Определение № 71 от 16.01.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 334/2025
- Вид
- Определение № 71
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Николай Грънчаров
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 197 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 197 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42 б."б" · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71 гр. Б.град, 16.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20251200100334 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
С Определение № 174/10.03.2025г. по гр.д. № 76/2025г. по описа на РС Сандански, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на горната съдебна инстанция, като е образувано настоящото гр.д. № 334/2025г. по описа на ОС Б.град.
Предявени са искове от В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник: адвокат Д. К. А., срещу Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание: чл.124 ал. 4, във вр. с чл. 537 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.25 от Закона за наследството, вр. с чл. 42 б. „Б“ от Закона за наследството.
Ищецът твърди че е наследник по закон на М. Б. М., б.ж. на *, починал на ***г., като повече от 30г. е живял и работил в ***. Последните години се прибрал в Р България, като преди това по телефона обсъждал с брат си Д. Б. В., какво да правят с имуществото на покойния им брат М.. Тогава разбрал от брат си, че племенницата на ищеца Н. Д. М. е наследила всичко от покойния си чичо- М. Б. М..
При проверка в СВ към РС Сандански, ищецът установил че: 1.Саморъчно завещание с вх.рег.№***г., както и 2.Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег.№197, са надлежно вписан в Служба по вписвания при РС-Сандонски, с вх.рег. № ***г. От саморъчното завещание установил, че брат му М. Б. М., приживе е завещал всичко на племенницата си Н. Д. М., а от констативния нотариален акт, който е съставен на базата на саморъчното завещание се установило, че въпреки саморъчното завещание по силата на което Н. получава цялото имущество от покойния си чичо, за двата поземлени имота представляващи Ниви в местност “Х.“, тя е собственик само на 1/ 2 ид.ч./една втора идеална част/.
Поддържа се с ИМ несъответствие между съдържанието на саморъчното завещание и издадения нотариален акт.
Исковата претенция е основана на доводи, че Саморъчно завещание с вх.рег. № ***г., не 1 може да породи правно действие, защото не е спазена законовата форма, която е предвидена в разпоредбите на чл.25 и следващите от Закона за наследството, която гласи:
„Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.“
Ищецът оспорва саморъчното завещание, като поддържа че то не е изцяло написано на ръка от завещателя, а представлява бланка, която е изтеглена от интернет, твърди че завещателят не е представил лично собственото си завещание на Нотариус С. П., а това е сторил братаД. Б. М., който е декларирал пред нотариуса, че това е волята на покойния брат- М. Б. М., а именно племенницата Н. Д. М., да наследи цялото имущество на завещателя.
Поддържа се още с ИМ, че с така представеното саморъчно завещание не е спазено и условието, че към датата на съставяне на саморъчното завещание, а именно 31.10.2023г., нотариуса е трябвало да състави протокол, подписан от завещателя, че му е предоставил саморъчното завещание и да го заведе в специален регистър. Такова нещо не е направено.
Изготвен е протокол с който Д. Б. М., декларирал че волята изразена в саморъчното завещание, което той представя на нотариуса е волята на покониния му брат- М. Б. М..
Оспорва се с ИМ саморъчното завещание, поради тове че не е спазената законовата формапочерка с който са изписани имената и данните на покойния брат, имената и данните на племенницата Н., не съвпадат с почерка на М. Б. М., поради което се твърди че той не е изписал тази част от саморъчното завещание. Оспорва се от ищеца подписа в графа „подпис на завещателя“, от саморъчното завещание, като се твърди че същият не е положен от брат му- М. Б. М..
Излагат се доводи с ИМ, че саморъчното завещание е неистински документ, тъй като не е изписан собственоръчно от лицето посочено като завещател- М. Б. М., като същото не е изпизано с почерка на М. М. и не е подписано от него.
За да обоснове правния си интирес, ищецът твърди че е един от наследниците по закон на починалия негов брат- М. Б. М./Удостоверение за наследници с изх. № ГСР2867/21.11.2024г., издадено от Община Сандански/, като за него е налице правен интерес да оспори валидността и истинността на Саморъчно завещание с вх. рег. № ***г., както и да иска отмяната на Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег. № 197, надлежно вписан в СВ при РС-Сандонски, с вх. рег. № ***г., защото за съставянето на нотариалния акт е ползвано саморъчно завещание, което е неистински документ и за което саморъчно завещание не е спазена законовата форма да бъде изписано собственоръчно от завещателя.
С оглед на изложеното, иска се от съда да постанови решение, с което:
-Да прогласи нищожността на завещателно разпореждане, извършено със Саморъчно 2 завещание от 31.03.2023г. от М. Б. М., б.ж на *, вписано с вх. рег. №***г на СВ- Сандански, поради неспазена форма;
-Да отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК- Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег. № 197, надлежно вписан в Служба по вписвания при РС-Сандонски, с вх. рег. № ***г.
Претендират се сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът счита, че към настоящия момент депозираната пред съда изправена искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника- Н. Д. М., чрез пълномощника и- адв. В. П., с който се оспорва предявения искове с правно основание чл. 42 „б“ от ЗН, като недопустим.
Оспорва се с отговора на ИМ, че ищеца В. Б. М. не е в кръга на наследниците по закон на М.
Б. М., последният в качеството му на завещател, поради което се прави възражение относно правната му легитимация.
Във връзка с оспоравнето представя се по делото и се иска от съда да приете бракоразводно съдебно решение, постановено от *** Видно от същото М. Б. М. е бил женен в *** и е имал семейство. От брака е родено дете- М. В. М., роден на ***г. След развода се определя майката на детето като негов единствен попечител. С оглед на това излага се становище, че единствен законен наследник на М. Б. М., бивш жител на * е неговият син- М. В. М..
След като е било открито процесното завещание, в комплекта от документи е било поставено и цитираното съдебно решение. С оглед на това са предприети действия по издирване на посоченото лице като наследник в ***. Ответницата твърди че се е сдързала с адвокатска кантора в *, снабдила се с виза, със срок на действие-17.04.2025г. до 13.04.2035г., копие от която се представя по делото. Ответницата поискала отпуск, тъй като живее и работи в частна компания в У., като и бе предоставен такъв в периода: от 01.07.2025г. до 30.08.2025г., в който период същата сочи че ще организира и пътуването си в А..
Излагат се доводи с писмения отговор на ИМ, че щецът се легитимира като наследник на М.
Б. М., съгласно приложено удостоверение за наследници. Видно от същото, освен ищеца има и още един наследник, а именно Д. Б. М.. Т.е. ищецът не е единствен наследник, поради което и същият не може да претенидира отмяна на оснвание чл. 537 ал. 2 от ГПК на нотариален акт, посочен като надлежно вписан в СВп: вх.рег. № *** година в неговата цялост.
3
С оглед на изложеното с писмения отговор, оспорва се представеното и приложено към исковата молба удостоверение за наследници, досежно обстоятелството, че ищецът- В. Б. М. е от кръга на законните наследници на М. Б. М., т.е. измежду кръга на тези лица които имат право да предявят иск за обявяване нищожност на завещание.
С писмения отговор на ИМ от ответницата Н. Д. М., оспорва се предявения иск и като неоснователен.
При условия на алтернативност, поддържа се ако съдът приеме, че В. Б. М. е наследник на М. Б. М., че същият не е единствен негов наследник по закон, поради което и не може да иска обявяване на цялото завещание за нищожно, както и да иска изцяло отмяна на издадения констативен нотариален акт, надлежно посочен в исковата молба.
Излагат се доводи, че посочената цена на иска е определена неправилно, предвид идеалната част на ищеца. Поради изложеното и с оглед родовата подсъдност, делото е следвало да се гледа от Районен съд-Сандански, а не от Окръжен съд Б.град, тъй като цената на иска е в размер на 20 650.65лв., поради кото и правя възражение относно родовата подсъдност на иска.
Ответницата твърди, че доколкото и е известно, когато М. Б. М. е оставил завещанието си, това той е сторил и пред двама свидетели, поради което и се иска от съда лицата : 1.Е. В. В. и 2.Е. Р. В., да бъдат допуснати до разпит. С разпита на тези лица ще се установяват следните факти: волята на завещателя, положения от М. Б. М. подпис върху завещанието.
Не се възразява да бъдат допуснати, сторените с исковата молба доказателствени искания.
Иска се от съда да приеме като писмени доказателства представените с отговора на ИМбракоразводно решение, надлежно преведено на български език, както и да допуснете в режим на довеждане сочените двама свидетели, във връзка с становяване на фактите, посочени в писмения отговор.
След извършената по делото размяна на книжа между страните по делото, съдът намира следното:
Предявени е за разглеждане по делото главен иск с правно основание чл. 42 „б“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожността на Саморъчно завещание с вх. рег. № ***г., поради неспазване на законовата форма, предвидена в разпоредбите на чл.25 и следващите от Закона за наследството, като се поддържа че почерка с който са изписани имената и данните на покойния брат, имената и данните на племенницата Н., не съвпадат с почерка на завещателя М. Б. М., поради което се твърди че той не е изписал тази част от саморъчното завещание, като оспорва се от ищеца подписа в графа „подпис на завещателя“, от саморъчното завещание, като се твърди че същият не е положен от брата на ищеца- М. Б.
М..
Процесуално легитимирано да иска прогласяване на нищожността на саморъчното завещание поради липса на предвидената в закона форма за действителност има всяко лице, стига да има правен интерес за това. Искането може да бъде наведено пред съда както чрез възражение, така и чрез предявяване на установителен иск пред компетентния за неговото 4 разглеждане гражданаски съд.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 42 б.“б“ от ЗН счита същия към настоящия момент за процесуално допустим, доколкото всяко лице има право по съдебен ред да иска прогласяването на нищожност на едно саморъчно завещание, ако твърди че е наследник на завещателя по закон и че съставеното саморъчно завещание нарушава правото му на наследяване и засяга негови законни права.
Същевременно с отговора на ИМ, оспорено е качеството на ищеца- В. Б. М. на наследник по закон на завещателя- М. Б. М.- негов брат. Навеждат се възражения с отговора на ИМ, че завещателят М. Б. М. е сключил граждандски брак в ***, като има законен наследник- дете родено от брака му, което е наследник по закон и което изключва наличието на други наследници по закон на починалия М. Б. М.. До оборване на качеството на наследник на ищеца по настоящото дело, съдът намира че В. Б. М. има правния интерес да поддържа искане за прогласяване на нищожността на Саморъчно завещание с вх. рег. № ***г., съставено от М. Б. М., още повече че към настоящия момент с ИМ е представено Удостоверение за наследници с изх. № ГСР-2867/21.11.2024г. от Община Сандански, в което ищецът В. Б. М. е посочен като брат на починалия М. Б. М. и следователно негов наследник по закон.