Решение № 427 от 05.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Видин, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102621 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД - София против В. В. Ц. от гр. **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 01.08.2020 година длъжникът В. В. Ц., е сключил Договор за потребителски кредит № 631370 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер на 200 лв. в срок до 31.08.2020 г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 631370 на 01.08.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая 1 представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосоченият договор е сключен електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Иска се ако съдът приемете, че уведомяването на длъжника - ответник не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1004/2025 г., а именно сумата в общ размер от 200 л лева, формирана както следва:

1) главница в размер на 200 лв.;

2) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Иска се от съда да се признае за установено вземането на ищеца против ответника, подробно посочено в исковата молба.

Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане. В случай, че не се уважи това възражение, е посочено, че след като не е представен договора за потребителски кредит в оригинал, който да е подписан от ответника, не може да се приеме за установено и доказано, че 2 ответникът е запознат с неравностойните клаузи в него в раздел 5, чл. 9 – погасяване на кредита, изплащане на лихви, в раздел 9, чл. 25 - неустойки, както и клаузата в раздел 11, чл. 34 – други условия.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1004/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 631370/01.08.2020г. между „Стик - Кредит“ АД като кредитор и ответникъта като потребител, по силата на който „Стик - Кредит“ се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем, а именно общ размер на максимално разрешен лимит по кредитна линия – 200.00 лева, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора за кредит. В договора е посочен лихвен процент по кредита – 0% и ГПР – 0%.

Срокът за погасяване на първи транш – 30 дни. Посочен е лихвен процент, който се прилага при просрочения плащания. Посочено е изискване за обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

От представения погасителен план към договора за кредит, се установява, че ГПР при промоционални условия е 42.58%. Срокът на кредитната линия е 12 месеца, дата на вноска по първи транш- 31.08.2020г.

Договорът е сключен от разстояние, видно от представената разпечатка от лог файл.

Кредитът е одобрен и е наредено плащане на сумата от 200.00 лева по Изипей на 01.08.2020г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., „Стик Кредит“ АД като Цедент е прехвърлило вземанията си по договори за кредит на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като Цесионер. Именно въз основа на този договор ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се легитимира като кредитор на ответника.

Представено е уведомление за извършената цесия до ответника от цесионера, като липсват данни същото да е достигнало до последния преди предявяване на настоящия иск.

Предвид това, съдът приема, че уведомлението е редовно връчено с връчване на книжата по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между „Стик Кредит“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 631370/01.08.2020г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответникът е получил сумата от 200.00 лева, която се задължил да върне в срок до 31.08.2020г.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г., „Стик Кредит“ АД като Цедент е прехвърлило вземанията си по процесния договор за заем на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като Цесионер.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице – цесионер, е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора – цедент /каквито доказателства са налице по делото/. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно– цедентът и цесионерът. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение 3 на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.

Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. По делото е прието като доказателство уведомление за прехвърляне на вземания, адресирано до ответника от цесионера. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който да бъде извършено уведомлението, поради което получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане /в случая преписи от уведомителното писмо, договора за цесия/, е връчено на ответника, чрез особения му представител, заедно с преписа от исковата молба. Поради това, съдът приема, че уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията е станало известно на ответника в хода на делото и за последния цесионерът се явява кредитор за задължението му към цедента. Това е факт, настъпил в хода на процеса, и е от значение за спорното право, поради което следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

По възражението за изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че следва да разгледа въпросът за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за главницата по договора за потребителски кредит.

Съгласно уговореното между страните и представения погасителен план по договора за заем, крайният срок за погасяване на заема е 31.08.2020г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в централната регистратура на 25.07.2025г. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на сумата от 200.00 лева по кредита и вземането на заемодателя е станало изискуемо поради изтичане на уговорения срок на кредита.