Решение № 65 от 30.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500456 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 201/28.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 118/2023 година по описа на Окръжен съд - Сливен, е осъдено KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs-AG, Heidenkampsweg 102, 20097, Hamburg, регистрирано във Федерална Република Германия, да заплати на С. Д. З., ЕГН ****, с адрес: с. Ч, сумата в размер на 85 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (телесни болки и страдания), претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 04.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията над присъдения до пълния претендиран размер от 280 000 лева, частичен иск от такъв в размер 350 000 лева; осъдено е KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs - AG да заплати на С. Д. З., ЕГН ****, сумата в размер на 619.24 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на задължението, като са отхвърлени претенциите за присъждане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за периода от 11.01.2021 година до 25.04.2021 година. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение, в осъдителните му части, е постъпила въззивна жалба от KRAVAG - LOGISTIC, Versicherungs - AG, чрез адв. Т. Б. - АК - Пловдив, с адрес за връчване: град Пловдив, бул. „Марица“ № 93, с която същото се обжалва като неправилно. Въззивникът споделя становището на първоинстанционния съд, че приложимо 1 е правото на Федерална Република Германия, но счита, че българският съд не е приложил критериите и не е съобразил съответната съдебна практика на немските съдилища към сходни случаи. Въвеждат се оплаквания, че не е изяснена релевантната към датата на ПТП съдебна практика по въпросите относно условията, при които застрахователят дължи заплащане на обезщетение за причинени вреди при ПТП, критериите, при които се определя размерът на обезщетението, какви са обичайно присъжданите размери на обезщетения за преживяно страдание на пострадалите лица, дължимостта на лихвите и началният им момент. Изразява се позицията, че следва да се съобрази и немския национален манталитет и възприятия за справедливост, както и финансовата стабилност на германския застрахователен сектор при съобразяване интересите както на пострадалите, така и на собствениците на МПС и техните застрахователи. Твърди се, че с приетата нормативна уредба и начина й на тълкуване и прилагане от съдилищата, Федералната република гарантира, че дължимото обезщетение се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в член 1, параграф 2 от Втората директива. Навеждат се аргументи, че причина за настъпване на процесното произшествие не е поведението на водача М.Т., а водачът Й.Х., при когото се е возил ищецът С. З., е предприел забранено в пътния участък изпреварване, като наложилото се аварийно спиране от негова страна е вследствие допуснат от самия него технически дефект на колелата на ремаркето, довело до блокирането им. Алтернативно се обосновава становището на страната, че причина за настъпване на процесното произшествие е и поведението на водача Й.Х., който несъобразявайки се с конкретната пътна обстановка, атмосферните условия и вероятните потенциални опасности на пътя, допринася за настъпването на процесното произшествие.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на ищцовите претенции.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, с който се моли за оставянето на същата без уважение. Оспорва се приложимостта на правото на Федерална Република Германия. Изразява се позицията, че първоинстанционният съд е извършил всички необходими съдопроизводствени действия, като е направил искане до Федерална Република Германия за получаване на информация и е допуснал всички доказателствени искания на въззивното дружество без изключение.

Изтъква се, че в подкрепа на оплакванията си въззивникът е следвало да представи релевантната според него немска съдебна практика относно размера на присъжданите обезщетения, или да направи допълнителни доказателствени искания в тази насока. Сочи се, че на заявката на съда за информация относно обичайния размер на обезщетение и реда на изплащането му, по делото е постъпил отговор, че липсват данни за средния размер на обезщетенията за телесни повреди, както и че този размер винаги зависи от обстоятелствата по конкретния случай. Акцентира се, че въззивникът не твърди по-висок размер на присъденото обезщетение от този, който би се присъдил съгласно немската практика.

Оспорват се оплакванията за неяснота на приложимите критерии за определяне на размера 2 на обезщетение. Възразява се срещу искането на въззивника за съобразяване на немския манталитет и възприятия за справедливост и се сочи, че пострадалият е български гражданин, живущ в Република България, където провежда и лечението си. Настоява се за прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Обосновава се липса на разлика в основните принципи при обезщетяване на пострадали при ПТП според немското право. Изтъква се още международното покритие по ЗГО на автомобилистите и се сочи, че обезщетението не следва да се съобразява с финансовата стабилност на застрахователния сектор на всяка отделна държава. Възразява се срещу твърденията въззивника за липса на вина у шофьора М.Т. и се аргументира липса на съпричиняване от страна на С. З.. Сочат се заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Постъпила е и въззивна жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, срещу решение № 201/28.07.2025 година, постановено по гражд. дело № 118/2023 година по описа на Окръжен съд - Сливен в частта, в която е отхвърлена претенцията му над уважения размер от 85 000 лева до размера от 180 000 лева като частичен иск от такъв в пълен размер от 350 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 04.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата. Оспорва се приложимостта на немското право към конкретния случай. Излагат се аргументи, че макар процесното ПТП да е станало на територията на Федерална Република Германия, в резултат на същото е пострадал български гражданин, чието местопребиваване е в Република България, където се намира и семейството му. Твърди се, че въпреки записания му немски адрес в съставения протокол за ПТП, обичайното му местопребиваване не е в Германия, а е заминал там по работа няколко дни преди инцидента и се е върнал за продължаване на лечението си в България, веднага след изписването му от болницата. Сочи се разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/ 2007 година на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Изразява се позицията за приложимост на чл. 52 от ЗЗД към процесния случай и се настоява, че прилагането на правото на чужда държава няма да постигне целта за защита на съществения обществен интерес и в частност - този на пострадалия. Въвеждат се оплаквания за заниженост на присъденото обезщетение спрямо вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалия - средни телесни повреди и по-леки увреждания. Твърди, че през целия период на възстановяване - около година и половина, въззивникът е търпял ежедневни болки вследствие получените увреждания, проведените четири оперативни интервенции и настъпилите усложнения - възникването на инфекция, овладяна след повече от година и половина. И към настоящия момент въззивникът не е възстановен напълно, като е налице ограничен обем до 95 градуса при сгъване на коляното, при норма 130-135 градуса, липсват движения в глезенната става, а увреждането на нерва е пожизнено, като според вещото лице 3 ще получи и артроза в рамките на 4-5 години. Поддържа се липса на задълбочен анализ от страна на съда на всички доказателства по делото. Аргументира се наличието на емоционално-психическо разстройство у въззивника вследствие преживения силен дистрес.

Изтъква се възрастта му, която би следвало да е активна фаза в живота, а предвид здравословните проблеми той не може да работи, да изплаща кредита си и има всекидневно нужда от чужда помощ. Във въззивната жалба се навеждат аргументи и за икономическата конюнктура в страната, високата инфлация и необходимостта от съобразяване с действащите към датата на ПТП застрахователни лимити.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждането на още 95 000 лева на С. Д. З. за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

Не се ангажират доказателствени искания.

Въззивната жалба е администрирана надлежно, но в законоустановения срок по нея не е постъпил отговор от насрещната страна.

По делото е депозирана и частна жалба от С. Д. З., чрез адв. П. К. - САК, срещу постановеното по него определение № 654/21.10.2025 година, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Претендира се прекомерност на същите предвид извършената адвокатска работа и се сочи, че съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минималния съгласно Наредба № 1 размер. Поддържа се, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и съдът не е взел предвид Решение на СЕС по дело С - 438/22.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и намаляване на размера на присъдените разноски на насрещната страна.

По частната жалба не е постъпил отговор в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Доказателственият материал сочи, че на 04.01.2021 година, около 17 часа, на автомагистрала 7 в окръг Швалм-Едер-Крайс, на км. 351 е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което се е стигнало до сблъсък между два автомобила, единият от които лек автомобил марка „Даймлер“, модел 822L, с рег. № **. Този автомобил, управляван 4 от М.Т., се е движил с неустановена скорост в дясната активна лента за движение. В същия момент, в същата посока на движение, в дясната лента, пред него се е движил товарен автомобил „Скания“ А4х2, седлови влекач, също с неустановена скорост, но по-малка от тази на лекия автомобил. Водачът на автомобила „Скания“ А4х2 е намалил скоростта на движение, като това не е било възприето от водача на лекия автомобил „Даймлер“.

Дистанцията между двата автомобила е намаляла до под дължината на опасната зона за спиране. Последвал е удар между двата автомобила, като лекият автомобил „Даймлер“ е ударил с челната си част задната част на автомобила „Скания“ А4х2. Техническата причина, довела да възникване на удара между двата автомобила е движението на лекия автомобил „Даймлер“ на разС.ие по-малко от минималната дистанция зад автомобила „Скания“ А4х2.