Решение № 236 от 08.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. ЛЕВСКИ, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

В РС – Левски е постъпила искова молба от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Ш. Изпълнителен директор на „***" АД и П.Н.Д. - Изпълнителен директор на „***" АД, чрез адв. Михаил Црънчев, САК, от Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници", БУЛСТАТ *** срещу: Ф. Ю. В., ЕГН **********, адрес: *** в която се твърди, че въз основа на Заявление по чл.410 от ГПК подадено от „***“ АД, Районен съд гр. Левски, е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД № *** г. срещу Ф. Ю. В.. Заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед на същото съдът е дал указания за предявяване на иск относно съществуването на вземането на Банката.

В исковата молба е посочено, че Ф. Ю. В. е ползвала банков кредит, съгласно сключен Договор за кредит № CARD-19451813 между БНП Париба Пърсънъл Фейненс" /придобито от „***" АД/ като кредитор и Ф. Ю. В., като кредитополучател, с първоначален разрешен размер 1000 лева. Ползването и погасяването на кредита била уговорена при лихвен процент 19.31% и месечна погасителна вноска в размер на 89.29 лева. Заедно със сключването на договора се извършило и целево усвояване на чрез функционална покупка на стоки в размер на 498.97 лева. Освен извършеното целево плащане за покупката на целевата стока, кредиторът издавал на кредитополучателят кредитна карта Мастъркард, която била предоставена на същия и посредством 1 нея кредитополучателят е усвоявал паричен ресурс чрез картови транзакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения период по погасителен план за ползване на кредита.

Твърди се че на 01.01.2023г. кредитополучателят е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита. Към датата на подаване на настоящата искова молба длъжникът не бил изплатил дължимите и падежирали суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „***" АД. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

Твърди се, че към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора е: главница в размер на 941.70 лева; възнаградителна лихва в размер на 36.32 лева, дължима за периода от 01.01.2023г. до 11.05.2023 г. мораторна лихва в размер на 75.72 лева, дължима за периода от 05.05.2023 г. до 19.12.2023 г.

По договора за кредит настъпила падежната дата и на последната месечна вноска по кредита, с оглед на което сумите по договора се претендират от ищеца като вземания с настъпил падеж. Към настоящия момент посоченото задължение не било изпълнено доброволно от длъжника.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „***" АД има срещу Ф. Ю. В. валидно и изискуемо вземане в размер на:

-главница в размер на 941.70 лева, ведно със законна лихва за забава от момента на постъпване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

-възнаградителна лихва в размер на 36.32 лева, дължима за периода от 01.01.2023г. до 11.05.2023 г.

-мораторна лихва в размер на 75.72 лева, дължима за периода от 05.05.2023 г. до 19.12.2023 г.

Във връзка с т. 12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС искането е съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 25 лева -държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 480 лева с вкл. ДДС.

Направени са доказателствени искания във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми, съдът да разпореди назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, която да установи въз основа приложените документи и счетоводството на ищеца:

Какъв е размерът на дължимата главница, лихви и такси по договора за кредит към дата на подаване на процесното заявление;

Извършвани ли са погасявания след датата на подаване на заявлението 2 по чл. 417, какъв е източникът на сумите за тези погасявания и какви от претендираните задължения са погасявани с тях.

Представя банкова сметка на ищеца, по която следва да бъдат заплатени дължимите суми:

IBAN: *** BIC: ***

Претендира направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса, депозит за вещо лице и договорен адвокатски хонорар в размер на 486,44 лева. Представен е списък на разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по иска. Не са направени доказателствени искани.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С депозирана пред съда молба ищецът е направил искане ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание съдът да постанови неприсъствено решение.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

Ищецът е поискал присъждане на разноски и такива му се дължат предвид уважаване на предявения иск.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски общо в размер 505 лв. в заповедното производство и 711, 44 лв. по исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД, че *** АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. *** има срещу Ф. Ю. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, валидно и изискуемо вземане в размер на:

-главница в размер на 941.70 лева, ведно със законна лихва за забава от момента на постъпване на заявлението – 22.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

-възнаградителна лихва в размер на 36.32 лева, дължима за периода от 01.01.2023г. до 11.05.2023 г.

-мораторна лихва в размер на 75.72 лева, дължима за периода от 05.05.2023 г. до 19.12.2023 г.

ОСЪЖДА Ф. Ю. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „***”, АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените разноски в заповедното производство в размер на 505 лв. и 711, 44 лв. в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4