Решение № 319 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ванчева при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Красимира Ванчева Търговско дело № 20265300900264 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правна квалификация по чл.232,ал.2 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от "ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Добри Войников" №41, ЕИК 175329295, против "ВЕСТИЙЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, п.к.

4150, ул.„Сопот" №16, ЕИК 205122864,с която е предявен осъдителен иск на договорно основание - по договор за наем.

Искът е основан на следните фактически обстоятелства,които се твърдят в исковата молба:

Ищецът "ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК 175329295 твърди,че с ответника "ВЕСТИЙЛ" ЕООД,ЕИК 205122864 имат устно сключен договор за наем от месец април 2024г.Твърди,че съгласно постигнатите уговорки между страните,наемодателят “ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предоставя на наемателя "ВЕСТИЙЛ" ЕООД, за временно и възмездно ползване оборудване, което може да бъде машина, устройство, инструмент или друго, предлагано от „ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД или на кратко „механизация“,която се конкретизира в последващи Приложения - Поръчки и която механизация наемателят приема да използва по обичайното й предназначение и с грижата на добър търговец.

Твърди,че в началото на търговските взаимоотношения ответникът редовно заплащал дължимите суми за наетата механизация. От месец ноември 2024г. обаче ответникът спрял да изпълнява своите парични задължения в предвидения размер и срок.Съгласно приетите поръчки и предадена механизация наемодателят издал следните фактури:

1

- Фактура №3000000653/28.04.2025 г. в размер на 11 964 лв. с ДДС, еквивалентни на 6 117,10 евро,като е уточнено от ищеца,че по отношение на тази фактура е извършено частично плащане в размер на 1102,50 лв.;

- Фактура №3000000698/28.05.2025г. в размер на 9108 лв. с ДДС, еквивалентни на 4 656,85 евро;

- Фактура №3000000772/25.06.2025г. в размер на 7560 лв. с ДДС, еквивалентни на 3 865,37 евро;

- Фактура №**********/30.07.2025 г. в размер на 8568 лв. с ДДС, еквивалентни на 4 380,75 евро;

- Фактура №3000000895/27.08.2025г. в размер на 10 044 лв. с ДДС, еквивалентни на 5 135,42 евро;

- Фактура №3000000965/29.09.2025 г. в размер на 3984 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 036,99 евро;

- Фактура №3000001056/29.10.2025 г. в размер на 6570 лв. с ДДС, еквивалентни на 3 359,19 евро;

- Фактура №3000001184/27.11.2025 г. в размер на 4212 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 153,56 евро;

- Фактура №3000001224/18.12.2025 г. в размер на 4909,20 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 510,03 евро;

- Фактура №3000001291/26.01.2026г. в размер на 2 362,80 евро.

Общият размер на дължимата и неплатена сума по горепосочените фактури възлизал на 36 014,34 евро с ДДС, която сума не била заплатена от наемателя „ВЕСТИЙЛ“ ЕООД към момента на подаване на ИМ пред съда,въпреки многократните устни и писмени покани на ищеца за доброволно изпълнение.

Ищецът сочи,че макар договорът за наем да не е подписан от ответника "ВЕСТИЙЛ" ЕООД, между страните е налице фактическо изпълнение на договорните отношения,като наемателят е приел механизацията, ползвал я е по предназначение и в началото на търговските взаимоотношенията е извършвал редовни плащания,което съставлявало мълчаливо потвърждение и приемане на договорните условия по смисъла на чл.293 от Търговския закон.

На база горните твърдения е поискано в исковата молба да бъде осъдено ответното дружество "ВЕСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК 205122864 да заплати на ищеца “ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175329295 сумата от 36 014,34 евро /с включен данък добавена стойност/,ведно със законната лихва, както и направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът "ВЕСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК 205122864 не е взел становище по иска и не е депозирал писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок,нито е изпратил свой представител в проведеното първо /и единствено/ открито съдебно заседание по настоящото дело.Не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и изразените от ищеца 2 доводи по спора,приема за установено следното:

Представените от ищеца /с исковата молба/ писмени доказателства са допуснати и приети от съда като относими към процесния правен спор.

В първото /и единствено/ открито съдебно заседание ищецът,чрез пълномощника си адв. Д. М.,е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответника поради наличие на предпоставките по чл.238,ал.1 от ГПК.

Съдът намира,че са налице кумулативните предпоставки на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК са налице,защото ответното търговско дружество,на което са връчени редовно препис от ИМ и приложенията към нея и което е призовано редовно за първото /и единствено пред настоящата инстанция/ съдебно заседание,не е подало отговор на исковата молба и не е изпратило свой представител в същото съдебно заседание,без да е поискало изрично делото да се разглежда в негово отсъствие.

За да постанови неприсъствено решение,което не се мотивира по същество,съдът преценява освен условията по чл.238,ал.1 от ГПК /приложими при неприсъствено решение срещу ответника/,но още и предпоставките по чл.239,ал.1 от ГПК.Първата от тях е на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.В случая,на ответника,срещу когото се иска постановяване на неприсъствено решение,са били указани последиците от неподаване на отговор в срок и неявяването му в първото съдебно заседание и произходящата от това възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.Тези указания са посочени в съобщението до ответника,придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея,връчени редовно на ответното дружество на датата 07.05.2026 г.,чрез * на дружеството В.Л..

Освен горното,чл.239,ал.1,т.2 от ГПК вменява в задължение на съда,постановяващ неприсъствено решение,макар да не излага мотиви по съществото на спора,да прецени вероятната основателност на иска,с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.В исковата молба ищецът е изложил описаните по-горе твърдения и обстоятелства,въз основа на които моли за постановяване на осъдително решение за заплащане от ответника на исковата сума в размер на 36 014,34 евро,представляваща сбор от неплатени наемни вноски по устно сключен между страните договор за наем на механизация от м. април 2024 г.,за които са издадени описаните в исковата молба фактури.

Твърдяните от ищеца обстоятелства във връзка с процесния иск се подкрепят от приложените към ИМ писмени доказателства,представени в заверени копия и описани в самата искова молба,а именно-процесните 10 броя фактури,по които се претендира неплатен наем и общо 16 броя протоколи за предаване,издадени в периода 23.01.2025 г.-16.12.2025 г. и двустранно 3 подписани от дружеството-ищец /като наемодател/ и ответното дружество /като наемател/.

Така описаните писмени доказателства,приети по настоящото дело,са достатъчни,за да се направи извод за вероятна основателност на процесния иск,с което условието на чл.239,ал.1,т.2 от ГПК е изпълнено относно същия иск.

С оглед на всичко гореизложено следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника,с което се уважи процесния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата главница в размер на 36 014,34 евро,представляваща сбор от неплатени наемни вноски по сключен между страните устен договор за наем от м. Април 2024 г. и издадени от ищеца 10 броя фактури,описани по-горе в настоящото решение,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-16.04.2026 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски в производството по настоящото дело.От ищеца е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,в който е включена и сумата от 3601,43 евро като внесена от ищеца парична гаранция във връзка с допуснато обезпечение на процесния иск /като бъдещ такъв преди предявяването му/.Обаче,такава паричната гаранция няма характер на съдебни разноски по смисъла на чл.78,ал.1 от ГПК.Тя служи за обезпечаване на евентуално причинени на ответника вреди вследствие на допуснато обезпечение на иска,за които вреди ответникът може да предяви иск по чл.403,ал.1 от ГПК в случай на отхвърляне на обезпечения иск,или ако той не бъде предявен в дадения на ищеца срок,или ако делото по обезпечения иск бъде прекратено.А в случаите на уважаване на обезпечения иск или пък при наличие на условията на чл.403,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК внесената парична гаранция се освобождава.Така,че паричната гаранция,внесена от ищеца във връзка с допуснато обезпечение на иска му,не съставлява направени разноски по смисъла на чл.78,ал.1 от ГПК.Затова включената в представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК сума в размер на 3 601,43 евро-парична гаранция,не следва да се присъжда на ищеца като разноски за настоящото съдебно производство.Изключая тази сума,на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 707,04 евро,включващ сумата от 1440,58 евро-платена ДТ по процесния иск,сумата от 3196 евро-платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2026 г. и сумата от 70,46 евро-разноски по обезпечителното производство.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА "ВЕСТИЙЛ" ЕООД,с ЕИК 205122864,със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, п.к. 4150, ул.„Сопот" №16,да заплати на "ФЕЛБЕРМАЙР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК 175329295,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Добри Войников" №41,сумата от 36 014,34 евро /тридесет и шест хиляди и четиринадесет евро и тридесет и четири евроцента/ с ДДС,представляваща сбор от неплатени наемни вноски по сключен между страните договор за наем на механизация от м. април 2024 г. и следните издадени от ищеца фактури:1/фактура №3000000653/28.04.2025 г. на стойност 11 964 лв. с ДДС, еквивалентни на 6 117,10 евро /по която е извършено частично плащане от

1102,50 лв./;2/фактура

№3000000698/28.05.2025г. на стойност 9108 лв. с ДДС, еквивалентни на 4 656,85 евро;3/фактура №3000000772/25.06.2025г. на стойност 7560 лв. с ДДС, еквивалентни на 3 865,37 евро;4/фактура №**********/30.07.2025 г. на стойност 8568 лв. с ДДС, еквивалентни на 4 380,75 евро; 5/фактура №3000000895/27.08.2025г. на стойност 10 044 лв. с ДДС, еквивалентни на 5 135,42 евро; 6/фактура №3000000965/29.09.2025 г. на стойност 3984 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 036,99 евро; 7/фактура №3000001056/29.10.2025 г. на стойност 6570 лв. с ДДС, еквивалентни на 3 359,19 евро;8/фактура №3000001184/27.11.2025 г. на стойност 4212 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 153,56 евро;9/фактура №3000001224/18.12.2025 г. на стойност 4909,20 лв. с ДДС, еквивалентни на 2 510,03 евро и 10/фактура №3000001291/26.01.2026г. на стойност 2 362,80 евро с ДДС,ведно със законната лихва върху общата сума от 34 014,34 евро,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда16.04.2026 г. до окончателното й изплащане,както да заплати на ищеца и сумата от 4 707,04 евро /четири хиляди седемстотин и седем евро и четири евроцента/,представляваща направени по делото разноски.

Решението е неприсъствено и като такова не подлежи на обжалване съгласно чл.239,ал.4 от ГПК,но препис от същото следва да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5