Решение № 503 от 17.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503885 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 4770 от 06.08.2020г., постановено по гр.дело № 7816/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав, е признато за установено по искове с правно основание чл. 439, ал.2 ГПК, предявени от С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г. И. против „Банка Пиреос България“ АД, дружество заместено в хода на първоинстанционното производство, на основание чл.227 от ГПК, от универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД, че ищците С. Н. И., Б. Б.

И., Р. С. И. и К. Г. И. не дължат солидарно на банката сумите по изпълнителен лист от 12.10.2011г., издаден въз основа на разпореждане по ч.гр.д.№ 2661/2011г. на РС-Плевен, както следва: сумата 34 128,73 евро, от която главница 32 183,43 евро; просрочена лихва 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 от анекс № 2 от 09.11.2009г. към договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008г. за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г., включително; наказателна лихва 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3 от договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008 г., изменен с анекс №1 от 30.04.2009г. и анекс № 2 от 09.11.2009г. за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г. включително, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2011г. до окончателното плащане, като погасени по давност; на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Банка Пиреос България“ АД, заместена в процеса, на основание чл.227 от ГПК, от универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД е осъдена да плати на Б. Б. И. сумата 5 270 лева - разноски по делото, а на останалите ищци – С. Н. И., Р. С. И. и К. Г. И. по 2 600 лева на всеки от тях за сторени разноски в първоинстанционното производство.

1

Въззивна жалба срещу решението на СГС е подадена от „Юробанк България” АД, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, чрез пълномощника адв. К. К.. Жалбоподателят сочи, че по отношение на изп.дело № 1132/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н. не са налице обстоятелства, касаещи настъпила погасителна давност, тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015г. е действало ППВС № 3/1980г., е отменено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното производство-27.10.2011г. до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла по силата на задължителните постановки на ППВС № 3/1980г. Позовава се на съдебна практика на ВКС според която приетата с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. отмяна на ППВС № 3/1980г. поражда действието си от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и по отношение на приключилите такива. Поддържа, че към 26.06.2015г. изпълнителното производство, водено срещу ищците не е било прекратено- било е висящо, поради което от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност, която е прекъсната на 20.07.2016г. с предприетия опис на недвижим имот, като за периода от 26.06.2015г. до 28.03.2019г.-датата на подаване на ИМ е изтекъл срок, по-малък от 5 години, поради което вземането на банката не е погасено по давност.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че производството по изп.дело №1132/2011г. по описа на ЧСИ Ц. Н. е прекратено поради перемпция, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че с образуването на изп.дело № 1132/2011г., давността по отношение на вземането на банката е прекъсната, на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, а по силата на ППВС № 3/1980г. е спряла да тече по време на целия изпълнителен процес, като спирането е преустановено с прекратяването по право на изпълнителното производство на 25.01.2014г. и от този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната и спряна с извършения опис на недвижим имот от 20.07.2016г. Предвид всичко изложено жалбоподателят смята, че вземането му не е погасено по давност и предявеният иск по чл. 439 ГПК като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г. И., чрез пълномощника адв. В. К., е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първонистанционният съд е бил сезиран от С. Н. И., Б. Б. И., Р. С. И. и К. Г.

И. с искова молба, с която против „Банка Пиреос България“ АД, заместена в процеса от универсалния правоприемник „Юробанк България“ АД са предявени искове с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК- да се признае за установено по 2 отношение на ответника, че ищците не му дължат сумите по изпълнителния лист, както следва: главница в размер 32 183,43 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2011г. до окончателното плащане; сумата 1 820,85 евро-просрочена лихва за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г.; сумата 124,42 евро-наказателна лихва за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011 г. и съдебни разноски в размер 1 335 лева, като погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че на 21.04.2011г. в полза на „Банка Пиреос България” АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2661/2011г. по описа на РС-Плевен и изпълнителен лист за посочените суми. Твърди се, че с молба от 27.10.2011г., въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано по описа на ЧСИ Н. изпълнително дело № 20117560401132 с взискател Банка Пиреос България АД и длъжници-ищците. Сочи се, че на 31.10.2011г. били извършени първите изпълнителни действия по изпълнителното дело с налагането на запори по банковите сметки на длъжниците; на 09.01.2012г. били наложени запори върху МПС и върху трудово възнаграждение на длъжниците, а на 25.01.2012г. била наложена и възбрана върху недвижим имот, собственост на С.И. и Б.И.. Поддържа се, че едва на 30.05.2016г. взискателят поискал от ЧСИ извършването на опис на недвижим имот, собственост на С.И..

Ищците сочат, че в периода от 25.01.2012 г. до 25.01.2014 г. ответникът не е поискал извършването на изпълнителни действия и съдебният изпълнител не е предприемал такива, поради което, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по право и всички извършени действия след 25.04.2014г., а именно-опис на недвижим имот от 20.07.2016г., обявление за насрочена публична продан от 17.09.2016г., постановление за възлагане на недвижим имот от 17.01.2017г. и други, са невалидни. Смятат, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 27.10.2011г., когато банката е поискала образуване на изпълнително дело и налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците, поради което и вземането на ответника за главница се е погасило на 27.10.2016г. с изтичането на 5-годишния давностен срок. По отношение на вземанията за лихви, смятат, че те са погасени с изтичането на 3-годишен давностен срок, тоест на 27.10.2014г.

Предвид изложеното, ищците искат да се признае за установено, на основание чл. 439 ГПК, че не дължат на ответника процесните суми, тъй като вземането е погасено по давност.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Банка Пиреос България” АД оспорва предявените искове, като смята, че процесните вземания не са погасени по давност. Сочи, че през процесния период са извършвани множество изпълнителни действия и че по отношение на процесното изпълнително дело не е налице обстоятелства, касаещи настъпила погасителна давност, тъй като към този момент все още е действало ППВС № 3/1980г. Сочи, че ППВС № 3/1980г. е действало до 26.06.2015г., когато е отменено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. Излага съображения, че с образуването на изпълнителното производство давността за вземанията на банката е прекъсната и докато трае изпълнителния процес давност не тече, по силата на ППВС № 3/1980г.

3

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 21.04.2011г. по ч.гр.дело № 266/2011г. по описа на РС-Плевен, в полза на „Банка Пиреос България” АД е издадена заповед за изпълнение, с която е допуснато незабавно изпълнение против длъжниците С. Н.

И., Б. Б. И., К. Г. И. и Р. С. И. да платят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД сумата 34 128,73 евро, включваща главница в размер 32 183,43 евро; просрочена лихва - 1 820,85 евро, съгласно чл.2, ал.1 анекс № 2 от 09.11.2009г. към договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008г., за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г., включително; наказателна лихва 124,42 евро, съгласно чл.9, ал.3 от договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2443/R/2008г. от 18.08.2008г., изменен с анекс №1 от 30.04.2009г. и анекс № 2 от 09.11.2009г., за периода от 20.04.2010г. до 20.04.2011г. включително, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2011г. до окончателното плащане на сумата и разноски по делото в размер 1 335 лева.

На 12.10.2011г. по ч.гр.дело № 266/2011г. по описа на РС- Плевен е издаден в полза на банката срещу длъжниците С. Н. И., Б. Б. И., К. Г. И. и Р. С. И. и изпълнителен лист за посочените суми.

С молба от 27.10.2011г. „Банка Пиреос България” АД е поискала от ЧСИ Ц.

Н., въз основа на издадения изпълнителен лист да бъде образувано против длъжниците С.И., Б.И., К.И. и Р.И. изпълнително производство и на същата дата27.10.2011г. по описа на ЧСИ Н. с рег.№ 756 и район на действие Окръжен съд-Плевен е образувано изп.дело № 1132/2011г. С молбата за образуване на изпълнително производство, Банката е поискала да бъдат предприети против длъжниците изпълнителни способи за принудително събиране на вземанията, в това число да бъдат наложени запори на банковите им сметки в търговски банки в страната, както и да бъде извършено от ЧСИ пълно имуществено проучване на длъжниците.

От приложеното копие от изп.дело № 1132/2011г. по описа на ЧСИ Н. се установява, че на 31.10.2011г. съдебният изпълнител е наложил запори върху сметките на длъжниците в търговски банки в страната, които запори не са реализирани, поради липсващи налични средства. Установява се, че единствено по наложения върху банковата сметка с титуляр Р. С. И. в „Уникредит Булбанк” АД е постъпила сума в размер на 29,32 лева.

На 09.01.2012г. ЧСИ е наложил два запора върху л.а. „Пежо“ с рег. № *** и л.а.„Фолксваген“ с рег.№ ***, собственост съответно на длъжниците Р.И. и С.И., които запори не са реализирани; на 09.01.2012г. ЧСИ Н. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б.И.. Липсват данни запорното съобщение да е връчено на работодателя, както и липсват данни да е постъпвало плащане по така наложения запор.

Установява се, че на 25.01.2012г. наложените от ЧСИ възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците С.И., Б.И. и К.И., са вписани в АВп.

4

На 21.02.2012г. съдебният изпълнител Н. е превел на взискателя сумата 256,32 лева, постъпила по изпълнителното дело.

На 20.12.2012г. с молба с вх.№ 4181 взискателят е поискал от ЧСИ Н. да се извърши нова справка в АВп относно други имоти на длъжниците, освен ипотекирания. Поискано е, в случай, че такива имоти бъдат установени, да се наложи възбрана и върху тях.

На 30.05.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ Н. насрочване на опис и оценка на ипотекирания в полза на банката имот, собственост на длъжника С. Н.