Решение № 86 от 24.03.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Б., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Н.В.Ч. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200773 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на обжалване е Заповед за задържане на лице рег. № **** г., издадена от П.И.И., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,75 промила, за срок до 24 часа е задържано лицето И. С. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. „****“ **** В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. В.В. от САК, който моли за отмяна на атакуваната заповед.

Претендира разноски, прилага договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по жалбата – Полицейския орган в РУ Б. – П.И., редовно призована, се явява лично и изразява становище за потвърждаване на издадената от нея заповед.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване 1 на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане рег. № **** г., издадена от П.И.И., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Б., жалбоподателят И. С. И., с ЕГН:

**********, с адрес гр. Б., ул. „****“ **** бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 16.11.2024 г. в 02,50 часа и освободен на 16.11.2024 г. в 05,25 часа. В заповедта била посочена като основание за задържане разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и текстово изписване: "във връзка с чл.

343б, ал. 1 НК, управлява МПС след употреба на алкохол – 1,75 промила“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативнативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – П.И., заемащ длъжност "мл. автоконтрольор" при РУ Б..

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал.

2

1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.

74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3- 6 ЗМВР.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. В заповедта е посочено основанието за издаването – чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че лицето се задържа във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК, но не и че има данни лицето да е извършило такова престъпление.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

3

В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление. Описано е, че лицето се задържа във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК – че управлява МПС след употреба на алкохол – 1,75 промила, но към преписката не са приложени никакви материали във връзка с образувано наказателно производство по чл.

343б, ал. 1 НК, именно и затова съдът приема, че в заповедта липсва фактическо основание за задържане. Нещо повече, въпреки че съдът е изискал от РУ Б. цялата преписка по издаването на процесната заповед за задържане, включително и самата Заповед за задържане, от РУ Б. са представили само копие на книгата за задържане. Самата заповед за задържане, предмет на настоящото производство, РУ Б. не е представила по делото, тя е представена от жалбоподателя в съдебно заседание.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като незаконосъобразна.

По разноските:

При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателя, представляван от адв. В. В. от САК, като е представил адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, видно от който са платени в брой 700,00/седемстотин/ лева, които следва да се възложат в тежест на ответника по жалбата.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № **** г., издадена от П.И.И., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ Б., с която на основание чл.

4

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,75 промила, на И. С. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. „****“ **** е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ Б., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР София, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., пл. „****“ **** сумата от 700,00 /седемстотин/ лева, представляваща разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София – област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на жалбоподателя И. С. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул.

„****“ **** чрез адв. В.В. от САК, със съдебен адрес гр. Б., пл. „****“ **** и на ответника П.И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5