Решение № 149 от 19.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1436/2024
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 19.02.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 2003/05.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10199/2022 г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на А. Е. С., на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата от 27 948, 33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – пожар от 10.01.2022 г., който представлява покрит риск по имуществена застраховка
– застрахователна полица
№
8501223221151813/29.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 47 260, 63 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 3 198, 05 лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 917, 58 лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца А. Е. С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум, като е намалил застрахователното обезщетение поради липса на вреди в сутерена на погиналото застраховано имущество, а в исковата молба не се претендират вреди в сутерена и такива вреди не са част от предмета на делото. В исковата молба изрично е заявил, че претендира застрахователно обезщетение за имуществени вреди върху първи и втори етаж от опожарената къща, като са описани отделните имуществени 1 пера. Същевременно решаващият съд е обосновал извод, че сутеренният етаж не е бил увреден от възникналия пожар, поради което е намалил дължимото обезщетение с 34, 98 % съобразно процентът от сградата, съответстващ на сутерена. В условията на евентуалност поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че по делото са доказани причинените на застрахования имот вреди върху първи и втори етаж от къщата, като комплексната експертиза е дала меродавната стойност на причинените щети. Тази стойност не включва отстраняването на вреди в сутерена. Поддържа, че е необоснован изводът на решаващия съд, че от обезщетението следва да се пратят 62, 02 % от общата стойност на сградата. По този начин съдът не е отчел стойността на СМР за отстраняване на щетите, а е съобразил стойността на сградата. Счита, че установената по делото стойност на вредите в размер на 55 249, 69 лв. отразява действително претърпените от ищеца имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Излага съображения, че решаващият съд не е изследвал задълбочено доказателствата по делото, както и не е отчел значението им за спорното право. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОМАНЕ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съоръжения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че доводите на жалбоподателя относно допустимостта на решението в обжалваната част не влияят върху допустимостта на съдебния акт. Поддържа, че решаващият съд е достигнал до законосъобразният извод, че застрахователят е длъжен да заплати само щетите във връзка с процесния пожар, но не и разходите за ремонта на процесната сграда, която е унищожена в частта на първия и таванския етажи. В случая съдът е възприел възстановителната стойност при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, като е съобразил пазарните цени на необходимите материали и СМР за построяване на сградата с аналогична конструкция и архитектурно - строителни особености. Съгласно експертното заключение, което не е оспорено от ищеца, сутеренът, който не е увреден от пожара, е 34, 89 % от общата стойност на сградата, а увредената част от нея е 65, 025 % . Счита, че присъждането на обезщетение в по – висок размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор *** и вилна сграда с един етаж, с идентификатор ***, със застроена площ от 34 кв. м., която придобил на 14.10.2021 г. с нотариален акт за покупко - продажба № 47, том VI, рег. № 7189, дело № 725/2021 г. Към момента на придобиването на имота неговата стойност възлиза на 346 300 лв. За посочения имот е сключен договор за застраховка с ответника, в изпълнение на който е платил дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 513, 50 лв. Периодът на застрахователно покритие е от 30.10.2021 г. до 2
29.10.2022 г., а застрахователната сума е 387 856 лв. Покрити рискове са: пожар и природни бедствия, земетресение, злоумишлени действия, умишлен палеж. На 10.01.2022 г. възникнал пожар във вилната сграда, в резултат на което са причинени щети, описани в исковата молба и засягащи първи втори (подпокривен) етажи. На 11.01.2022 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Застрахованото имущество е предоставено като обезпечение на „Банка ДСК“ ЕАД, която се явява трето ползващо се лице по застраховката. С писмо от 25.01.2022 г. банката е отправила искане застрахователното обезщетение да бъде заплатено на собственика на имота. На 27.01.2022 г. ответникът платил на ищеца сумата от 7 989, 06 лв. В производство по ч. гр. д. № 7931/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, във връзка с обезпечение на доказателства, е изслушана съдебнотехническа експертиза, която е установила, че стойността на ремонта на застрахования имот възлиза на 53 686, 68 лв. Вещото лице е приело, е в резултат на описаните конструктивни нарушения сградата е напълно негодна за ползване съгласно предназначението си. Разликата между дължимото обезщетение и платеното такова от ответника възлиза на 45 697, 62 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 45 697, 62 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като застраховката е сключена в полза на трето лице. По този начин ищецът защитава чужди права, в нарушение на чл.26, ал.2 ГПК. В условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск е неоснователен.
Счита, че голяма част от повредите не са обичайно следствие от застрахователното събитие, тъй като къщата е била в лошо състояние към датата, предхождаща настъпването на пожара, когато е извършена техническата оценка при отпускане на жилищния кредит. Счита, че платеното застрахователно обезщетение обхваща всички претърпени от ищеца вреди.
Излага съображения, че изслушаната експертиза в друго производство не може да се ползва в настоящото производство като годно доказателство.
Оспорва наличието на покрит застрахователен иск. По силата на т.8.2.1 от общите условия на ответника е видно, че по покритието пожар застрахователят не дължи обезщетение за претоварване на предпазители и/или на електрически кабели, прекарани в нарушение на техническите норми и изисквания и/или на подсилване на предпазителите; умишлен пожар или злоумишлени действия на трети лица, включително и в резултат на злоумишлено използване на взривни устройства; умишлен пожар или злоумишлени действия на имущество на трети лица, довели до запалване на застрахованото имущество. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 47, том VI, рег. № 7189, дело 725/2021 г. на 14.10.2021 г. ищецът е купил следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, заедно с вилна сграда с един етаж с идентификатор *** и застроена площ от 34 кв. м. за сумата от 102 00 евро, като 10 000 евро купувачът е платил на продавача по банков път преди подписване 3 на договора, а остатъкът от продажната цена в размер на 92 000 евро продавачът се е съгласил да бъде заплатен по банков път чрез левов кредит в размер на 179 936, 36 лв.
От представената по делото застрахователна полица №
8501223221151813/29.10.2021 г. „Любим дом“ се установява, че между страните е сключена имуществена застраховка за горепосочения недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ № **. В договора е посочено, че ползващо се лице по него е „БАНКА ДСК“ АД. Срокът на договора е от 30.10.2021 00:00 часа до 29.10.2022г. 23:59 часа. Покритите застрахователни рискове са: основно покритие – пожар и природни бедствия, земетресение, злоумишлени действия, умишлен палеж. Страните са уговорили, че застрахователната сума по всеки от изброените покрити рискове е в размер на 387 856 лв.
Застрахователната премия, дължима от ищеца, възлиза на 503, 43 лв. В договора е посочено, че приложение намират Общи условия по застраховка „Любим дом“.
По делото е представена оценката на имота, извършена от банката, във връзка с отпускане на кредита. С нея е прието, че пазарната стойност на имота без ДДС възлиза на 346 300 лв.
От представеното удостоверение, per. № 765001-43 от 13.01.2022г., издадено от МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, се установява, че на 10.01.2022 г., в 2, 40 ч. е получено съобщение за възникнал пожар в къща в с. ***, ул. „***“ № **.
По делото е представена констативен протокол по образуваната при ответника щета № 85012200035 във връзка с процесния пожар, както и опис на повреденото или унищожено имущество, съставени от застрахователя.
С писмо, peг. № 02-10-00953/1 от 25.01.2022 г., „БАНКА ДСК“ АД е уведомила ответника, че е съгласна застрахователното обезщетение по застрахователна полица № 8501223221151813 за щета № 85012200035 по имуществена застраховка за имот, обезпечение по кредит разрешен от банката с № 0000000028483192, находящ се на адрес: с. ***, ул. „***“ № **, да бъде преведено на собственика на имота.
По делото е представено удостоверение за погасено кредитно задължение от 10.10.2023 г., издадено от „БАНКА ДСК“ АД, съгласно което договорът за кредит, сключен с ищеца, е изцяло погА. към 10.10.2023 г.
С молба - съгласие за заличаване на вписването на договорна ипотека, отбелязана в книгите за вписване на 15.09.2023 г., „БАНКА ДСК“ АД е дала съгласието си за заличаване на договорната ипотека върху процесния имот.
От заключението на вещото лице инж. Б. И. Т. по изслушаната в производството по обезпечение на доказателства съдебно -техническа експертиза се установява, че щетите, нанесени от пожара в къщата на ищеца, са следните: на първи етаж – изгоряла входна врата на къщата и входна врата за стаята; обгоряла външна дограма – дървен прозорец, двукатен с обикновено единично стъкло със счупени стъкла; изгоряла настилка от дюшеме и дървен гредоред на пода; изгоряла, разрушена в една част и напукана латексова боя и мазилка по стени и таван; наличие на пукнатини в тухлените зидове на две от стените; огънат метален профил при двора и изкривен тухлен зид над него; разрушена зидана камина; изгоряла електроинсталация; изгоряло изцяло 4 стълбище към тория етаж – изгорели дървени стъпала и огънати метални профили от конструкцията на стълбището; разрушена мазилка и част от зидария във фоайе; изгоряло електро табло до входната врата; на втория, подпокривен етаж – изцяло изгоряла дървена покривна конструкция; напукана и разрушена мазилка по стените; установени големи пукнатини по стените; напукана етажна бетонна плоча в резултат на високата температура с наличие на провисване в средата, видимо от първия етаж. Общата сума на нанесените щети възлиза на 44 738, 80 лв. без ДДС или 53 686, 68 лв. с ДДС. При извършения оглед на 27.05.2022 г. вещото лице е установило, че в резултат на пожара е изгоряла конструкцията на пода с гредоред между сутерен и първи етаж и по – голямата част от дюшемето. Към момента при стъпване на пода съществува опасност от пропадане. Бетонната плоча между първи етаж и втори подпокривен етаж е провиснала в средата, което е видимо и компрометира нейната носимоспособност. По тухлените зидове на първия етаж вещото лице е установило пукнатини. В резултат на високата температура е разрушен зидарския разтвор, който не изпълнява функциите си в тухления зид. По този начин зидарията е неустойчива, а тя е основния елемент в носещата конструкция на сградата, в която няма други носещи елементи като колони и греди. Вещото лице е установило, че е изгорял изцяло и дървения покрив на сградата, като е разрушена и част от тухлената зидария, върху която е стъпвал. В резултат на констатираните от вещото лице конструктивни нарушения същото приема, че към момента на изготвяне на заключението сградата е напълно негодна за ползване по предназначението си.