Решение № 6028 от 04.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6028 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110170494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

С определение от 22.04.2024 г. производството по делото е прекратено срещу М.

Т. М., която е починала преди завеждане на исковата молба.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Е. С. М. през процесния период въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, включително в уточняваща молба от 15.02.2024 г., че през процесния период ответникът Е. С. М. е бил собственик на топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., за който е открита партида при ищеца с аб. № .... Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1375,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – 1

30.04.2022 г., сумата 27,38 лв. – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода м.11.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда /22.12.2023 г./ до окончателното изпълнение, сумата 280,63 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 06.12.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 6,48 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.01.2021 г. – 06.12.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът Е. С. М. оспорва качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Оспорва да е потребил топлинна енергия в претендираното количество. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви, падежирали преди 22.12.2020 г., в частност за вземанията за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г. включително. Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази наведените възражения.

Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за осъждане на ответника да заплати дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ (ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на нотариален акт № .../ ... г. на ... г. С. Г.

М. и М. Т. М. са придобили при равни дялове от по 1/2 идеална част правото на 2 собственост върху ..., находящ се в ..., в сградата на ... „...“. Не са представени доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент.

Видно от удостоверение за наследници от ... г., С. Г. М. е починал на ... г., като е оставил следните наследници по закон – М. Т. М. – съпруга, и Е. С. М. – син.

Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, съпругата и синът наследяват равни части от наследството, т.е. по 1/4 идеална част от ..., от който наследодателят М. е притежавал 1/2 идеална част по силата на горепосочения договор за покупко – продажба на жилище.

Видно от удостоверение за наследници от ... г., М. Т. М. е починала на ... г., т.е. след процесния период.

От изложеното, съдът формира категоричен извод, че през процесния период (м.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) ответникът Е. С. М. се е легитимирал като собственик на 1/4 идеална част от процесния ..., придобита по наследство от баща му. През процесния период М. Т. М. е била жива и собственик на общо 3/4 идеални части от жилището – 1/2 идеална част е притежавала по силата на горепосочения договор за покупко – продажба и 1/4 идеална част – по наследство от починалия си съпруг.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие. Отговорността му следва да се съизмери с притежаваната през процесния период от него 1/4 идеална част от правото на собственост върху жилището.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. До процесното жилище не е бил осигурен достъп на отчетните дати и за двата процесни отоплителни сезона, за 3 което са съставени протоколи от служителите на ФДР. На ответника е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация /на база на отопляем обем от 206 м3/, и топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, като поради неосигуряването на достъп до имота, разходът за топла вода е изчисляван на база брой потребители при норма 140 литра на обитател за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. По данни на ФДР в жилището не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са били поставени топлоразпределители, така че за имота не е начислявана топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, както и не е начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в общите части.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 1633,35 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 408,34 лева, съответстващи на дела му във възникналата съсобственост.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност за периода, за който е направено, е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е подадена на 22.12.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 22.12.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.11.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец ноември 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 15.01.2021 г.

4

Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза, размерът на доставената топлинна енергия за периода м.11.2020 г. - 30.04.2022 г. включително с отчитане на изравнителните сметки е 1315,75 лева. Ответникът отговаря за 1/4 част от задължението или за сумата 328,94 лева, до която сума, предвид липсата на данни, че е заплатена, искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер от 1375,29 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 6,47 лева за периода от м.12.2020 г. до 30.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла погасителна давност и съобразено с дела на ответника в съсобствеността/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.

В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път задължението е определено за заплащане.

Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,52 лева, начислено по фактура от 30.11.2020 г., и отнасящо се до периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г., е възникнало преди 22.12.2020 г., така че възражението на ответника, че е погасено по давност, се явява основателно.