със седалище общ.В., чрез адв.И. А. от АК В., с който вземат становище по всички възражения изложени в жалбата на Г. К. Г..

Сочат, че това с какви имена се представя ищецът в социалните мрежи и може ли чрез тези алтернатИ.ни негови имена той да се идентифицира еднозначно може да има връзка с предмета на доказване само ако тези имена съвпадат, а настоящият случай сочат, че не е такъв. Считат предявеният иск за неоснователен. Молят съда да остави без уважение подадената от Г. К. Г. жалба протИ. решение постановено по гр.д. №283/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за 2 установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, изхождат от легитимирани лица, поради което същите се явяват редовни и допустими.

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Г., чрез пълномощника си адв. Й. П. - АК С., твърди в исковата си молба, че на 29.07.2023г. в 20:12 ч. на електронния новинарски сайт на ответника https://petel.bg/ била публикувана статия със заглавие: „Г. с макетния нож с първа реакция”. В процесната статия се съдържали редица неверни факти и твърдения, изопачена била обектИ.ната истина и не била отразена реално цялостната ситуация. В електронната публикация се съдържал враждебен и арогантен език, който не отговарял на добрите журналистически практики, тъй като бил наситен с обидни, клеветнически и ругателни изразни средства, които засягали авторитета на ищеца и имали за единствена цел да накърнят честта и доброто му име. Г. Г. се е запознал с процесната статия, изхождаща от сайта на ответника още в деня на публикуването й, като към този момент той се е намирал на територията на гр.

С.. Цитира съдържанието на процесната статия със заглавие: „Г. с макетния нож с първа реакция”. Твърди, че в статията ищецът бил представен в изключително негатИ.на и отрицателна светлина - личността му била определена като „насилик“. Макар и кратка по своето съдържание, статията била богата на нападки и квалификации, които по своето значение и етимология, както и в цялостния контекст на написаното, преследвайки журналистическа сензация, поругавали законово защитените права на ищеца, а именно - доброто му име, достойнството, авторитета, самоуважението му, както и репутацията, която ищецът бил изградил сред останалите членове на обществото и в своето приятелско обкръжение.

От изложените неверни факти и оценъчни твърдения ищецът се почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен, че се страхувал да излиза от дома си, както и за жИ.ота си поради непрекъснати и нестихващи нападки в социалните медии (фейсбук, инстаграм и др.) и по телефона от различни лица - познати и непознати, които го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и дори убийство, за което той сезирал компетентните органи поради сериозния страх, породен за жИ.ота му. Поради нестихващи и към настоящия момент заплахи за жИ.ота му, както и за физическа саморазправа, ищецът посетил клиничен психолог, като съгласно заключението на психолога той възприел отправените към него заплахи за реални такИ.а, като възможни да бъдат осъществени и изпитвал осезаемо чувство за опасност и страх. Вследствие на това, неговото вътрешно психическо състояние се трансформирало, като ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчИ., дезадаптИ.ен, страхово напрегнат, тревожен индИ.ид, имащ проблеми със съня. Вследствие на създалото се напрежение изпитвал и поддържал постоянни оплаквания от главоболие, имал понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитвал 3 чувство за несигурност и застрашеност. Системно и непроизволно си припомнял заплахите, отправяни към него, след случая имал повишена сензитИ.ност и раздразнителност, както и в следствие на прежИ.ените психотравмиращи събития изпитвал страх от загуба на работата си, притеснение, че можело да бъде уволнен заради подобни постъпки, които му били предписани за извършени, както че можело да започне наказателно преследване срещу него. Постоянно чувал шушукане на работното си място по повод случилото се, като това съответно довело до отдръпване на голяма част от колегите от колектИ.а от него и до отдръпването им от ищеца. Това допълнително утежнявало вътрешния му мир и рефлектирало върху неговата работа, самочувствие и влошавало нормалната до преди случилото се работна атмосфера, превръщайки я в неблагоприятна и напрегната работна среда за ищеца. Всичко това допълнително депресирало и влияело негатИ.но върху самооценката, авторитета и репутацията на ищеца.

Процесните позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени твърдения, приписващи на ищеца извършването на едно тежко престъпление, придобило изключителна медийна популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за него, така и за цялото му семейството, в това число се отразили особено негатИ.но върху социалните му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него, дали извънредно негатИ.ен аспект върху връзката с неговата годеница, която поискала разваляне на годежа си с ищеца. С така направените публикации било накърнено доброто му име, а семейството му опозорено.

Твърди, че се почувствал дълбоко унизен и посрамен и претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание, компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща с хора, в това число и с приятели и съседи, а злепоставянето му пред толкова многобройна читателска аудитория, а именно 5754 лица рефлектирало неблагоприятно върху неговата душевност и вътрешния му емоционален свят.

Процесните обидни думи и клеветнически деяния по никакъв начин не съответствали и не отговаряли на възпитанието, образованието и авторитетът на ищеца и по никакъв начин не кореспондирали на действителната ситуация.

Посредством така използваните изразни средства той бил представен пред лицето на общността като жесток, извратен, елементарен, вулгарен рецидИ.ист, безпощаден садист, човек, който бил осъждан за тежки престъпления и който не зачитал ничий авторитет, безмилостен и нечовечен.

Квалификациите били употребени с пряк умисъл и цел личността на ищеца да бъдe унизена, опозорена и омерзена. Използвайки горните изразни средства авторът на статията бил изложил дълбоко унизителни за честта и крайно несъответни на достойнството на ищеца твърдения, а издателят не бил упражнил надзорните си функции и позволил последните да бъдат издадени и да достигнели до многолюдна аудитория. В действителност мнението не подлежало на оценка за истинност, но свободата да се изразява такова била ограничена от това да не били засягани протИ.оправно правата и интересите 4 на индИ.ида, на което кореспондирало и съответното задължението за служителите на ответната медия и за самия издател да не изразявал мнението по един обиден и уронващ авторитети начин.

Ищецът счита, че публикуващият журналистическа статия носи отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на работата по съставяне на печатни материали, както и за вредите, причинени при изпълнението й.

Необходимо било да се докаже, че натовареният с тази работа, чрез протИ.оправно деяние, е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна били в пряка причинно-следствена връзка с протИ.оправното поведение на лицето. Съгласно Постановление №7 от 29.12.1959г. на Пленума на ВС отговорността по чл.49 от ЗЗД била за чужди виновни протИ.оправни действия и имала обезпечително-гаранционни функции. Тази отговорност не произтичала от вината на лицето, което е възложило работата и затова нямало място възражението, че то било невиновно, както и било недопустимо доказването на неговата невиновност.

Въпросът кой е авторът на статията било без значение за отговорността на издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго основание - чл.45 от ЗЗД. В горния смисъл било и Решение №117 от 4.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 101/2008 г., III г.о., ГК.