Решение № 258 от 08.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Плевен, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500632 по описа за 2021 година С решение №260463 от 07.07.2021 г. по гр.д. №7145/2020 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М. Л. М., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК:

******* сумата от 76.68 лв., представляваща неустойка по договор от 26.06.2015 г., сключен с „БТК“ АД и клиентски № 144494454001, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2081/14.08.2020 г. по ч.гр.д.

№3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Л. М., с ЕГН:

********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК: ******* сумата от 205 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 505 лв., представляваща разноски за исковото производство.

Недоволна от решението е останала ответницата М. Л. М. и е подала чрез назначения особен представител адв. З.Т. въззивна жалба срещу него, в 1 която моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

Адв. З.Т. сочи, че по делото няма подписан от М. Л. М. договор с мобилния оператор, поради което тя няма как да отговаря за неизпълнението на такъв договор.

Според особения представител, доколкото неустоечната клауза не е писмена, тя не обвързва абоната. Ако съдът счете обратното, адв. З.Т. сочи разпоредбата на чл.50 от Общите условия като нищожна – противоречаща на добрите нрави. Намира, че неустойката има компенсаторен, а не санкционен характер, тъй като мобилният оператор би получил от абоната облага в размер все едно договора не е развален без да престира услуга.

Разпоредбата на чл.50 от Общите условия се сочи от адв. З.Т. и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

Препис от въззивната жалба е връчен на „ЮБЦ“ЕООД на 21.07.2021 г.

На 03.08.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззиваемият твърди, че има сключен договор между М. Л. М. и „БТК“ЕАД, предвиждащ дължимостта на процесната неустойка, равняваща се на сбора от три месечни абонаментни такси. Като се има предвид този размер на неустойката, намира, че клаузата не е нито противоречаща на добрите нрави, нито неравноправна. Твърди, че договора е бил прекратен от мобилния оператор при условията на чл.50 от Общите условия, а именно – поради неплащане в срок на дължимите за предоставените услуги такси.

„ЮБЦ“ЕООД претендира направените разноски.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 06.08.2021 г. С определение №1137 от 17.08.2021 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з. на 16.09.2021 г.

В о.с.з. на 16.09.2021 г. адв. З.Т. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, че по заявление от 13.08.2020 г. Плевенски Районен съд е издал в полза на „ЮБЦ“ЕООД заповед по чл.410 от ГПК с №2081 от 14.08.2021 г., по силата на която М. Л. М. следва да заплати на 2 дружеството: 76.68 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от сключен с „БТК“ЕАД договор с клиентски номер 14494454001 от 26.06.2015 г. и съставлява обезщетение за неизпълнение на договора, обективирано във фактура №1230339864/01.08.2017 г., което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.

Към заявлението е приложено и е вложено в ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд споразумение от 12.06.2015 г. , сключено между „БТК“ЕАД и М. Л. М. с клиентски номер 14494454001, с предмет: предоставяне за срок от 24 месеца /от 26.06.2015 г. до 26.06.2017 г./ на VIVACOM TV пакет Extra срещу месечна абонаментна такса 17.80 лв., на VIVACOM TV допълнителни услуги – пакет HD Light срещу месечна абонаментна такса 3.80 лв. и на VIVACOM TV допълнителни услуги – пакет Диема Екстра срещу месечна абонаментна такса 3.96 лв., обща месечна абонаментна такса за трите пакета – 25.56 лв.

Споразумението е двустранно подписано. В него е предвидено, че ако бъде прекратено преди изтичане на уговорения между страните срок по искане или по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми , абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на споразумението до изтичане на уговорения с него срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса.

Към заявлението е приложена и подписана от М. Л. М. декларация от 26.06.2015 г., че е получила екземпляр от Общите условия за предоставяне на услугата VIVACOM TV, които са неразделна част от сключения с „БТК“ЕАД договор, че приема тези Общи условия и е съгласна с тях.

В заповедното производство М. Л. М. не е намерена на постоянния и настоящ адрес и с разпореждане №8757 от 20.11.2020 г. Плевенски Районен съд е указал на „ЮБЦ“ЕООД, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си. Това е сторено в срок – на 31.12.2020 г.

В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД аргументира активната си легитимация с договор за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който „С.Г.

ГРУП“ООД му е прехвърлило процесното вземане, което на свой ред е придобило по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с „БТК“ЕАД. Представени са двата посочени договора, но не и доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено само уведомление, 3 изходящо от „БТК“ЕАД, относно първата цесия, но не и уведомление, изходящо от „С.Г. ГРУП“ООД относно втората цесия.

Ищецът твърди, че абоната не е платил месечните абонаментни такси за април, май, юни и юли 2017 г., което е дало основание на мобилния оператор на основание чл.50 от Общите условия към договора да го прекрати едностранно и да претендира неустойка, равняваща се на трикратния размер на общата месечна абонаментна такса за трите пакета – 25.56 лв., т.е. сумата 76.68 лв. Посочените Общи условия са представени и от техния чл.50 е видно, че „БТК“ЕАД може едностранно да прекрати договора при системно неплащане в срок на дължимите суми, но с 30-дневно писмено предизвестие.

Представени са и месечни сметки №1223424830/01.04.2017 г. за 25.55 лв., №1225151295/01.05.2017 г. за 23.65 лв., №1226868240/ 01.06.2017 г. за 23.65 лв. и №1228566408/01.07.2017 г. за 25.62 лв. Сметките са издадени за ползваните от М. Л. М. с клиентски номер 14494454001 T V услуги. Като се има предвид, че съгласно чл.29 от Общите условия, предоставените услуги се заплащат през месеца, следващ ползването им, в срок от 15 дни от издаване на съответната сметка/фактура, то по-горе посочените сметки се отнасят за услуги, ползвани от абоната през март, април, май и юни 2017 г., т.е. до края на уговорения срок на действие на споразумението, а именно – до 26.06.2017 г.

М. Л. М. не е намерена и в исковото производство на постоянния и настоящ адрес и с разпореждане №262023 от 05.04.2021 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК за нейн особен представител е назначен адв. З.Т..

Възнаграждението на последния в размер на 300 лв. е платено от ищеца.

В отговора, изготвен от особения представител, се сочи, че в кориците на делото няма договор, който да предвижда плащането на претендираната неустойка. В случай, че има такъв договор и такава клауза, адв. З.Т. я намира за нищожна, тъй като получаването на имуществена облага от мобилния оператор без предоставяне на услуга на абоната противоречи на добрите нрави по арг. от ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение №107/25.06.2010 г. по т.д. №818/2009 г. на II т.о. на ВКС.

При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е постановил обжалваното решение, в чиито мотиви е обсъждан договор с клиентски номер 14494454001 от 26.06.2015 г. , сключен между „БТК“ЕАД и М. Л. М. с клиентски номер 14494454001 и подписани от последната Общи условия към този договор, находящи се в кориците на ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, на стр.9-13.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че е доказано съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение 4 между мобилния оператор и абоната.

Правилен е извода, че е налице системно неплащане от абоната – на 4 поредни месечни абонаментни такси, доколкото М. Л. М. не е ангажирала доказателства да е платила сумите по посочените по-горе 4 бр. месечни сметки.

Неправилно обаче Плевенски Районен съд е счел, че при наличие на съответните материалноправни предпоставки „БТК“ЕАД е прекратило договора при условията на чл.50 от Общите условия. Въззивната инстанция намира, че не се твърди, а още по-малко е доказано, „БТК“ЕАД да е упражнило надлежно правото си, съгласно чл.50.6, б.“в“ от Общите условия към договора – при системно неплащане в срок на дължимите суми, да прекрати едностранно договора с 30-дневно писмено предизвестие. Такова категорично липсва по делото.

Въззивната инстанция намира също, че не е налице и хипотезата на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, в която хипотеза се дължи неустойка, равняваща се на трикратния размер на месечната абонаментна такса. Така е, защото страните са уговорили срок на действие на договора 24 месеца – от 26.06.2015 г. до 26.06.2017 г. и защото договора е действал до края си. При това положение той няма как да бъде предсрочно прекратен, респ. без основание се претендира процесната неустойка.

Безпредметно се явява обсъждането дали неустоечната клауза е действителна или не, при положение, че няма основание за приложението й.

По така изложените съображения, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №260463 от 07.07.2021 г. по гр.д. №7145/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения о т „ЮБЦ“ ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК: ******* срещу М. Л. М., с ЕГН:

**********, представлявана от назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК 5 особен представител адв. З.П. Т., иск по чл.422, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 76.68 лв., явяваща се неустойка по сключен с „БЪЛГАРСКА

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕАД договор от 26.06.2015 г. с клиентски № 144494454001, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед по чл.410 от ГПК с №2081 от 14.08.2021 г. по ч.гр.д.№3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6