Определение № 555 от 29.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Велико Търново, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 130 от ГПК.

С определение от 22.02.2024 година, постановено по гр. дело № 9 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година, производството по делото е прекратено.

Исковата молба е върната по реда на чл. 130 от ГПК като недопустима.

Определението е обжалвано от ищцата Ж. С. К. с искане за отмяната му и връщане на преписката на първостепенния съд за разглеждане на спора по същество.

Позовава се на неправилност, последица от нарушаване на съдопроизводствени правила по чл. 5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, уреждащи допустимостта на исковете.

Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени относимите за поставените с жалбата въпроси доказателства, приема:

Производството по делото е образувано по искова молба на ищцата, против Средно училище „Иван Николов Момчилов“, гр. Елена, и Националния осигурителен институт с искане да се приеме за установено, че в периода ноември, 1984 година –август, 1985 година е работила в училището като учителка и това време да бъде признато за трудов стаж.

За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че изискването на чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред не е спазено – представеното с исковата молба удостоверение не сочело, че водените в ответното училище и от значение за трудов стаж документи са изгубени или унищожени. Такава информация не съдържало и писмото на Регионалното управление на образованието - Велико Търново, представено в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по исковата молба. Направен е извод, че ищцата не е 1 отстранила констатираната нередовност по исковата молба, а това водело до недопустимост на предявените с нея искове.

Частната жалба е основателна.

Възприетото от първостепенния съд тълкуване на закона води до неприемливата последица допустимостта на исковете за установяване на трудов стаж да зависи от добрата воя на ответника-работодател. Той е субектът, който съставя поддържа и съхранява всички документи по трудови правоотношения, касаещи трудовия стаж на работниците и служителите. В тежест на работодателя е установено задължението за вписване на данни в трудовата книжка, електронен трудов запис по сегашната терминология на закона – чл. 349, ал. 2 от Кодекса на труда.

Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред не предвижда задължение за работодателя да издаде документ със съдържанието по чл. 5, нито принудителен ред, по който това може да стане. Така прогласеното в чл. 56 от Конституцията право на защита, в това число и съдебна, се явява изцяло зависимо от поведението на работодателя – дали ще издаде удостоверение за изгубени или унищожени документи за стаж или не.

Според чл. 46 от Закона за нормативните актове, законите се прилагат според точния им разум, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Като не е спазил изискването на цитирания текст, първостепенният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено по реда на настоящото производство.

Законът за установяване на съдебен и осигурителен стаж по съдебен ред далеч не се отнася само до хипотези, в които документите за стажа на служителите са изгубени или унищожени. Това ясно личи от нормата на чл.5, ал. 2 от закона, която се интересува не от изгубване, респективно унищожаване на документи, а от липса на данни за претендирания трудов стаж. До липса на такива данни може да се стигне по ред причини, освен при изгубване и унищожаване: неправилни вписвания на работодателя, пропуски, цялостно неизпълнение на задължението за водене на документация за стажа на служителите и други. Разумното тълкуване на закона е, че всеки документ, сочещ липсата на данни за стаж следва да задоволява законовото изискване по чл.4, ал. 3 във връзка с чл. 5 от ЗУТОССР и именно то следва да бъде приложено в казуса.

Цитираните от първостепенния съд определение и решение на Върховния касационен съд са в откровено противоречие със също посоченото в мотивите на атакуваното определение тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 година по тълк. дело № 2/ 2015 год. на ОСГК на ВКС, гласящо че при липса на официални удостоверителни документи за установяване на трудовия стаж, единствено приложим е исковият ред по специалния закон. Затова и не следва да бъдат съобразявани при решаване на въпроса за допустимостта на предявения иск.

2

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение от 22.02.2024 година, постановено по гр. дело № 9 по описа на Великотърновски районен съд за 2024 година.

Връща делото на Великотърновски районен съд за разглеждане на делото по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3