Решение № 17614 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17614 гр. С, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110141247 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 253124/22.07.2025 г., с която ЗАД „АБ“ АД, ЕИК *** е предявило срещу „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК **, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 02.06.2023 г., в гр. С, на бул. КО **, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /22.07.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 53,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.08.2023 г. – 22.07.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***. В тази връзка се сочи, че на 02.06.2023 г., гр.

1

С, на бул. КО **, водачът на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, при потегляне, поради несъобразяване на дистанцията между двата леки автомобила, реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Фолксваген ТКрос“, рег. № ***, в резултат от което са причинени материални щети по лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „АБ“ АД, ЕИК *** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ****, със срок на застрахователното покритие от 23.07.2022 г. до 22.07.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № ****, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което на сервизът, извършил ремонт на автомобила била изплатена сума в размер на 2643,76 лева.

Сочи, че вредите по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената застраховка.

Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество извършило изплащане на обезщетение в размер на 2458,76 лева.

Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по 2 определянето му, настъпило на 02.06.2023 г., в гр. С, на бул. КО **, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /22.07.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 53,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.08.2023 г. – 22.07.2025 г.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК ** е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск единствено по размер. В тази връзка се поддържа, че с извършеното от ответното дружество извънсъдебно плащане е погасено в цялост дължимото в полза на ищеца обезщетение във връзка с вредите, причинени по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, при процесното застрахователно събитие.

Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 02.06.2023 г., в гр.

С, на бул. КО **, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /22.07.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 53,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода 24.08.2023 г. – 22.07.2025 г.

3

По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ, съдът намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че към датата на реализиране на процесното ПТП /02.06.2023 г./ за по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ****, със срок на застрахователното покритие от 23.07.2022 г. до 22.07.2023 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /02.06.2023 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 2643,76 лева, заплатено в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана, както и че по регресната претенция ответното дружество е извършило изплащане на обезщетение в размер на 2458,76 лева.

Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на ищеца щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № *** са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 02.06.2023 г., както и дали 4 изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № *** в резултат на процесното ПТП.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че на 02.06.2023 г., в гр. С, на бул. КО **, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е реализирано ПТП, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца. От заключението на вещото лице се установява също, че предвид установения по делото и изложен по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП, извършеното сравнение на щетите в описа на застрахователя по имуществената застраховка и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по лек автомобил „Фолксваген Т-Крос“, рег.

№ *** и процесното ПТП.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.

Относно действителният размер на настъпилата вреда:

По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане 5 по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.