Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 20.11.2024, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 331/2024
Вид
Решение № 180
Подписан
20.11.2024
В сила
07.11.2025
Състав
Ива Тодорова Гогова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Харманли, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20245630200331 по описа за 2024 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП . от

Закона за

Жалбоподателят И. Г. И., ЕГН:********** от гр.Харманли, жк. „......, чрез пълномощника адв.Д.А., обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8504397828 на АПИ, МРРБ, с който за нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения.

Описаното деяние било несъставомерно по посочените разпоредби. Не били посочени всички признаци на нарушението. Квалификацията на нарушението била неточна. Оспорва ЕФ и верността на изложените обстоятелства. Налице било основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН или на чл.9, вр. чл.11 от ЗАНН.

Предвид изложеното моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба чрез пълномощника му, с която заявява, че поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена и да се присъдят разноските по делото.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Издателят на електронния фиш АПИ чрез процесуалния си представител юрк.Стоянова оспорва жалбата като неоснователна и моли за разноските по делото.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща 1 представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2021г., в 19:24 часа, е установено нарушение с ППС лек автомобил „Фолксваген Туран 1,9 ТДИ“, рег. № Х ...... КР, с обща технически допустима максимална маса на състава 2190, брой оси 2, категория ППС: евро 4, в община Харманли, при движение по път А-4, км 62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП. Нарушеното е установено с устройство №10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.

Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП – извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС няма валидна винетка.

Собственик на ППС е жалбоподателят И. Г. И., за което е представена справка за собственик на превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси – извлечение.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8504397828, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3, вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.

Приложена е и Заповед №РД-11-4/23.01.2020г. на Председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С измененията на Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Закон за пътищата (ЗП) обнародвани в ДВ бр. 105/2018 г., е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а ал. 7 от същия закон е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат наймалко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни 2 средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. От своя страна санкционната разпоредба на чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на 03.01.2021 г., в 19.24ч., с устройство № 10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-4 км. 62+ 476, община Харманли, е установено движение на същия път, с посока намаляващ километър, на ППС - лек автомобил марка „Фолксваген Туран 1,9 ТДИ“, рег. № Х ...... КР, с обща техническа допустима маса 2190, брой оси 2, категория ППС.

Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП – даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Видно от приобщената по делото справка за данни за процесното ППС с рег. № Х ...... КР, то е с обща технически допустима максимална маса до 3, 5 т, поради което на основание чл.10 ал.1, т.1, вр. чл.10а ал.7, т.1 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна такса.

Нарушението е заснето с устройство № 10162, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на процесния път. Съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, каквито са приложени по административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закон за измерванията.

Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение на процесния автомобил, съдът приема за безспорно 3 установено, че на посочените в ЕФ дата и час същият се е движел в Община Харманли по път А-4, км. 62+ 476, с посока намаляващ километър. Така приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, съгласно разпоредбата на чл. 189е ал.8 и ал.9 от ЗДвП, има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, а именно отразените в нея данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Така, имайки предвид изложеното, безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.

139, ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, които разпоредби задължават водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство и съответно собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а ал. 1 вр. чл. 179, ал. 3 от Закон за движение по пътищата, като правилно е наложена глоба в размер от 300 лв. за собственик на МПС, допуснал движението на ППС, без да изпълни изискванията на чл.10, ал. 1, т.1 от ЗП в хипотезата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Правилно е осъществена правната връзка с посочената разпоредба, тъй като в случая не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.

1 от ЗП. Доколкото жалбоподателят И.И. е вписан като собственик на процесното ППС, което не се и оспорва, то правилно именно той е санкциониран, като му е наложена глоба в размер на 300 лв., който размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.

Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Съдът приема, че атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в преписката е представена Заповед №РД-11- 4

4/23.01.2020г. на Председателя на УС на АПИ.

Електронен фиш № №8504397828 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, поради което за него не намират приложение сроковете по чл.34 от Закон за административните нарушения и наказания за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Предвид това не може да се говори за процесуално нарушение, свързано със срока на издаване на ЕФ. В случая значение би имало единствено изтеклата относителна и абсолютна давност (три години и четири години и шест месеца) за санкциониране на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на административно-наказателните производства следва да се прилагат и разпоредбите на чл.