Решение № 5428 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5428 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330109602 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К., ЕГН ********** против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем от 21.03.2024 г., сключен между страните, е недействителен поради противоречието му с добрите нрави, заобикалящ член 19, л. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК.

Ищцата твърди, че на 21.03.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 97%.

Сочи, че съгласно договор за кредит, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане в размер на 296,46 лева, комисионна - 60,00 лева, наказателна такса - 358,68 лева, такса удължаване в размер на 134,40 лева и възнаградителна лихва в размер на 47,18 лева.

Твърди, че уговорките в договора са нищожни и неравноправни. Таксите са във фиксиран размер, като липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуга от заемодателя, поради и което считам, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

1

Сочи, че начислените суми са в разрез с добросъвестността като е предвидено те да се кумулират към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Също така сочи, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, като твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,70 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност па кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди уговореното възнаграждение за такса удължаване и такса бързо разглеждане са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПРиндикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

От ответника е предявен насрещен иск, с който е поискано осъждането на В. К. да му заплати сумата от 728 лева, представляваща разликата между отпуснатата главница в общ размер на 1400 лева и заплатеното от ищцата под формата на такси за удължаване на срока на обща стойност 672 лева, по Договор за кредит № ****** г. и анекси за допълнителни суми, ведно с законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещна искова молба – 04.08.2025 г. до окончателното й изплащане. В насрещния иск се сочи, че на 21.03.2024 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и В. Д. К. е сключен Договор за кредит № ***** в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. С подписването на процесния договор, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е предоставен период от 30 дни и е с падежна дата 20.04.2024 г., като начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 16,85 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 118,22 лева. Така общият размер на кредита, който кредитополучателя е следвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 635,02 леваа.

Твърди се, че в процесният случай ищцата В. Д. К. два пъти се е възползвала от правото си да заяви и получи допълнителни суми към вече отпуснатата й такава, съгласно условията по Договор за кредит №***** г., като страните са сключили два анекса за допълнителна сума, както следва: анекс за допълнителна сума от дата 21.03.2024 г. за допълнителните 500 лева, както и анекс за допълнителна сума, отново от дата 21.03.2024 г. за още 400 лева, в следствие на което в полза на ищцата е била отпусната сума в общ размер от 1400 лева, представляваща главница по кредита, а дължимата на падежа сума за възстановяване е нараснала до общ размер от 1743.64 лева, от които: 1400 лева – главница, 47.18 лева - договорна лихва за срока на кредита (начислена за периода от 21.03.2024 г. до 20.04.2024 г.), 296.46 лева - такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане. С настъпване на падежната дата - 20.04.2024 г., ищцата е следвало да изплати задължението си в пълен размер, като съгласно т. 13 от Общите условия към договора за кредит ищцата е имала възможност да отложи настъпването на падежната дата като заяви възможните опции за избор срокове на удължаване, изрично посочени в ОУ. По повод 2 възникналото правоотношение ищцата неколкократно се е възползвала от правото си да заяви допълнителна услуга за удължаване на срока, в резултат на което между страните са сключени общо седем анекса за удължаване на срок, както следва: Анекс за удължаване на срок от дата 26.04.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 03.05.2024 г. За сключване на споразумението ищцата е заплатила такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева. Анекс за удължаване на срок от дата 29.05.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 05.06.2024 г. За сключване на споразумението ищцата е заплатила такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева. анекс за удължаване на срок от дата 17.06.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 24.06.2024 г. За сключване на споразумението ищцата е заплатила такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева. анекс за удължаване на срок от дата 04.07.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 11.07.2024 г. За сключване на споразумението ищцата е заплатила такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева. анекс за удължаване на срок от дата 06.08.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 13.08.2024 г. За сключване на споразумението ищцата е заплатила такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лев по анекс за удължаване на срок от дата 13.08.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 12.09.2024 г. За сключване на споразумението ищцата не е заплащала такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева, както е посочено в приложения по делото анекс. анекс за удължаване на срок от дата 12.09.2024 г., по силата на който е уговорен нов падеж 12.10.2024 г. За сключване на споразумението ищцата отново НЕ е заплащала такса за допълнителна услуга в размер на 134.40 лева, както е посочено в приложения по делото Анекс. Услугата е отново предоставена на същата безвъзмездно, а посочената в споразумението сума е резултат на техническа грешка от страна на кредитора, като изрично заявявам, че за сключване на Анекса Дружеството нито е изискало, още по-малко получило такса за допълнителна услуга.

С настъпване на последно уговорената падежната дата, ищцата не е предприела действия по погасяване на възникналото в нейна тежест парично задължение, в резултат на което същата изпадала в забава и придобива качеството длъжник на кредитора „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

В писмен отговор на насрещната искова молба В. К. заявява, че искът е неоснователен и недоказан.

Счита, че „ВИВУС.БГ" ЕООД е надвземала неправомерно такса експресно разглеждане от 940 лева, възнаградителна лихва в размер на 100 лева и такса удължаване в размер на лева, включени във всяка една от погасителните вноски, поради което при условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 728 лева със сумата от 1 712 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца по насрещната искова молба въз основа на нищожни договорни клаузи такса експресно разглеждане възнаградителна лихва и такса удължаване.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит № ******г., сключен между страните /л.

3

55/, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, която последният следвало да върне до 30 дни, при фиксиран лихвен процент от 40,97 % и ГПР в размер на 49,70 %. В договора била предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 118,22 лева. С анекс за допълнителна сума от 21.03.2024 г., сключен между страните /л. 60/, на ответника е отпусната допълнителна сума в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,94 % и ГПР в размер 49,80 %. В анекса е уговорена и такса за бърза разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 217,24 лева.

С анекс за допълнителна сума от 21.03.2024 г., сключен между страните /л. 46/, на ответника е отпусната допълнителна сума в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 % и ГПР в размер 49,70 %. В анекса е уговорена и такса за бърза разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 296,46 лева. По делото са приобщени шест анекси за удължаване на срока на договора, сключени между страните, от който се установява, че срокът на договора е удължен с 7 дни, за което е начислена такса в размер на 134,40 лева.

От приетата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице Й. П. се установява, че в ГПР на договора е включена само възнаградителната лихва, ккато иче по процесния договор е запратена сумата от 672 лева отнесена за такса за удължаване на срока. Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вивус.БГ" ЕООД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лева, която с два анекса е увеличена на сумата в размер на 1400 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор и анексите към него са предвидени такси за бързо разглеждане 4 и такса за удължаване на срока на договора. Същевременно, посочените такси не са включени от кредитора към ГПР по договора и анексите към него, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.