Решение № 87 от 29.07.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Дряново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100108 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Кумулативно предявени субективно и обективно свързани искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Т. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работил в ответното дружество на длъжност “***”. Посочва, че на 01.09.2023г. трудовото му правоотношение било прекратено поради добИ.е право на пенсия.

Посочва, че във връзка с работата си не бил получил изцяло трудовото си възнаграждение за м. април и май 2022г. и за м. април, юни, юли и август 2023г.

Общата сума, която му се дължи определя на 6255,60 лв. След прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал 3 от КТ следвало да му се изплатят като обезщетение две брутни работни заплати в размер на 1878,24 лв.

Паралелно с това поради нередовно изплащане на трудовите възнаграждения работодателят изпаднал в забава и дължи лихва върху неплатените суми. Лихвата за неизплатени заплати за м. април и май 2022г., начислена с по месечно натрупване за периода май 2022г. до подаване на исковата молба била 341,46 лв. Лихвата за неизплатени заплати за м. април, май, юни, юли и август 2023г., изчислена с помесечно натрупване за периода м. май 2023г. до подаване на исковата молба била 404,87 лв. или общо 746,33 лв. Лихвата за неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за периода от 30.09.2023г. до подаване на исковата молба била 120,50 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 6255,60 лв. за 1 трудово възнаграждение, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 746,33 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1878,24 лв., законова лихва върху задължението за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за периода от 30.09.2023г. до подаване на исковата молба в съда в размер на 120,50 лв., както и законовата лихва до пълното погасяване на вземането. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.

В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответника „Вагонен завод – Интерком“ АД. Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по делото. От направената служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество съдът констатира, че срок за решаване на делото на 25.07.2024г. е вписано решение на Окръжен съд Габрово за открИ.е на производство по несъстоятелност и е назначен синдик, на когото следва да се връчи препис от настоящото решение.

В съдебно заседание на 26.06.2024г. е допуснато изменение на предявените искове по чл. 128 от КТ, 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите да се считат предявени за иска за неизплатени трудови възнаграждения за периода м. април и м. май 2022 г. и за м. април, май, юни, юли и август 2023 г. общо за сумата 5123,29, лв., лихва върху неизплатените трудови възнаграждения до датата на подаване на исковата молба (19.03.2024 г.) в общ размер на 718,14 лв., за иска по чл.

222, ал. 3 от КТ в размер на 1896,96 лв. и лихва върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 99,57 лв.

Съдът съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника в отговора, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че съгласно трудов договор от 01.02.2021г. , изменен с допълнително споразумение от 01.01.2023г. ищeцът К. работил при ответното дружество на длъжност „***“. Със заповед № 37/ 01.09.2023г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата. В заповедта е посочено, че на основание чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се изплати обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срок от два месеца. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумпцията, уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния период ищцът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общата сума на неизплатените възнаграждения на ищеца възлиза на 4387,29 лв., от които за м. април 2022г. – 717,44 лв., за м. май 2022г. – 725,86 лв., за м.

2 май 2023г. – 736 лв., за м. юни 2023г. – 736 лв., за м. юли 2023г. – 735,99 лв. и за м. август – 736 лв. Дължимата лихва за забава за трудовото възнаграждение за м. април 2022г. за периода от 01.06.2022г. – 18.06.2024г. възлиза на 178,67 лв., за трудовото възнаграждение за м. май 2022г. за периода от 01.07.2022г. до 18.06.2024г. – 174,72 лв., за трудовото възнаграждение за м. май 2023г. за периода от 01.07.2023г. до 18.06.2024г.

– 97,28 лв., за трудовото възнаграждение за м. юни 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 18.06.2024г. – 88,97 лв., за трудовото възнаграждение за м. юли 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 18.06.2024г. – 80,65 лв. , за трудовото възнаграждение за м. август 2023г. за периода от 01.10.2023г. до 18.06.2024г. – 72,60 лв. и за трудовото възнаграждение за м. септември 2023г. за периода от 01.11.2023г. до 18.06.2024г. – 165,70 лв. или общо 858,59 лв. Сумата, която работодателят дължи на основание чл.

222, ал. 3 от КТ възлиза на 1896,96 лв. Работодателят дължи и неизплатено възнаграждение за м. април 2023г. в размер на 736 лв. и законна лихва за забава върху него от 01.06.2023г. до 18.06.2024г. в размер на 104,28 лв.

В съдебно заседание на 26.06.2024г. вещото лице уточни, че за периодите, посочени в таблица № 1, на стр. 2 от заключението, общият размер на лихвата за трудовите възнаграждения е 639,52 лв., изчислено до датата на завеждане на исковата молба на 19.03.2024 г. Лихвата за обезщетението е в размер на 99,57 лв. Неизплатените трудови възнаграждения са на стойност 4387,29 лв. и отделно за м. април 2023 г. – 736 лв., като за лихва върху тази сума се дължи 78,62 лв. до 19.03.2024 г. Или общо за трудови възнаграждения дължима е сумата 5123,29 лв., общо за лихви – 718,14 лв., обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – 1896,96 лв. и лихвата върху това обезщетение до 19.03.2024 г. – 99,57 лв.

Поради изложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове са основателни. Следва да се присъди сумата 5123,29 лв. – общ размер на главница за дължими трудови възнаграждения за м. април и май 2022г. и м. април, май, юни, юли и август 2023г. Като законна последици върху сумата за главница следва да се присъди и законната лихва за забава от дата на подаване на исковата молба (20.03.2024г.) до окончателното изплащане. Както и следва да се присъди сумата 639,52 лв. – общ размер на лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.06.2022г. до 19.03.2024г.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ.

На ищеца следва да се присъди и дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, а именно сумата 1896,96 лв. – главница за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (20.03.2024г.) до окончателното изплащане на сумата и сумата 3

99,57 лв. – лихва за забава върху това обезщетение за периода от 01.11.2023г. до 19.03.2024г.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 313,51 лв. за присъдените суми по предявените искове, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В съдебно заседание на 26.06.2024г. адвокат С. направи искане за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023 г. се установява, че адвокатската помощ е осъществена безплатно. Цитираната по-горе правна норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за 4 минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адвокат С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора и проведеното едно открито съдебно заседание. Поради което за искове на основание чл.

Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec96b57f-cf00-4306-b090-401cce76d114