Определение № 3763 от 20.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 19.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607077 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 – 8 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалата Д. Е. М. срещу определение от 14.08.2024 година на СРС, НО, 133 състав, постановено по НЧД № 12506/2022 година, с което е било потвърдено постановление от 31.08.2020 година на СРП, с което е било прекратено наказателното производство, водено по ДП № 230 ЗМК 705/2020 година по описа на 6 РУ-СДВР, пр.пр.№ 742/2020 година по описа на СРП, за престъпление по чл.323 ал.1 НК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, както и на атакуваното постановление за прекратяване на прокуратурата. Поддържа се, че процесният прозорец, който е бил зазидан, не е незаконен, а случаят не може да се определи като маловажен.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

1

Досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление по чл.323 ал.1 НК – за това че на 06.01.2020 година в гр. София, кв. Горна баня, ул. ****, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право и случаят е немаловажен.

В хода на разследването е установено, че жалбоподателката Д. М. и брат й Р.М. са собственици на първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, мазе и гараж, находящи се в сутерена на сградата, заедно с по ½ идеални части от общите части на сградата, подпокривното пространство и собствеността върху УПИ, в който е построена сградата, с административен адрес гр. София, кв. Горна баня, ул. ****.

Свидетелят С.С.Т. бил собственик на втория етаж от същата сграда, заедно с по ½ идеални части от общите части на сградата, подпокривното пространство и собствеността върху УПИ, в който е построена сградата. И двете страни получили собствеността си чрез дарения от техните родители, които също били съсобственици със същите квоти. Първоначално имотът бил обект на съдебна делба, която приключила със спогодба в посочения по-горе смисъл през 1966 година.

Според писмо от кмета на СО – район „Овча купел“, за изградената в имота двуетажна жилищна постройка не са представени конструктивни проекти, поради което не може да се провери съответствието му със строителните книжа. От очната ставка, проведена между свидетелите Е.М. и С.Т. се установява, че много от прозорците на сградата, както и нишите, не са изпълнени по план. Видно от представените копия на документи от съдебното производство през 1966 година, както и административни процедури с подобна давност се установява, че според одобрения архитектурен план за сградата, подстълбищното пространство на първия етаж е било проектирано за ниша и не е било предвидено прозорче, а построеното такова с отвор около 60/30 см. е извършено в отклонение на одобрения архитектурен план (видно 2 от заключение от арх. А., инж. Б. и инж. К., от 22.05.1968 година по гр. д. № 5812/67 г. на СГС, второ ГО).

СЕ.М.и и С.Т. били във влошени отношения, каквито били и отношенията на техните родители. Споровете още тогава били във връзка с помещението под стълбището и неговото ползване, както и таванското пространство. Такива са и днес между техните наследници.

Общинската администрация била сигнализирана многократно и от двете страни, като след всеки сигнал е извършвана проверка, при която не са установявани нарушения на ЗУТ, като по отношение на преустройствата в сградата не може да се установи има ли нарушения с оглед липсата на строителни книжа. Препоръчано било на собствениците да направят техническо обследване на сградата с оглед нейната безопасност, каквото няма данни да е извършено. Дворът бил разделен с ограда според постигнато съгласие между родителите на М. и Т., с което М. не са съгласни и завели гр. д.

№ 27204/2016 г. на СРС, ГО, с петитум на исковата молба съдът да разпредели правото на ползване на съсобственото УПИ и подпокривното пространство на съсобствената постройка. Делото било висящо към прокурорското произнасяне.

В началото на 2016 година, още преди завеждането на гражданското дело, Р. и Д. М. отправили нотариална покана до С. Т., с която искали достъп до подпокривното пространство или плащане на наем за неизползваната от тях част, както и да ги обезщети за изброени в поканата щети, които те претендират, че Т. им е нанесъл. Освен това искат уреждане на отношенията помежду им във връзка с ползване на парцела и подпокривното пространство, като предлагат съвместно ангажиране на вещо лице, което да изготви частна експертиза относно възможността за ползването им. След получаването на поканата, свид. Т. на свой ред отправил такава до М., както в отговор на тяхната, така и отправяйки свои искания до тях – заявил, че в подпокривното пространство няма тавански помещения, няма ток и вода и е неизползваемо, като няма достъп с нормална стълба, поради което и той не го използва, поради което отказва да им плаща наем, но отказва и да им предостави 3 независим и неограничен достъп, тъй като това може да стане само през неговата собственост, което ще доведе до нарушаване на неговото право на собственост. Същевременно не възразява да осигури достъп при нужда за ремонт. Изразява съгласие за преразпределение на парцела, но заявява, че за да се случи това трябва първо да бъде премахната съществуващата ограда, което ги кани да сторят. Освен това е констатирал преустройство на подстълбищното помещение, включително избиване на прозорец на фасадата на сградата, без строителни книжа. Освен това южната фасада е пробита и върху нея е изградена вентилационна тръба за абсорбатор. Иска възстановяване на предишното положение. М. депозирали отново чрез нотариус отговор, в който оспорили да са избивали прозорец, като твърдели, че той е бил изграден още при строежа на къщата, поради което искането му за възстановяване на предишно положение е неоснователно. Впоследствие, през м. май 2017 година, Р. и Д. М. отправили нова нотариална покана до С.Т., с която констатирали, че той бил направил прозорец на фасадата на сградата без тяхно съгласие и без разрешение за това. Отново приканвали към осигуряване на достъп до подпокривното пространство.

При тези отношения между страните, на 06.01.2020 година С.Т. първо изкъртил подпрозоречния перваз на прозореца на подстълбищното пространство на първия етаж, след което започнал да реди тухли, като по този начин го затворил - зазидал. Действията му били възприети от сЕ.М.и, които се опитали да го спрат с думи, като не успели, сигнализирали на тел. 112, а след няколко дни чрез нотариална покана поискали от Т. да възстанови първоначалното положение, но той не го сторил.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, обосновано и законосъобразно.

В принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на 4 събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.

Правомощията на съда в тази форма на последващ съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решение на кого да повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.

Изхождайки от изтъкнатите правни положения, настоящият въззивен състав приема, че постановлението е годен за проверка прокурорски акт. Това е така, тъй като постановлението е постановено от компетентен орган и съдържа проверяеми мотиви. В постановлението е описана възприетата от 5 прокурора фактическа обстановка, направен е доказателствен анализ и са изложени правни съображения.

На следващо място въззивният съд намира, че определението на СРС почива на правилно разбиране за материалния закон и за липсата на съставомерно поведение. При спазване на принципа на чл.13 ал.1 от НПК органите на досъдебното производство са събрали необходимите и възможни доказателства за разкриване на обективната истина. Също така въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при събирането на доказателствата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че установените по делото факти са правилно изяснени и съответстват на събраните на досъдебното производство доказателства, като изцяло се споделят и от настоящата инстанция, поради и което не намира за нужно да ги преповтаря.

В отговор на възраженията на защитата следва да се посочи, че проведеното разследване и според настоящия въззивен състав е обективно, всестранно и пълно, като не се забелязват съществени пропуски или непълноти в доказателствения материал. Събрани са всички налични и относими към случая писмени и гласни доказателства. Установено е, че между страните по делото действително е имало правен спор относно допустимостта на прозоречен отвор в помещението под стълбите на първия етаж. За наличието на това обстоятелство са налице достатъчно писмени доказателства – нотариално заверени покани от двете страни, както и гласни такива, поради и което не е било нужно да има и висящ граждански спор пред съд, както е заключил първоинстанционния съд. В същото време, както прокуратурата, така и районният съд правилно са извели извод за това, че случаят е маловажен, поради и което не изпълва от обективна страна състав на самоуправството по чл.323 ал.1 НК. Това е така първо поради обстоятелството, че за въпросното помещение под стълбите /ниша/ са налични писмени документи, съобразно които там реално не следва да има наличен прозорец. С други думи, съществуващият такъв е в противоречие с наличните 6 строителни документи и извършени констатации на контролните органи през годините. В този смисъл може да се приеме, че извършеното от Т. по-скоро възстановява съществуващото законово положение, отколкото да нарушава някакви правила или строителни изисквания. На следващо място, както правилно е било отразено от прокуратурата и първоинстанционния съд, М. не са били ограничени в използването на това тяхно помещение, същите са продължили да имат достъп до него, съобразно неговото предназначение и функции. Затварянето на отвора освен това не е довел до настъпването на други някакви вредни последици.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec990b79-49ed-48b0-9c26-088d5ae4c21f