Решение № 188 от 19.09.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Шумен, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500405 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Депозирана е въззивна частна жалба от Й. Т. Т., действаща чрез пълномощника адв.

Г.Г. от ШАК срещу решение № 426/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 101/2024 г. по описа на ШРС, в частта му относно разпореждането за вписване на изгубване на правото на Й. Т. Т. да приеме наследството от баща си Т. Г. Т..

Жалбоподателката намира решението за неправилно – необосновано в обжалваната част, поради което моли съдът да го отмени и постанови вписване в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН при ШРС на приемане от Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ....... № 4, вх.2, ет.7, ап.42 на наследството на Т. Г. Т., ЕГН **********, починал на 24.10.2021 г., с акт за смърт № 1634/24.10.2021 г.. Твърди, че в определения й от съда срок е внесла писмена декларация, в която е заявила недвусмислено, че не се отказва от наследството на баща си, като заявлението й граматически и смислово изразява в необходимата категоричност желанието й да приеме наследството. Още повече, че по споразумение с банката – кредитор, инициирала производството, тя е започнала да изплаща наследеното от баща си задължение, в подкрепа на което представя договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2024 г., сключен между нея и „ Банка ДСК „ АД, според който с отпуснат от банката кредит е погасен изцяло остатъка от кредита на наследодателя Т. Г. Т. чрез рефинансирането му с новия кредит.

По жалбата са депозирани отговори от другите участващи в производството лица – Д. Н. Т., в качеството й на наследник на Т. Г. Т., ЕГН ********** и „ Банка ДСК „ АД, 1 представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С. чрез старши юрисконсулт Т.Х.-Т., в които заемат становище, че същата е допустима и основателна.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 101/2024 г. по описа на ШРС е образувано по молба на „ Банка ДСК „ АД, с искане за призоваване, на основание чл.51 от ЗН на лицата, които имат право да наследяват длъжника по договор за кредит от 28.04.2017 г. Т. Г. Т., ЕГН ********** и определяне на същите подходящ срок да заявят приемат ли или се отказват от наследството на наследодателя им.

С допълнителна молба молителят е посочил като законни наследници на длъжника Д. Н. Т., ЕГН ********** – съпруга, Г. Т. Т., ЕГН ********** – син и Й. Т. Т., ЕГН ********** – дъщеря.

С определение № 534/01.03.2024 г. първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание на 08.04.2024 г. и е разпоредил да се призоват молителя и наследниците по закон на починалия длъжник, като в призовките на последните се отбележи, че се призовават с цел определяне на срок за приемане на наследството, оставено след смъртта на Т. Г. Т..

Жалбоподателката Й. Т. Т. е била уведомена за датата на съдебно заседание на 26.03.2024 г., като на 29.03.2024 г. по делото е постъпила писмена молба от нея, в която е посочила изрично, че не се отказва от наследството на баща си Т. Г. Т..

В насроченото за 08.04.2024 г. съдебно заседание страните, редовно призовани не са се явили. В това съдебно заседание, съдът е докладвал и приел молбата на жалбоподателката от 29.03.2024 г., както и приложените по делото доказателства. В същото заседание е констатирал, че Г. Т. Т. е направил отказ от наследството на баща си Т. Г. Т., вписан в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН въз основа на решение № 627/15.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1788/2022 г. по описа на ШРС, с оглед на което е прекратил производството по делото по отношение на този наследник и е предоставил възможност на другите две заинтересовани лица Д. Н. Т. и Й. Т. Т., до датата на следващото съдебно заседание да заявят еднозначно и недвусмислено дали приемат или се отказват от приемане на оставеното след смъртта на Т.

Г. Т. наследство, като е отложил делото за 03.06.2024 г..

В насроченото за 03.06.2024 г. съдебно заседание страните не са се явили, поради което съдът е приел делото за изяснено, приключил е съдебното дирене и е дал ход по същество.

С обжалваното решение № 426/13.06.2024 г. съдът е разпоредил да се впише в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, че наследникът Д. Н. Т., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. ......., № 4, вх. 2, ет. 7, ап. 42 - съпруга, губи правото си да приеме наследството, оставено от Т. Г.

Т., ЕГН **********, бивш жител на гр. Шумен, починал на 24.10.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 1634/24.10.2021 г. по описа на Община Шумен, на основание чл.51, ал.2 от ЗН, както и да се впише в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, че наследникът Й. Т. Т., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. ......., № 4, вх. 2, ет. 7, ап. 42 - дъщеря, губи правото си да приеме 2 наследството, оставено от Т. Г. Т., ЕГН **********, бивш жител на гр. Шумен, починал на 24.10.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 1634/24.10.2021 г. по описа на Община Шумен, на основание чл.51, ал.2 от ЗН .

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че наследниците са получили съобщението за образуваното производство по чл.51 от ЗН, но не са се явили в съдебно заседание на 29.05.2023 г., когато изрично им е било указано, че имат право, в срок до съдебното заседание на 19.06.2023 г., да заявят дали приемат наследството. Разяснени са им били последиците по чл.51 ал.2 от ЗН, а именно, че ако в дадения им срок не отговорят, губят правото да приемат наследството. Заинтересованата страна Йона Т. Т. е подала молба рег. № 5192/29.03.2024 г., по описа на ШРС, с която завява, че не се отказва от наследството на баща си, но не заявява еднозначно дали приема наследството, оставено от наследодателя.

С протоколно определение от 08.04.2024 г., по отношение на Г. Т. Т. производството е прекратено поради направен от лицето отказ от наследство, който отказ е вписан в особената книга на съда. Отчитайки горното и факта, че в предоставения срок наследниците Д. Н. Т. и Й. Т. Т. не са заявили еднозначно дали приемат наследството, оставено от наследодателя им, следва да се приеме, че губят правото да го приемат, което обстоятелство подлежи на вписване в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН.

Като взе предвид изложените факти, въззивният съд приема, че депозираната от Й. Т.

Т. въззивна частна жалба срещу решение № 426/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 101/2024 г. по описа на ШРС, в частта му относно разпореждането за вписване на изгубване правото й да приеме наследството от баща си Т. Г. Т. е допустима, поради следното:

Съгласно чл.51 от ЗН, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.

Разпоредбата на чл.51 от ЗН урежда две хипотези. При първата, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд. Втората хипотеза предполага заведено дело срещу наследника и при нея срокът се определя от съда в рамките на това производство.

На настоящият състав е известно, че в част от съдебната практика се застъпва становище, че производството, което се развива пред районния съд по молба на заинтересованото лице е охранително, поради което, на основание чл.538, ал.1 от ГПК на обжалване подлежи единствено отказът на съда да извърши вписване в книгата по чл.49, ал.1 от ГПК, като жалбата се разглежда по реда на чл.278 от ГПК, а в друга част от съдебната практика – становището, че спецификата на производството по чл.51 от ЗН обуславя извод, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва 3 решението, с което съдът е разпоредил вписване в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено, като, с цел уеднаквяване на визираната противоречива практика, с разпореждане на председателя на ВКС от 24.06.2024 г. е образувано на тълк.д.

№ 4/2024 г., по което няма произнасяне.

Отчитайки визираните противоречия, съдът споделя становището, че, доколкото вписването в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН обвързва не само лицата, участвали в производството по чл.51 от ЗН, но и всички останали правни субекти и засяга директно наследствените права и имуществената сфера на призования към наследяване, а същевременно за последния не е предвидена правна възможност да се защити срещу решението за вписване на районния съд спрямо всички правни субекти, за които то поражда действие чрез иска по чл.537, ал.2 от ГПК, то следва да му бъде признато правото да обжалва този съдебен акт, тъй като при реалното протичане на производството е възможно съдът да е постановил вписването в нарушение правото на участие на наследника – напр. без негово участие; без да му е било връчено лично съобщението за предоставяне срок за приемане или отказ от наследството; без да е прието личното му изявление или да е спазен дадения му срок и др.. Възможно е също съдът да е постановил решение за вписване на обстоятелство, което не отговаря на действително заявената воля на наследника или на условията за вписване. Именно в тези хипотези, при наличие на визираните пороци и при липса на уредена от закона възможност за призования към наследяване да се защити срещу постановения в негова вреда акт за вписване, на същия би следвало да бъде признато правото да обжалва решението по чл.51 от ЗН или да иска неговата отмяна, в съответствие с регламентираните в чл.5 от ГПК основни начала. Друг довод в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че, ако на наследника бъде определен срок за приемане или отказ от наследство от съда, разглеждащ заведено срещу него дело по общия ред и въз основа на постановения в това производство съдебен акт бъде извършено вписване в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, същият би могъл да се защити по отношение правните последици от вписването чрез обжалване на постановеното по спора съдебно решение, с оглед на което ограничаване правото му да обжалва решението на районен съд в самостоятелното производство по чл.51 от ЗН, за вписване на същите обстоятелства и при същите предпоставки, би довело до необосновано засягане на правата му, особено при недопустимост или очевидна неправилност на вписването.

В съответствие с изложеното, съдът приема, че, като изходяща от лицето, чието изявление е вписано в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН въз основа на обжалваното решение, настоящата жалба е допустима и, по аналогия с чл.538, ал.2 от ГПК подлежи на разглеждане по реда на чл.278 от ГПК.

По същество, от събраните по делото доказателства се установи, че в качеството й на наследник на баща й Т. Г. Т., по молба на негов кредитор по договор за потребителски кредит, жалбоподателката е била призована по реда на чл.51 от ЗН да заяви в определен й от съда срок дали приема или се отказва от наследството на наследодателя й, както и, че след 4 уведомяването й от съда за заведеното дело и призоваването й за съдебно заседание, още преди да й бъде определен срок за това, същата е депозирала лично изрично писмено изявление, че не се отказва от наследството на баща си Т. Г. Т.. Установи се също, че съдът е приел молбата в съдебно заседание, но въпреки това е указал на жалбоподателката, в срок до следващото съдебно заседание да заяви „ еднозначно и недвусмислено „ дали приема или се отказва от наследството на Т. Г. Т., а след като тя не е отговорила в този срок е постановил да се впише в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, че същата губи правото да приеме наследството на наследодателя си. При тези безспорни обстоятелства, настоящата инстанция счита, че, приемайки молбата на жалбоподателката, съдът е следвало да се произнесе дали я счита за редовна или не, а, при положение, че приема обективираното в нея изявление за неясно или непълно - да укаже изрично в какво се изразява нередността и предостави възможност на страната да я отстрани. В случая обаче съдът е приел молбата без да я коментира и е предоставил отново възможност на жалбоподателката да заяви приемане или отказ от наследство, като не й е указал последиците от неспазването му, с което е нарушил принципите, регламентирани в чл.7 и чл.10 от ГПК, съответно чл.101, вр. чл.540 от ГПК.