Решение № 522 от 12.03.2024, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 522

Сливен, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20237220700438 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П. с адрес [населено място], община С., със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. А. от АК - Ямбол, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019, с изх.№ 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г., издадено от з. и. д. на ДФ „Земеделие“ П. С., в частта за направеното прихващане в размер на 2 513,07 лева.

Моли за отмяна на оспореното уведомително писмо в оспорената му част, тъй като същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон.

Във връзка с подадената жалба по делото е представено становище от ответника, в което са изложени съображения по същество и се твърди, че оспореният акт е коректен и издаден в съответствие с изискванията на приложимото Европейско и Българско законодателство.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. П., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище от процесуалния му представител, с което заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя становище, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспореният административен акт е изцяло законосъобразен. Моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят С. Д. П. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 337976 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 29.04.2019 г. подал заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН: 20/270519/25691 по СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК, ПНДЖ 1 и Мярка 10, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 22 - л. 37 от делото).

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, з. и. д. ДФ „Земеделие“ П. С. издала оспореното частично в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019, с изх.№ 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г. (л. 16 - 18 от делото). С писмото жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната сума по подаденото от него заявление е в размер на 23 343,10 лева, от която е прихваната сумата 2 513,07 лева. В колона 4 от таблица 2 на писмото е посочено, че същата е прихваната от оторизираната сума за ПНДЖ 1. Под таблицата е уточнено, че посочените в колона 4 суми са: „Приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.“.

Писмото било изтеглено от П. от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.11.2023 г. (л. 19 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен, директно, с жалба вх. № СД-01-01-4293/28.11.2023 г., в частта му с която е направеното прихващане в размер на 2 513,07 лева.

По делото освен административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 50 - 51 от делото) и Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/3441/25.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2018 г., ведно с известие за доставянето му, чрез изтеглянето му от СЕУ на ДФЗ на 16.11.2023 г. (л. 52 - 58 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2019, с изх.№ 02-200-6500/5395 от 21.06.2022 г., издадено от з. и. д. на ДФ „Земеделие“ П. С., в частта за направеното прихващане в размер на 2 513,07 лева.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 50 - 51 от делото) на з. и. д. на ДФ "Земеделие" П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната сума по подаденото от него заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН: 20/270519/25691 е в размер на 23 343,10 лева, от която е прихваната сумата 2 513,07 лева. В колона 4 от таблица 2 на писмото е посочено, че същата е прихваната от оторизираната сума за ПНДЖ 1, без да е уточнено основанието и причината за направеното прихващане. Под таблицата е написано, че посочените в колона 4 суми са: „Приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.“. В случая след като не е посочено конкретното фактическо основание, адресатът на акта, респ. съдът при проверката на законосъобразността на акта, би трябвало да гадаят и евентуално да предполагат, кое от основанията изброени по-горе е довело да направеното прихващане, което е недопустимо и в противоречие с изискването чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Както бе посочено по-горе допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в настоящия случай липсва такова препращане. В представеното от ответника писмено становище по повод подадената от П. жалба е посочено, че приспаднатата оторизирана сума е на основание наложени санкции за бъдещ период, съгл. чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 за направление Мярка 10: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС - 1) – 2 513,07 лева по заявление с УИН: 20/230518/18771, за което оспорващият е уведомен с УП изх.№ 02-200-6500/3441/25.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2018 г., което е изтеглено от С. П. от СЕУ на ДФЗ на 16.11.2023 г.

В обжалваното уведомителното писмо обаче липсва посочване на цитираното писмо, като фактическо основание, което да обоснове издаването на акта в оспорената му част. Установяването му едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.

Налице е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт в процесната му част, обективираща направеното прихващане в размер на 2 513,07 лева, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.