Протокол № 85 от 21.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 85 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Радка Д. Чолакова

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора А. Ат. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600069 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) М. А. М. лично и с адв. Б. Б. от АК – Варна, упълномощен на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.

Обвиняемият М.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. Б.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

Обвиняемият М.: Не възразявам този състав да разгледа делото за мярката ми за неотклонение. Нямам искания за доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава и такива за 1 други доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, точно преди 3 месеца и половина бяхме пак тук и много добре си спомням тогава, че съдът направи един много голям компромис да даде възможност на прокуратурата да си свърши своята работа, макар че и тогава даденият в закона срок за задържане беше с 8 месеца надминат, с аргумент, че обвинението е такова, че долната граница на наказанието за престъплението е 15 години и допуска продължителност на задържането 1 година и 6 месеца. От тогава – края на октомври 2022 г., в кориците на делото реално не се е случило нищо и не само за този период, в който се произнесохте по отношение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, но реално по отношение на всички обвиняеми, не само относно моя, в продължение на повече от 1 година не са извършени никакви действия. По отношеине на него имаме едно привличане в качеството на обвиняем и с това работата е приключила и не само това – той не е имал среща нито с прокурор, нито с разследващ полицай, което показва, че подзащитният ми на този етап не е необходим в каквато и да е форма във връзка с разследването по делото, защото в крайна сметка функцията на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е да се работи много интензивно със задържаното лице, още повече, че има практика на съдилищата. Когато едно лице е задържано трябва да се положат максимални усилия, за да може делото да свърши в обозрими срокове, за да може да се прецени доколко е доказана вината му на 100 % и има основание да се внесе обвинителен акт и вече съдът, който ще решева въпроса за виновността, защото той, а и такива са всичките основни постановки на ЕКЗПЧ - че той е невинен до доказване на противното. Не искам да влизам в подробности за това доколко има обосновано предположение, защото да говорим за обосновано предположение година и един месец след като е повдигнато обвинение, е меко казано най-мелкото недалновидно. Няма да развивам кой какво е правил, дали е правил каквото трябва, за да бъде вкаран в това обвинение, защото това са проблеми по 2 същество, но аз акцентирам на няколко факта.

Наистина бездействието на разследващите показва, че не се изпълнява закона такъв какъвто е гласуван и какъвто е бил неговият дух.

Нарушава се така основната практика, която е въведена, че със задържани лица се работи бързо и че се стараят делото да приключи по възможно найбързия начин, с оглед на товаа, че реално той без присъда е лишен от свобода. Затова моля да приемете този аргумент и затова си позволих да припомня вашето изявление преди около 4 месеца при предходното разглеждане на мярката за неотклонение на подзащитния ми. Това е едното.

Междувременно се появиха и здравословни проблеми. Цяло щастие е, че тези тумори, които се бяха появили в устата на подзащитния ми се оказаха доброкачествени. В крайна сметка нашата цел не е той да умре, но факт е, че се появяват здравотсловни проблеми и вещите лица пред съда в Хасково казаха, че рецидивирането на тези папиломи, които следващия път може да не бъдат доброкачествени, е твърде голяма и казаха още нещо, което ме впечатли, че ако беше нормално болен след тази операция все още щеше след тази операция да бъде в болницата, докато той продължава да бъде при тези недобри битови условия, при които е поставен в ареста, който между другото аз не съм виждал. Така че към всички останали аргументи, които сме изложили до момента, ще моля да имате предвид и това, че вследствие на дългия арест, за това, че са лоши условията там, се получава така, че тези вирусни заболявания да могат да рецидивират.

Комплексанта СМЕ установи, че вирусите са допринесли всъщност за това да прихване това заболяване и да се налага спешната операция и опасността да рецидивира е много голяма.

На трето място, в кориците на делото се устанэови един факт, че на базата на това бездействие, на това, че тези лица стоят в ареста без да се извършат с тях каквито и да е процесуално следствиени действия, дори и беседи, единият от обвиняемите е с тежки съмнениея за психично заболяване. Ако това е така и тази експертиза наистина е установила този факт, защото на мен не ми е известен, това изправя делото пред нови чисто правни проблеми, свързани с това дали е налице временна невменяемост по отношение на единия, може ли въобще да дава обяснения, трябва ли да се спре делото и т.н., въобще много неща, които следват от едно такова 3 психично заболяване. Доколкото знам, той не говори, няма чувство на ориентация и т.н., но това е грижа на неговата защита. Това го казвам, защото то би усложнило правната основа на делото и следва да се преценява доколко може да продължи делото без него, трябва ли да се спре и т.н. Така че моля да имате предвид и този факт, който е последица от първия ми аргумент.

На следващо място, верно е, че прокуратурата може да повдига каквото си иска обвинение. За съжаление, след изменението на НПК от 2011 г., ако не се лъжа, се даде възможност на прокуратурата да повдига обвинение без да дава обяснение. На нас ни е повдигнато по чл. 242, ал. 4 от НК, като се твърди, че това престъпление представлява особено тежък случай, докато в кориците на делото след повече от година разследване е установен един безспорен факт - че подзащитният ми никога не е бил съден, че е човек с добро минало, със семейство и бизнес, т.е. няма никакви негативни данни за него, които биха могли да формулират мнението или становището не само на прокуратурата, а и на съда относно това, че към големите размери, примерно на извършеното престъпление трябва да има определен негативен остатък. Всъщност такава е практиката при тълкуването на чл. 93, т. 7 от НК относно това кое е особено тежък случай.

В тази насока има практика многобройна, че всъщност, за да има особено тежък случай, трябва действително да има негативни данни и те да са в кумулация с тежките последици на пренстъплението и ако такива липсват, особено тежък случай не е налице. Ако приемете, макар че повтарям, че това е право на прокуратурата на този етап, то все пак ще имате предвид обстоятелството, че в кориците на делото няма нито една негативна данна относно това, че подзащитният ми е криминално проявен или че има данни, защото и опасността да се укрие или извърши друго престъпление изисква, както пише в закона, действително да има реални данни. Това трябва да са неща, свързани с неговия живот. Той няма нито една криминална регистрация, има постоянен адрес, семейство и т.н. Ако е имало такива, прокуратурата и разследването щяха да ги съберат.

В този смисъл минавам и към последния аргумент, който съм изложили, че няма реални данни в кориците на делото, че той би могъл да извърши престъпление или да се укрие. Доводът, който ще се развие найвероятно от прокуратурата е, че е много тежък текста на закона, той може 4 да реши да се укрие или да избяга от правосъдието. Аз не споделям този аргумент първо защото считам, че квалификацията не е такава и ако се отиде на съд няма съд, който да приеме, че този случай е особено тежък при тези данни за личността на М. и на второ място - все пак ние това, което искаме от вас, не е да бъде пуснат на свобода, а просто да се смени мярката за неотклонение „задържане под стража“ в тези лоши битови условия, които водят и до заболявания и напрягане на психиката и т.н., с „домашен арест“ с електронна гривна, която спира всякаква възможност той да се укрие, още по-малко да извърши друго престъпление, защото за друго престъпление като това, за което му е повдигнато обвинение, се изискват действия, които той очевидно няма как да извърши.

Затова аз считам, че тези 4 аргумента, които изложих пред вас, би следвало да ви мотивират, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подзащитния ми трябва да бъде изменена, защото ако беше повдигната вярната квалификация, то досега щяха да са минали отдавна 8 месеца. Затова е повдигната такава несъстоятелна квалификация за особено тежък случай, въпреки липсата нта данни за това, за да може да се ползва алтернативата на срока от година и шест месеца. Реално всъщност аз считам, че вярната калификация е по ал. 2, а там наказанието не е такова, каквото изисква такава максимална продължителност на задържането под стража, което означава, че преди 4 месеца още е трябвало да бъде освободен с друга мярка за неотклонение. Затова моля да проявите разбиране и по отношение на здравословните му проблеми, и по отношение на психиката му, и по отношение на цялото развитие на това дело, защото да се оправдаваме, че чакаме една експертиза цяла година за честотата на хероина, мисля, че не може да бъде аргумент за такова забавяне на това дело. Ние специално не сме попречили с нищо на развитието на досъдебното производство, ткакто са решили разследващите органи и прокуратурата. Затова не можем да имаме вина за повече от едногодишното разследване на този проблем. Ето защо ви моля да измените мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с гривна, която ще осигури, ще даде възможност това дело, когато и да е било, да приключи, а вече как ще приключи, с каква квалификация, дали ще има споразумение, това са бъдещи събития, които ще ни очакват, но аз се притеснявам и във връзка със здравословното пнсихично състояние на 5 единия от обвиняемите, защото това може да доведе още месеци наред да бъде изчистен този проблем, през което време делото ще продължава да виси. В този смисъл моля за по-лека мярка за неотклонение.

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

Обвиняемият М. А. М.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Той беше достатъчно изчерпателен.

Ще добавя само, че искам да видя семейството си.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще започна отзад напред с това, което заяви колегата. Аз нямам информация за здравословното състояние на друг обвиняем и не смятам, че това твърдение е доказано по някакъв начин, нито че ще окаже някакво въздействие върху разследването, още повече че има редица процесуални способи разследването да продължи и ако такъв проблем е налице.

Що се отнася до жалбата, считам я за неоснователна, а определението, което се атакува пред вас от обвиняемия и неговия защитник, за обосновано и законосъобразно. Действително се касае за едно много тежко престъпление, а именно за пренасяне през границата на хероин над 8 кг и на стойност над 800 000 лв. и за държането му с цел разпространение. Действително са повдигнати две обвинения в тази насока и към момента те са такива, че обосновават мярка за неотклонение Задържане под стража и то в сроковете, предвидени в закона, а не в изтекъл срок и такъв, както колегата заяви, ако такова е било обвинението.

Считам, че към настоящия момент предположението за извършеното престъпление не е оборено по никакъв начин, нито има някаква промяна от началото на разглежданията на мерките за неотклонение пред Окръжните и Апелативен съд досега.